Пред фирмата ви се отваря възможност да спечели нов клиент и към него да насочите значителен дял от производството си. Със сигурност ще поискате да знаете с кого си имате работа и как да договорите плащанията по доставките си с него. За съжаление, невинаги информацията в търговския регистър е достатъчна, а публично достъпното съдържание може да е поляризирано по множество причини – негативен ПР или прекомерно собствено съдържание с рекламна цел. Голяма част от грижите по опознаване на потенциалния партньор може да отпаднат, ако знаете как той разплаща своите задължения.
Решение в тази посока предлага компанията за услуги в областта на кредитния риск ICAP Bulgaria, представяйки най-новата си партньорска програма за платежна дисциплина. При нея фирмите, които желаят да участват, предоставят информация за своите клиенти – Булстат, регулярност на плащанията, просрочване на задълженията, включително и ако има плащане на траншове, каква част и с колко се бави. Данните се предоставят доброволно от компаниите, които приемат да се включат в програмата, а в замяна получават синтезирана информация за своите контрагенти при поискване. Самата услуга е безплатна, но ако се изисква допълнително проучване, ще има минимално заплащане, което обаче не е с цел формиране на печалба. Принципът за достъп до услугата е, че който иска да се възползва от нея, ще трябва да допринася за развитието й.
Всъщност това, което се получава насреща, е обобщена оценка за платежната дисциплина на конкретния контрагент. В нея се съдържа информация за броя партньорства на конкретната фирма (колко компании са подали информация за нея), дял на плащанията, направени в срок, съответно на тези в просрочие. Има и разбивка на забавените плащания, като се вижда каква част от задълженията до колко дни се бави. Данните включват още средния брой дни на просрочие и най-голямата просрочена сума. На базата на цялата тази информация на компаниите се издава и специфичен индекс за платежната дисциплина, който може да се сравни със средния индекс на фирмите от сектора.
„Услугата, за която говорим, най-общо може да се нарече описване на поведението или оценяване на финансовото здраве на дружествата“, обяснява Петя Дeкова, старши консултант по програмата в ICAP Bulgaria. Компанията за бизнес услуги в Югоизточна Европа работи в партньорство с американската Dun&Bradstreet от 2011 година. Тя има близо 200-годишна история и развива този модел от десетилетия на американския пазар и по света.
Ползи и рискове
Естествено, подобна информация не би била в полза на компании, които не могат да се похвалят с редовно обслужване на дълговете си. И в България е логично такива фирми да са повече, след като дори държавни институции и общини си позволяват да бавят плащания към частния сектор. Така изпълнителите на обществена поръчка могат по независещи от тях причини да изпаднат в просрочие и е логично никой да не желае да бъде изложен в база данни с нередовни платци. Това обаче може да се окаже и без значение, доколкото информацията за всяка фирма се подава от нейните доставчици. Освен това при представянето си в регистъра всяка компания задължително се показва на фона на средни показатели за сектора. Тогава, дори и да има негативно представяне, ако то е нормално за бранша, съответната фирма не би изглеждала по-лошо от конкурентите си.
Потенциална, но минимизирана опасност е и субективизмът. На практика подобен регистър е нещо като налагане на кредитен рейтинг, без компанията да си го е пожелавала. И ако фирмата е представена от част от своите доставчици, но не от всички, това може да изкриви нейния образ.
За да се намали рискът от неточности, ICAP Bulgaria подлага информацията, с която разполага, на редица проверки. Освен това не се подават данни за фирми, докато за тях не постъпи информация от повече от един източник.
Желателно за обективното оценяване на поведението на една компания е информация за нея да подадат поне 10 източника, но оценка се предоставя и при наличието на два. Получателят на информацията обаче знае на колко източника се базира резултатът.
Колкото повече...
Средство за избягване на риска от изкривяване на информацията е по-масовото участие в програмата. Например, ако една компания подава невярна информация за свой контрагент, която го показва в неблагоприятна светлина, но други 10 го представят коректно, отрицателните ефекти от нелоялната фирма ще се размият от точните данни на останалите компании.
Затова и най-пълноценно програмата ще може да служи на компаниите, ако участието в нея е възможно най-голямо. По данни на Петя Декова в момента тя обхваща близо 150 000 фирми измежду близо 400 000 функциониращи юридически лица търговци, което прави покритие на близо 37% от бизнеса. По данни на ICAP това е значително по-малко покритие в сравнение с развити пазари като американския например. Там подобни системи осигуряват информация за до 90% от бизнеса.
В Чехия, където нетърпимостта към забавяне в плащанията е най-висока за страните от Източна Европа, покритието на системата за платежна дисциплина се простира върху близо две трети от бизнеса. Според ICAP реалността в България е точно на обратния полюс и дори чуждите компании, които имат изрядна репутация на международните пазари, допускат просрочия в плащанията си просто защото знаят, че тук това е част от средата.
Участието в подобни регистри дори се приема като въпрос на престиж и се изтъква от компаниите по същия начин, по който се демонстрира прилагането на системи за управление на качеството.
По-голямо покритие на една подобна програма може да помогне за по-коректното измерване на междуфирмената задлъжнялост. В момента подобна статистика опитват да водят от Българската стопанска камара, както и от няколко консултантски компании, но информацията винаги е непълна и с много условности.
Анализатор във водеща българска банка даде пример с централния кредитен регистър, който е създаден със закон и към който банките са длъжни да подават информация. В него банките могат проверят абсолютно всяко физическо или юридическо лице, което е получило заем. Информацията за него ще включва размер на задълженията, текущ статус на тяхното обслужване, както и данни за забавени плащания в миналото.
„Идеята с регистрите и придаването на рейтинги е добра, защото служи като ориентир при създаването на бизнес отношения. В същото време не трябва да се лишаваме от собствения си инструментариум за проучване и оценка. Това е най-важният урок, който научихме от световната финансова криза, и не мисля, че той важи само за финансовите инструменти и финансовите пазари“, обясни банкерът за „Икономист“. Според него е добре подобна дейност да подлежи на регулация и дори да се носи отговорност за подаването на невярна информация, защото тя може да доведе до погрешни преценки и загуби.
Ако частният сектор реши да освети платежната си дисциплина, то реалната картина може да помогне и за формулирането на политики с цел намаляване на междуфирмената задлъжнялост. Над такова решение в момента от ICAP не работят, но не изключват в бъдеще да се предложи и услуга за компании, които търгуват с вземания. А преди това бизнесът ще разполага с още един инструмент за опознаване на партньорите си във все по-несигурния свят на търговията.
Източник: Икономист
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай