/снимки 1,2/ Четиридневно обучение на висшия мениджмънт на „Еконт експрес” по лийн практики завършва днес. То се води от германския експерт Михаел Фукс, който е специализирал и притежава компетентности в управление на комплексността на бизнеса, в състояние на бързоразвиващ се пазар как да си успешен. Всичко това се постига с много тренировки за лидерство, споделя Фукс. Неговото обучение е базирано на днешните принципи на Тойота, където целта е да се елиминира „боклука” и да се прави повече с по-малко. В това обучение се акцентира върху уважението на хората и това, да не се претоварват.
Тези принципи на Тойота са разработени преди 60 години, но сега носят изключителни ползи за тези условия. Те помагат на компаниите да отворят човешкия потенциал- да бъдат по- бързи и по-ефективни.
В Германия те вече са се наложили- или се следва този път, или няма да бъдеш ефективен след 10 години, разказва Фукс. Опитвам се да предам знанията си как да се управлява комплексността, динамиката при младите хора, които да могат да се справят с предизвикателствата след време. Нашето общество се премества от индустриално към общество на знанията. Компаниите сега имат по-голяма нужда за това как да управляват динамиката и как да изграждат трайни връзки, както в компанията, така и с партньорите.
Фукс говори и за война на таланти, като тук говори за все по-малкото млади хора, които могат да бъдат открити, както и да бъдат задържани на по-късен етап.
В края на обучението на екипа на Еконт Михаел обобщава, че това са талантливи хора, с добър опит, с твърде голям потенциал, но без да имат теоретичната основа. Сега той вярва, че ще бъдат още по-успешни, като познават и ползват правилните методи.
За него е по-интересно в България, отколкото в Германия, но в същото време отчита и предимства в своята страна. Причината- в Германия лийн практиките са значително по-познати. Така в Бош те се ползват от преди 25 години, във VW- от 20 години. Фукс е работил с фирми от Германия, Дания, Англия. Своите знания е предал и във фирми в държави като Латвия и Чехия. Те са по-заинтерисовани към тези предизвикателства, смята Михаел.
У нас тепърва се налагат нови отношения с международни и мултинационални компании.
Фукс обяснява, че знанията, които предава, позволяват да се създаде качество, което те кара бързо да се възстановиш след шок, като бързо възстановяване след болка. Както и да се излезе по-бързо и по-успешно след кризата.
Лийн практики
В едно изследване от 2010 г, проведено между 1440 компании от консултантската фирма „Маккинзи”, повечето фирми посочват развиването на лидерските умения на техния мениджмънт и лийн практиките като най-важни приоритети. Същите фирмите споделят, че те все още не са намерили правилния начин към достигането на тези цели. Шансовете чувствително се повишават там, където висшият мениджмънт се ангажира лично с постигането на тези цели.
Интерес буди фактът, че въпреки, че имат ясни приоритети, едва 30% от тези компании фокусират своите разходи за обучение върху уменията, които добавят най-много стойност към резултатите: лидерските умения и лийн практиките. За останалите 70% от фирмите имаме противоречие между намерения по бизнес план и дела. Компаниите не се концентрират върху ежедневните дейности, които могат да подобрят уменията, допринасящи за по-големия им успех.
Лидерските умения, например, са посочени като най-значимият фактор за постигане на високи фирмени резултати. Но, въпреки това, само 35% от анкетираните твърдят, че се фокусират в развитието на тези умения сред техния мениджмънт. А само 36% от топ мениджърите считат, че превъзхождат конкурентите си по този показател.
Друго изследване на „Маккинзи”, сред 1069 компании, разкрива, че там където обученията се оценяват като слабо ефективни, топ мениджмънтът предпочита да инвестира предимно в развитието на мениджърските кадри, наместо в обучения на редовия състав, който влияе директно върху производствените процеси и резултати.
240 от тези 1069 оценяват техните обучения като много ефективни по отношение подобряване на резултатите. Те са разпределили своите бюджети за тренинги, семинари и консултации в следните пропорции:
Вероятно за никого няма да е изненада, че в компаниите, в които висшият мениджмънт е пряко ангажиран с поставянето на целите пред програмите за обучение и развитие на персонала, обученията се приемат като по ефективни. Въпреки, че има огромно поле за подобрения.
Наричаме мениджмънта наука. Но доколкото субективният фактор е решаващ в ежедневните управленски решения, науката ще стои на второ място. И ще продължаваме да имаме парадокси от типа: 70% от фирмите да действат в разрез с поставените си бизнес приоритети. На практика, в ежедневието се получава, че мениджмънтът е функция от качествата и уменията на лидера.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай