Историята с добричките суджуци започва да отшумява, което не е изненадващо. На всички е добре известно, че от доста време насам българската политика се развива съобразно двата свещени принципа "всяко чудо за три дни" и "на всеки три дни - чудо". Не можем дори да осмислим какво точно се е случило, защото нови драми чукат на вратата. Пък и лятото е в разгара си. Кой знае какви скандали ще ни сервира и най-отпускарският месец.
И все пак лошият привкус едва ли ще отмине. Защото пак опираме до проблема за банките кадри, с които работят българските партии и от които вадят като зайци от цилиндъра си хора за депутатски, правителствени и всякакви други отговорни позиции. Всеки политик или администратор може да сбърка, без това да можеш да го предвидиш в подробности от самото начало. Може да вземе неудачно решение, може и да хлътне в изкусителните дебри на корупцията, без да си го подозирал в подобни наклонности при номинацията му. Но какво да говорим за внушителния брой партийни дейци, за които
явно прекрасно се е знаело какво представляват
още при избора им и въпреки това са били налагани и впоследствие защитавани - докато не сгазят твърде грозно лука, за да бъдат спасени. Въпреки това или поради това? Питането сигурно е реторично.
След зрелищния провал с излъчването на Румяна Желева за еврокомисар в началото на 2010 г. в зората на първия си мандат, Бойко Борисов непредпазливо се беше похвалил: "В ГЕРБ имаме дълга резервна скамейка с подготвени хора". Тази резервна скамейка години будеше присмех. Не само понеже в един момент се бе оказала толкова къса, че премиерът ходеше да издирва нови министри при разклона на магистралата. Но и понеже още в същата тази 2010 г. се бе изяснило, че по скамейката масово се разхождат калинки - по името на дамата, която бе успяла някак да оглави Държавния фонд "Земеделие", но не се бе сетила да се сдобие с редовна диплома за висше образование.
Разбираем е рефлексът на властта в такива случаи да се престори, че пада от небето и за първи път научава за неудобните детайли в биографията на поредния назначенец. Само че примерите дотолкова се умножиха, че тактиката на широко затворените очи загуби всякаква правдоподобност, а което навярно е и по-лошо, обществото свикна да се издигат хора за неща, заради които по-скоро трябва да бъдат уволнявани. "Калинките" залепнаха за образа на ГЕРБ като гербова марка. Редно е да посочим, че в другите партии протекоха сродни процеси. Заизлизаха информации за фигури със съмнителни дипломи, за фигури, неплащали социални осигуровки, за фигури, имащи вземане-даване с правосъдието в други държави - всичкото това, преди да се доберат до високите си постове.
И ако ГЕРБ е в центъра на вниманието, то не е защото останалите са чисти като планински кристал, а защото в крайна сметка управляват през огромната част от последните 8 години,
лансират най-ярките образци на противоестествен кадрови подбор
и ни навеждат на мисли за характера на самата система, в чиито рамки това е възможно.
Бургаският кмет и заместник-председател на партията Димитър Николов обяви, че добричкият скандал е приключен. Скандалът може да е приключен, а суджукът изяден, но отникъде не следват гаранции, че няма често тепърва да се повтаря, нито че толкова подобни на него не са били достойни за скандал, само че не са стигнали до прожектора на медиите. Обърнете внимание на потърпевшия в добричкия случай. Той се е обърнал към компетентните органи едва след четвъртия тон суджук, защото едва тогава се е усъмнил, че има нещо нередно.
С други думи казано, по-рано той е смятал, че всичко отива по предназначение на най-високите места. Или с още други думи, немалка част от бизнеса вярва, че така функционира целият модел, че просто така работят нещата. И не бива тук да оставаме на равнището на нечия злонамереност или прекомерна лакомия. Корените са по-дълбоко.
Когато в началото на този век започнаха усилено да никнат по места бизнес партии и да овладяват местната власт в по-апетитните общини, националният политически елит се разтревожи. И вместо да тръгне към укрепване на политическото представителство, към ограничаване на възможностите на бизнеса пряко да влияе върху изборния процес, елитът се зае с правни методи да
превръща сам себе си в посредник на бизнеса
Със законодателни промени силно бе редуцирана опцията да се формират местни партии. На местния бизнес общо взето бе внушено, че пътят му към управлението и свързаните с това ресурси минава през сътрудничество с националните партии. С годините резултатите закономерно изплуваха. Кадровите технологии твърде често се ориентираха към избор на онзи кандидат за съветник, кмет, депутат, който има най-сериозни бизнес връзки, в състояние е да финансира партията, а също и да достави най-солидно количество гласове чрез подопечните и присъдружните си предприятия - или в по-радикалните случаи чрез инструментите си за пряк натиск върху избирателя.
Оттам насетне, понеже кандидатът трябва да си избие двойната инвестиция, електорална и парична, на свой ред понякога започва да упражнява въздействие върху бизнеса по терена и да го изнудва. Ако не прекали с исканията, бизнесът се примирява с наложения му данък "сигурност" и си затрайва.
Бегло споменатото дотук не е нито сензация, нито новина, естествено. То обяснява защо партиите постепенно
изоставят почти всякаква идейна и експертна работа,
превърнала се в излишна, след като ти трябват просто добра бизнес мрежа и креативна пиар фирма. Обяснява и защо младежките им организации (с изключение на ДПС), откъдето трябва да се формират банките кадри, съществуват или номинално, или като екипи за лепене на плакати и запълване на зали, или като поле на сблъсък на амбиции на партийни лобита. Азбучна истина е, че кадрите се изграждат бавно, търпеливо, дългогодишно. Къде по-лесно е да изхабиш няколко часа за серия договорки с местните фактори тук или там.
А обстоятелството, че в първата сесия на сегашния парламент прокурорските искания за сваляне на имунитети изобилстват, не показва, че изведнъж е възникнал проблем. Просто "кадрите" вече загубиха всякакво приличие в своята откритост и нахалство.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай