За богат и разнообразен набор от натиск над журналисти сочат данните от четвъртото онлайн проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България, посветено на свободата на медиите у нас. Резултатите бяха представени във вторник, ише в-к Дума. Само 4,5% от анкетираните определят свободата на словото у нас като добра, за всеки четвърти тя е задоволителна, а за близо 43 на сто тя е лоша.
Наблюдава се активизиране на богат инструментариум от заплахи, изнудване, разпространение на клевети, тормоз, чрез който политици, държавни и общински институции влияят доминиращо върху вземането на редакционните решения, констатира Илия Вълков от АЕЖ.
Над 75% от участниците в проучването посочват политическия натиск като най-често разпространен в българските медии, следван от икономическия, които е изтъкнат от две трети. За натиск от рекламодатели говорят 58 процента, оплаквания от администрация на държавно и общинско ниво са отчетени от 43%, а намеса от криминални групировки безпокои малко над 13. Някои от участниците в анкетата са посочили повече от един отговор.
13 на сто са получавали физически заплахи, над единайсет процента се оплакват от онлайн тормоз. Сред формите на натиск върху журналистическата работа на преден план излиза разпространението на клевети, посочено от над 41 процента от респондентите, близо 26 на сто се оплакват от изнудване, заплаха от съдебно преследване са посочили близо една трета.
Проучването констатира, че натискът води до загуба на интерес към професията при 57,6% от журналистите. Почти всеки втори отбелязва, че става "по-предпазлив". Последиците са психологически и здравословни за 23,7 от анкетираните.
Най-честите предложения за подобряване на медийната среда са мерки срещу монопола и непрозрачната медийна собственост. Набляга се на журналистическото образование и допълнителната квалификация.
Според АЕЖ средната работна заплата в сектора е между 500 и 1000 лв., толкова взимат около 40% от анкетираните. 17 процента отбелязват, че заплащането им се е понижило чувствително през последната година, повишение е имало само за 22%.
Заедно с АЕЖ фондация "Медийна демокрация" също представи свое проучване, посветено на гилдията. Чрез интервюта с 30 журналисти, направени между февруари и юли т.г. организацията опитва да представи антропологичен поглед спрямо колегията. Основните изводи в доклада са, че голяма част от журналистите произхождат от семейства, в които и двамата родители са с висше образование. Нивото на родителите е предпоставка за висок образователен ценз на работещите в медиите: почти всички са със завършен университет или в процес на завършване на висшето си образование, обобщи Огнян Спасов. По думите му журналистиката рядко е част от семейната традиция. Той с изненада констатира, че голяма част от участниците идват от семейство на учител и инженер.
Средното образование на журналистите най-често е с хуманитарен профил - обикновена или езикова гимназия. Много колеги са висшисти по филология, икономика и право, професионалното образование по журналистика по-често се явява като последваща квалификация.
В доклада се констатира, че работното време по правило е ненормирано, а преумората и стресът са често срещани. Изследването посоча, че качеството на медийното съдържание се влошава вследствие комбинацията на редица неблагоприятни фактори - външни намеси в редакционната политика, съкращения на персонал, изискване за произвеждане на голям брой материали, претоварване, недостиг на материален ресурс, неефективно управление.
Констатира се, че условията на труд в медиите се влошават. "Медийна демокрация" също регистрира големи неравенства във възнагражденията - както между столицата, така и в страната.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай