С половин ухо пак слушам от разни приемници: "Втора стенограма... дупка... четири милиарда и нещо... КТБ..." Като на слабо подкован икономически човек, скандалът с КТБ ми омръзна още преди няколко години. Смея да твърдя, че както на мене, така и на огромната част от населението въпросната "дупка от четири милиарда" не съобщи почти нищо, освен че някой нещо завлякъл. Което обаче ние някак си знаем априори, така че какво да му се чудим. Тоест "Черната дупка" в Космоса, за която приказва Стивън Хокинг, и "Дупката" в КТБ бяха и си остават фикции за огромната част от гражданството. Разбира се, за тази част от гражданството, като моя милост, които нямахме авоари в КТБ.
Тогава защо пак ви присещам ли? Ще кажа.
Аз се присещам заради феномена с числата. Както вече скромно намекнах, не съм на дълги позиции в никоя банка, дори в собствения джоб не мога да се похваля с позиционна протяжност. Затова игнорирам големите суми и скандалите около тях из медиите с чиста съвест. Но слушайки радиото, изведнъж се сепнах. "Дупка от четири милиарда", зинала тогаз под носа на най-важните хора в държавата - това дори на мен, финансовия лаик, ми се видя като нещо палячовско. Нещо гротескно, нещо крайно несериозно има тук. Как става такава дупка, толкова голяма, толкова тайно? Четири милиарда - много или малко е това? Очевидно е толкова много, че нашите мерчици - от заплата до заем, от кредит до вноска, не го ловят.
Затова сега ще ви кажа за психофеномена с числата. Открих го още като дете, сигурно 6-7-годишно. Тогава през лятото живеех при баба на село. Баба, лека й пръст, беше много работна и извънредно пестелива жена. Тя получаваше месечна пенсия от 23 лева и стотинки (това някъде през 1966 година, примерно), но се изхитряше да спестява и от нея. Всеки път, когато ходеше по селското шосе, тя зорко следеше къде е паднало зрънце кукуруз или жито от камионите на ТКЗС-то и го прибираше в престилката - "за кокошките". Беше голям зор баба да извади някоя стотинка за нещо. На мене обаче, е - не всеки ден, а по-нарядко, но на мен тя даваше по десет стотинки - да си купя от хоремага две вафли от по пет - обикновени. Това беше върховно лакомство, наистина! Нищо не беше по-хубаво от тези две обикновени вафли! Само че беше сравнително рядко. Винаги две - не повече, не по-малко. Помня, че веднъж замрънках за три - тц, не стана. Баба беше железна за малките суми. Пазареше се за две, за три стотинки - не даваше и толкоз. Затова ми беше много любопитно да открия, че за гигантските суми - пет лева, десет лева! - там тя някак се вцепеняваше и ги отпускаше твърде лесно. Примерно дядо й искаше - за нещо божем важно, да речем - дочени панталони, или да се иде на панаира - и тя даваше за има-няма една-две минути. Пък когато ставаше дума за десет или двайсет стотинки, разправията най-често се оказваше продължителна и непродуктивна.
Сетих се този феномен поради дупката
Ако аз се окажа с дупка, да речем, към данъчните от няколкостотин лева, ме гонят немилостиво, шляпат ми огромни лихви, накрая си прибират всичко, хем с глобата. И не остава и дупчица, камо ли дупка. Ако банката се окаже обаче с дупка от над четири милиарда, то следват доклади и стенограми, специален надзор и квестори, следват няколко години разправии. Най-накрая дупката я пълни държавата.
Държавата обаче, както знаем, също е фикция - тя се състои от хора, временно окичени с власт, които просто вземат от общия джоб. А после викат: "ние платихме това, ние построихме онова, ние се издължихме..." Всъщност те лично не плащат. Плащат единствено с оставки, при това много рядко. Иначе плащат с общите пари - на които - неизвестно защо, се считат за умни и пестеливи стопани.
Случайно мернах как банката на държавата - БНБ, е открила кой е виновен за дупката в КТБ. Медиите и интернет били виновни, читателю! В доклад на БНБ преди три години тъкмо така пише: "През втората половина на юни банковият сектор беше изложен на сериозен ликвиден натиск, ескалирал от публикации в средствата за масова информация, интернет и от електронни съобщения, свързани със състоянието на определени банки. Последвалият значителен отлив на депозити от Корпоративна търговска банка АД (КТБ) и дъщерната й банка ТБ "Виктория" ЕАД доведе до изчерпване на ликвидността им и преустановяване на разплащанията им..."
Ааа - плеснах се аз по челото - ето кой е дълбал ямата, в която потънаха милиардите. Моя милост - и като медия, и като интернет потребител. Аз и подобните ми сме действали като един подъл ескалатор!
По време на този доклад директор на БНБ беше г-н Иван Искров, запечатан на клип в същия този интернет да играе хоро с г-н Цветан Василев. Двамата хем играят, хем пеят с цяло гърло:
"Назад, назад, моме Калино!"
Пред момата явно е зинала дълбока фискална бездна, а те искат да я предпазят, да не се удави.
Предупреждавали още тогава хората, но кой да чуе.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай