За френския посланик и турското робство

Публикация 11 Юли, 2017 / akcent.bg / 542

Докато Франция гради колониалната си империя, ние носим фесове, потури и цървули и често ставаме жертви на насилие

  “НЕ РАЗБИРАМ това усложнено отношение към историята. Тенденцията понякога да се преувеличават измеренията на турското робство”, това каза по БНТ новият френски посланик Ерик Льобедел.

  Навремето учих френски и доста съм го позабравил, ама веднага ми иде да възкликна Oh mon Dieu!? (О, Боже мой!?) Едва ли има по-неудачен начин за чужд посланик да започне дипломатическата си работа у нас.
  Не искам да съм краен, страшен фен съм на Наполеон и Дьо Гол, но в някои по-мастити държави след такова изказване посланикът обикновено казва аu revoir на страната домакин, и аdieu на дипломатическата си служба. Демек “довиждане, местят ме на по добра работа”.

   Затварям очи и си представям как Льобедел е посланик в САЩ и казва по Си Ен Ен: “Не разбирам тенденцията американците понякога да преувеличават измеренията на японското нападение на Пърл Харбър”. Майко мила, Тръмп щеше да го махне с един туит.

  Затварям пак очи и си представям Льобедел по Первый канал на руската тв да казва: “Не разбирам тенденцията руснаците понякога да преувеличават измеренията на германското нападение от 22 юни 1941-а”. Путин ми изглежда спокоен човек, но Шойгу ми изглежда опасен.

  Въобще не ми се мисли, ако въпросният посланик Льобедел каже по израелска телевизия, че не може да разбере “тенденцията евреите да преувеличават измеренията на холокоста”. Там само с отзоваване няма да му се размине - със сигурност все някога ще има приятелска среща с агенти на МОСАД.
  Една дружеска беседа, на която той ще опознае тънкостите на еврейската история.
  Но да се върнем към реалността - нито сме САЩ, нито Русия, още по-малко Израел.</p><p>На вниманието на г-н Льобедел предлагам няколко факта за турското робство, дето ни карат 500 години да ни изглеждат малко множко.
 В Късното средновековие България е развита феодална страна с няколко големи града, с над 30 000 крепости и по нищо не отстъпва на обществената степен на развитие на Кралство Франция.

  Справка може да направи всеки в изследванията на проф. Николай Овчаров. Типичната абсолютна българска монархия преминава към период на феодален разпад и на възникване на множество независими местни феодални владения.
  Всеки историк ще ви каже, че това е признак за развитие на производствените отношения.

  Османската инвазия на Балканите спира нашето естествено развитие като европейска страна. Ние вече няма да можем да се развиваме като Франция, Англия, италианските градове републики или Холандия. Попадаме в огромна централизирана източна деспотия, чиято основна цел е растеж чрез военни завоевавия.</p><p>Оттам нататък забравете за появата на цехове, за първите търговски дружества, за банки, за раждането на съсловията и т.н. Тези неща ще са характерни за Западна и Централна Европа, не и за нас.

   Каквито и спорове да има за турското робство, ние сме били в отношения на подчинение, на “рая” спрямо новите господари друговерци - османлиите. Източният и ислямският характер на новата империя оставят тежък азиатски и ориенталски отпечатък върху нашето общество, бит и душевност. Това се отнася не само до нас, но и до другите покорени балкански народи. Ние затова имаме и специфичния си балкански характер – смес между европейското и ориенталското възприятие на света.

  И така, докато Франция прави своята колониална империя, ние, г-н Льобедел, отглеждаме овце, шием аби, носим фесове, потури и цървули и често ставаме жертва на абсолютно насилие. Особено когато нашата земя става арена на сблъсъци между кърджалии, даалии или на борба за надмощие между различни османлийски водачи.

  Така благодарение на икономическото развитие и колониална експанзия Франция става световна империя, а ние си оставаме една малка провинция в огромната империя на султана и халифа на всички мюсюлмани.

  Погледнете Версай и погледнете нашия мижав царски дворец - бившия турски конак. Едва ли има по-бедняшки царски дворец от българския в цяла Европа.
  Защо ние не сме издигнали нещо достолепно и величествено? Ами защото, докато Франция е богатеела и се е развивала, българите са мизерствали и тъпчели на място.
  Докато вашият народ, г-н Льобедел, е правил университети, нашето най-голямо достижение е било килийното училище. Нашият катедрален храм “Св. Александър Невски” е построен 566 години след френската “Нотр Дам дьо Пари”. Прави ли ви впечатление разликата в годините - какво съвпадение с времето, с което сме под османското господство. И така по нашите земи не се родили личности като Русо, Монтескьо, Волтер или Робеспиер. Нямаме Дюма и “Тримата мускетари”, а Вазов и “Под игото”.

   Затова имаме склонност да преувеличаваме измеренията на турското робство. Тук съм спестил насилствената ислямизация, кръвния данък, изнасилванията и през няколко десетилетия - масовото рязане на глави.
   Пет века ние не сме били част от европейската цивилизация, а от друга цивилизация. Източна, деспотична, силно бюрократична, още по-силно корумпирана и закостеняла, неща което са ни оставили белезите си и до днес.

Тагове : френски посланик , турско робство ,