- Защо един мениджър реши след 27 години промяна да се насочи към политиката?
Всъщност са 25. Защото реално с политика започнах да се занимавам от 2 години, когато станах член на партия АБВ в Русе и след това- общински съветник…
- Наистина малко странно това „закъснение”… И все пак, кое Ви провокира освен с бизнес, да се занимавате и с политика?
В България, за съжаление, почти нищо не е нормално, така е за всяко едно нещо. Най-просто казано- така е защото политиката се меси в бизнеса. Получава се нещо като Параграф 22. За да правиш бизнес, и ако искаш той поне малко да е печеливш или успешен, трябва да си част и от политическия пъзел. Защото в последно време политиката носи повече вреди, отколкото да помага бизнесът да се развива. Има една сентенция, която лично аз следвам - Ако не можеш да помогнеш, то не вреди!. За съжаление все повече и все по-често управлението не помага за развитието на бизнеса и това наложи да търся начин да работя за политика, която поне да не вреди на онези, които искат сами да си изкарват парите и да дават добри заплати на други.
В България нещата са обърнати наопаки- не този, който плаща, поръчва музиката. Бизнесът е този, който изкарва парите, но голямата административна тежест на централно и местно ниво задушават всяка една бизнес инициатива, всяка една положителна предприемаческа активност. …
- Добре, политика, а как избрахте партия АБВ?
Стори ми се в , че в тази партия свободният дух е онова, което е събрало съмишленици и хора, които не искат да напускат левите си убеждения. За мен е важно свободният дух да е над всякакви партийни постулати и личността да бъде показвана, да бъде подкрепяна, а не всички да са в вградени в сянката на един или друг лидер /лидер според съвременните ни критерии/. Не е нужно на човек, който е успял да преодолее всякакви трудности и да ръководи един, без значение какъв бизнес, да му се принизява личността до един партиен редник, който само да козирува, да плаща и да получава задачи.
- Къде виждате своето място в парламента, в коя група ще бъдете най- полезен?
Преди парламента, и преди всичко друго, искам и ще работа за Русе и региона, да решавам негови проблеми и отстоявам градът ни да бъде онова, което помним от преди поне 20 години. Имам предвид икономиката, Русе като град, изпълнен с живот.
Но най-вече за мен от особена важност остава най-голямата европейска магистрала- река Дунав. Почти 40 години от трудовия ми стаж са свързани само и единствено с Реката.Убеден съм, че не само хората от градовете по поречието на Дунава, не само живеещите в Северна България, но и всички в държавата, трябва да се обърнем към нея.
- Да, хубави думи, за съжаление вече много повтаряни до обезсмисляне, вече близо 20 години. Има ли решение това предизвикателство?
Решението на проблема е в създаване на повече бизнес на реката, нови работни места и вкарване на нейната енергия в ръцете на хората.
Българо- румънският участък не е брегоукрепен, не е благоустроен. Не се използват оптимално водните ресурси, а това е в интерес на цялото общество.
След баражите в сръбско- румънския участък реката до ден днешен не е овладяна от хората- тя почти ежегодно е близо 5 месеца пресъхнала и 2 месеца замръзнала.Докато в Среден и Горен Дунав живот кипи през цялата година. Но там човешкият фактор е мислил и е искал така да бъде.
Да не говорим, че в нашия участък допреди няколко години имаше само един мост, построен преди повече от 50 години.
Мостовете не трябва да са един или два- те трябва да са срещу всеки по-голям град у нас и в Румъния- Времето е показало, че връзка между градовете от двете страни на реката трябва да има и че това е повече от нормално. Изграждането на мостови съоръжения не е приумица, а една необходимост, която реално би приобщила страната ни към Европа, а не само като благопожелание.
- Да се върнем отново на причините, които Ви въвличат в политиката…?
Към ежедневните производствени проблеми все по-често се появяват все по-дразнещи и безсмислени „инициативи”, които бързо се превръщат в Постановления и Закони. Ние, които работим по Дунава, научаваме за постоянни изменения на нормативната уредба пост фактум. Без някой дори да ни информира, да не говорим да се потърси и нашето професионално и компетентно мнение.
Не може повече с бизнеса да се правят някакви лабораторни експерименти, които често противоречат дори на елементарната логика. Няма как и няма кой да работи, ако всичко спечелено се прибира под различни форми- такси, лицензионни режими, санкции, от държавата.
Просто някой трябва да проумее, че ако работим, държавата ще получи, примерно, 1000 единици. Натягането те да се удвоят ще доведе по-скоро до отсъствието им. Или пък това се прави, провокирано от нездрави бизнес интереси.
Ние сме хората, работещите по Дунава, които изкарваме парите, плащат заплати и на ония „законотворци”, които правят бизнеса все по- труден заради неразумни и безсмислени решения, криейки се зад Европейски директиви.
- Кое е основополагащо, за да може бизнесът да получава по-голяма и реална подкрепа?
Става въпрос отново за нещо, което, уж ще се въвежда, а то все повече се ограничава. Имам предвид децентрализация на общините. Ако общините са заинтересовани, те сами ще оказват съпорт на бизнеса. Например, т.н. кариерни такси да остават в общините, където се драгира, както всъщност е било преди време.
- Интересно е как се чувствате в това положение, чувствате ли сигурност за бъдещето на бизнеса си, предвид че младите хора масово напускат страната. Дори и ситуация като вашата част от тях не ги спира?
Имам двама сина. Освен на бизнес, аз съм ги учил да обичат България. Ходили са на много места по света, но и аз, и те, тук се чувстват най-добре. … все още.
Те управляват 20 плавателни съда, специфичен бизнес, дават работа на повече от 150 души. Но това да не спре, са нужди инвестиции, а за това трябва да остават достатъчно средства. За Реката, а и в цялата страна, трябва да се прави още много, за да може българите да се радват на природните дадености, но и да ги развиват.
За да може да бъда полезен и да работя за всичко това- подкрепете ПК АБВ- Д-21 с №8 и преференция 2
Купуването и продаването на гласове е престъпление!)
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай