Предложеният от Министерство на правосъдието проект на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Антикорупционен закон)[1] регулира три основни отношения: 1) кои лица на висши държавни постове да декларират имуществото си, 2) как да се прави проверка за това дали са в условие на конфликт на интереси при изпълнение на работата си, 3) при какви условия може да се стигне до проверка на имуществото им и последващото му отнемане, ако се докаже, че е незаконно придобито.
Освен заемащите висши държавни постове, в производство по отнемане на имущество могат да попаднат и гражданите, на които е повдигнато обвинение от прокуратурата за редица престъпления – убийство с цел облага, кражба в особено големи размери, присвояване, подкуп и т.н. Това става възможно, ако може да се предположи, че са се облагодетелствали с над 150 000 лв. за последните 10 години.
Механизмът е следният: Заемаш висш държавен пост. Ежегодно декларираш какво имаш. Ако се установи несъответствие между имуществото ти и това, което си декларирал при проверка, тогава влизаш в една от следните хипотези в зависимост от размера на несъответствието:
Ето и един прост пример. Ако директорката на детска градина припечелва от рушвети за прием на деца по 1 000 лв., новият закон не я лови. Ако чиновник от горското стопанство ви поиска рушвет, за да си купите дървен материал, остава също неуловим от новия закон.
Какво се искаше?
За да бъдат еднакво благоприятни условията за живот и правене на бизнес в България с тези в другите страни от Европейския съюз (ЕС), ЕС изисква от държавата да приведе правосъдието у нас в съответствие с европейските стандарти. Затова с ежегодния доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка получаваме препоръки как да реформираме правосъдието и да се преборим с корупцията. Един вид от ЕС насила карат българските политици да подобрят условията на живот, но те яростно се съпротивляват на това.
В доклада на Европейската комисия за 2017 г. получихме препоръки да се приеме нова уредба относно борбата с корупцията и да се осигури прилагането ѝ на практика, да се създаде ефективен орган за борба с корупцията и да се осъществи реформа на Закона за администрацията с цел укрепване на вътрешните инспекторати в държавната администрация.
Какво стана?
Предложеният Антикорупционен закон реално не е нито нов, нито на практика ще се бори с корупцията. Той „поглъща” три действащи към настоящия момент закона и обединява няколко комисии и агенции. Създава се нормативен корпус гигант с гръмко заглавие и, Антикорипционна комисия мастодонт с окрупнена администрация със спорен принос и експертиза до момента[2]. На целия този фон българската администрация на всички нива остава силно политизирана. Продължаващата вече 20 г. нейна реформа имаше за цел да я отдели от влиянието на управляващите, независимо от партийната им принадлежност, и да създаде независими експерти, които да върнат авторитета на институциите. Това не се случи.
Единственият заслужаващ внимание нов елемент в Антикорупционния закон е възможността всеки гражданин да подава сигнали, като на сайта на новата антикорупционна комисия ще има и образец на сигнал. До този момент гражданите бяха лишени от право да сезират Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), тъй като Конституционният съд обяви за противоконституционен приетия през 2012 г. текст на закона. Самият текст, който и в момента е действащ, страда от сериозни пороци и е особено неубедително написан, като вменява на гражданите задължението едва ли не експертно да преценят с точност вида и цената на присвоеното имущество.
От 2012 г. до днес обществото пропиля 5 години историческо време. Към този период можем да прибавим и факта, че през първия мандат на ГЕРБ от 2009 г. те завариха една част от действащото законодателство. С помощта на периодични изменения се нароиха още антикорупционни звена и агенции. Оказва се, че са били необходими 8 години и постоянни препоръки от ЕК, за да необходимостта от взаимовръзка и взаимодействие на законите и прилагащите ги институции. Картината наподобява семейство, което на осмата година осъзнава, че трябва кухнята, спалнята и банята да се намират в едно жилище, за да са използваеми от семейството, а не семейството да притежава кухня, спалня и баня в три различни апартамента в рамките на града.
Защо отново ще вървим по следите на невидимите резултати?
Приложението на Антикорупционния закон отново опира до прокуратурата. Всички пътища на борба с корупцията неизбежно ще водят до главния прокурор. А за изясняване на неговия статут и реформа на поверената му институция липсва политическа смелост и обществена осъзнатост. Така, при извършена проверка за конфликт на интереси, независимо от изхода на проверката, ще се съобщава и на прокуратурата по силата на предложения чл. 75, т. 3. Прокуратурата ще може да атакува решението, с което не се установява конфликт на интереси. Когато според чл. 77 от проектозакона се установят данни за извършено престъпление, материалите ще се изпращат незабавно на прокуратурата. Редът, условията и сроковете за осъществяване на взаимодействието на новата Антикорупционна комисия с ДАНС, МВР и прокуратурата ще се определят със съвместна инструкция на главния прокурор, министъра на финансите, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". Сами можем да предположим кой кого и как ще инструктира.
Наказателната политика на държавата по разкриване на престъпленията, преценка на събраните доказателства и повдигане на обвинение остава монополно дело на прокуратурата. Председателят на антикорупционната комисия, за разлика от съседна Румъния, няма да бъде оправомощен да повдига обвинение, т.е. той ще бъде в ролята на администратор, излъчен от Народното събрание. Оттук и аналогии с румънския модел не бива и не може да има. Очаквания за резултати в борбата с корупцията у нас – също.
[1] В Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се вливат Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, съответното звено от Сметната палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности и съответната специализирана дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност“, свързана с противодействие на корупционни прояви сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай