Да отидеш на детски рожден ден с пистолет ? Това ме шокира най-много в историята от Виноградец, завършила със смъртоносно прострелян ресторантьор. Защо нашите детски рождени дни все повече приличат не само на абитуриентски балове, а дори на сръбски сватби? Явно оръжието в България се смята за нещо, което демонстрира власт, престиж, а най-вероятно и възможности, тъй като придобиването му е свързано с определен материален статус - трябват пари, за да се закупи, освен това и някаква психологическа пригодност.
За родните мачовци обаче не е достатъчно да имат пистолет, те трябва и да го покажат пред другите. Няма друго обяснение за абсурда шеф на общински съвет да отива въоръжен на детски празник. При положение, че службите за контрол на общоопасните средства изискват много строго съхранение на оръжието, то трябва да се заключва.
Явно законодателят
е доста предвидлив и знае какво може да се случи
А случилото се е още по-ужасно, защото в ролята на убиец се оказва едно невръстно момче.
На 6 години водещият мотив в поведението е детското любопитство. Тогава малчуганът трябва да опознава света. Ако приемем, че наистина малкият Юри е посегнал към пистолета, той го е направил именно от любопитство.
Грижа на възрастните обаче е така да организират средата около детето, че тя да бъде защитена, предвидима и най-вече - безопасна. При това не става въпрос само за огнестрелно оръжие. Можем да говорим за ножовете, които са на една ръка разстояние и за електроуредите, които имаме в дома си, ако щете и за това как возим децата на предната седалка. Много хора слагат детето в скута, за да демонстрират някаква мачовщина. Или пък пускат малките да карат колело без да ползват каска или наколенки.
Нелепият инцидент във Виноградец ни кара още веднъж да се замислим за това колко крехки, раними, незащитени са децата. И да ни светне лампата, че ние, възрастните, подценяваме рисковете около тях.
Как малкият Юри ще изживее шока от случилото се в голяма степен зависи от поведението на възрастните. Ако проявяват укор или дават силна воля на чувствата си,
това може да е по-травмиращо за него, отколкото самия инцидент
Добре е, че непосредствено след трагедията с детето ще работи психолог. Много важно е тази ситуация да бъде разположена през детското знание, да се поговори за всичко това, което се е случило по един щадящ начин.
Детето може и да е ставало очевидец на прекъсване на живот, например, таткото да го е вземал на лов, риболов, или пък да са присъствали на село на колене на прасе. Но когато става въпрос за смърт на тази ранна възраст, тя по-скоро е силно абстрактно понятие, което децата не осъзнават, по-скоро я схващат като част от приказките. Работата на психолога е да говори по един щадящ детската психика начин, неоценъчен, без да говори в морални категории за добро и зло, без да се задават въпроси от рода "защо". В тази ситуация по-важно е как значимите възрастни, роднини, близки, а пък и разследващите органи, ще подходят с детето. Много важно е да не се задават въпроси, които да вкарват детето в ситуация да изпитва вина, да изпитва страх, да му се дават оценки, тонът трябва да се следи. Много внимателно, с кадифени ръкавици трябва да се пипа, тъй като самият изстрел си представям, че е бил достатъчно стресиращ. Вероятно падането, кръвта, хаосът, паниката, са се отпечатали в детските спомени и е хубаво те да бъдат, метафорично казано, изчистени.
Представям си какво ще се случи с това дете. Разпитват го какво е видял, започват да му правят барутни натривки.
Това още веднъж може би трябва да отвори дискусията за това какво се случва с децата, които са обект или са очевидци на престъпление.
И пак се връщаме на въпроса какви хора са получили законно право да притежават оръжие.
Какъв е контролът, щом въпросният притежател на пистолета явно е с проблемен профил, ако съдим за предишните случаи на насилие, в които е замесен.
Безспорно психотестовете и психодиагностиката не са панацея. Или нещо е убягнало или тези проверки трябва да се правят периодично, а не само еднократно. Може би по-консервативни мерки при даването на разрешителни за притежаване на оръжие.
От трагедии като случая във Виноградец може да ни спаси много по-засилен контрол върху хората, които имат оръжие, нищо друго.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай