България е най-застрашена от дълговата криза. Това е едно от заглавията в новия „Капитал дейли”.
Няма никакво съмнение, че кризата в Гърция, която се превърна в дългова криза на Европа и на целия свят, ще бъде сериозно изпитание за икономиката на България, пише в.к Капитал. Все повече инвестиционни банки поставят страната в челото на списъка на държавите, които могат най-много да бъдат засегнати.
Погледната сама за себе си, България е сред финансово най-стабилните държави в ЕС
и не случайно кредитният й рейтинг беше повишен наскоро. Това обаче не означава имунизация срещу внесени отвън финансови проблеми поради отвореността на икономиката и почти пълната интеграция на българската банкова система с европейската.
Как работи механизмът на разпространяване на финансовите проблеми? Заради очакваното опрощаване на 50% от дълга на Гърция в частни държатели всички гръцки и много европейски банки ще си разпределят около 100 млрд. EUR загуби. Много други банки в света нямат експозиция към Гърция, но имат към банките, които са я кредитирали, и заради несигурността и те започват да се разклащат.
Заради забавеното решаване на гръцкия проблем се родиха още две нови огнища на несигурност - Италия и Испания, много по-големи държави с огромен дълг. По споменатия механизъм те могат да разклатят световната банкова система, не само европейската.
Българският проблем е, че голяма част от българските банки са собственост на майки в проблемни държави и/или имат големи експозиции в обезценени държавни дългове (Гърция, Италия, Франция и др.). Механизмът по който кризата от финансовия сектор се прехвърля в реалната икономика, е т.нар. процес на деливъридж (de-leverage).
Ливъридж е съотношението между заемен и собствен капитал в една компания. Деливъридж означава, че банките изтеглят ликвидност от реалния сектор. Защо се получава деливъридж? Банките имат недостиг на капитал заради кризата. Те трябва да покрият загубите си от правителствените дългове и частния сектор и да повишат капиталовата си адекватност до 9% (съотношението между собствения капитал и рисковите активи на една банка) до следващата година.
Това може да стане по два начина - като наберат допълнителен капитал или като намалят рисковите си експозиции (отпуснатите кредити). В момента набирането на капитал от частни източници е практически невъзможно. Остава държавата като единствен източник, но повечето банки предпочитат да избегнат национализация и загуба на контрол, затова свиват кредитирането и продават бизнеси.
В този смисъл ръстът на депозитите не е непременно добра новина за фирмите, защото те не водят автоматично до увеличено кредитиране. В настоящата ситуация банките предпочитат да ги трупат като резервна ликвидност или да ги изнасят навън, ако майката има проблем. В същото време високите банкови лихви засмукват свободните средства, задържат потреблението и намаляват вътрешното търсене.
Прогнозата на японската инвестиционна банка Nomura например е, че през следващата година банките ще изтеглят 1.4 млрд. EUR от икономиката на България, което ни прави най-сериозно застрашената икономика като процент от БВП, с най-висок риск за потенциала за растеж и най-висока вероятност за принудителна разпродажба на активи.
Досегашната статистика не показва свиване на кредитирането в реалния сектор, дори отчита лек ръст от 2-3% годишно. Това е на фона, че всички други държави в Източна Европа отчитат свиване на банковия кредит за реалната икономика между 5 и 10%.
Възможно е България да е изолиран остров на финансова стабилност, но не е много вероятно. Причината е, че тя е с отворена и силно интегрирана икономика и финансова система. По-скоро възникват въпроси за надеждността на данните и дали стари кредити, осчетоводени в централите по време на кредитния бум, сега просто не се прехвърлят към българските поделения, като се показват като новоотпуснати заеми.
Каквото и да е техниката, процесът на деливъридж си върви и фирмите усещат затруднения достъп до банково финансиране в ежедневната си работа.
Германският канцлер Меркел направи мрачната прогноза, че Европа ще се възстановява 10 години от сегашната криза. Това означава, че правителството и БНБ трябва с координирани усилия да ограничат доколкото могат изтичането на капитал от страната и, по-важно, да се опитат на намерят алтернативни източници на финансиране.
Досега Европа се занимава да спасява само проблемни държави. В споразумението за Гърция няма нито дума за държавите от периферията на еврозоната, които са силно застрашени, без да имат вина за кризата. Напълно легитимно е България заедно с Румъния и другите държави с подобни проблеми да поискат финансова подкрепа от EС
и международната финансова общност, която да замести отлива на частен капитал от банковата система.
Иначе перспективата за икономически растеж ще бъде доста мрачна. По-добре е да се направи реалистичен до консервативен сценарий и да се подготвим за най-лошото, а не наивно да се заблуждаваме, че кризата ще ни подмине.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай