Още една назад във висшето образование

---

   Въпреки гръмките намерения и планове през последните няколко години за реформа във висшето образование с финансиране според качеството, управляващите отново затънаха в собствените си регулаторни разбирания. Миналата година правителството прие Списък с приоритетни направления във ВУЗ-овете, който беше толкова дълъг, че на практика обезсмисли упражнението по диференциране според качеството на образованието.

   Сега този списък пък ще се разширява с нови четири направления, които ще бъдат финансирани с повече ресурс. Предложението идва от министъра на образованието, който само преди две години като заместник-министър говореше колко е важно финансирането на университетите и професионалните направления да е според обективни критерии, измерващи реализацията на студентите, научната дейност и качеството на учебния процес.

   Новите направления, които се планира да се финансират като приоритетни, са „Религия и теология”, „Философия”, „История и археология” и „Филология”. Мотивът е, че тези специалности „са с изключителна важност за формиране на културната и историческата идентичност на българското общество”, независимо че нито студентите, нито бизнеса ги търсят, а реализацията на завършилите ги е под средната за останалите направления.

Все пак похвално е, че от министерството са се опитали да направят частична оценка на въздействието от промяната, въпреки че повечето аргументи звучат като постулати, а не като икономически анализ, както и че са я подложили на обществено обсъждане, въпреки че не е спазен 30-дневният срок за обществена консултация.

   В крайна сметка приоритетните направления ще станат общо 36 или 70% от всички специалности в българските ВУЗ-ове, а неприоритетните остават само 16. Нещо повече – разривът между приоритетите на държавата и приоритетите на пазара на труда става още по-голям. Според Рейтинговата система на висшите училища в България за 2016 г. реализацията на студентите от приоритетните специалности е 46%, а реализацията на „неприоритетните” студенти достига 58%. Конкретно за новите четири предложенията – индикаторът от рейтинговата система за приложението на придобитото висше образование (т.е. реализацията по специалността) средно по тях е 39% при средно за всички направления от 47% през 2016 година.

   Поредното отстъпление от тясното свързване на образованието и пазара на труда още повече задълбочава проблемите в системата.

  Разширяването на списъка с приоритетни направления подхранва основните недостатъци на висшето образование, а именно:

• и в момента университетите в България са сравнително много,
• приемът в повечето от университетите и направленията е относително лесен,
• придобитото образование в общия случай не отговаря на търсенето на пазара на труда – както като специалност, така и като качество и приложимост,
• почти изцяло субсидираното образование не стимулира тези, които трябва да носят отговорността за получаване на качествено образование (студентите, преподавателите, университетите),
• което пък води до прием „на парче” ине кореспондира с идеята до 2020 г. 60% от субсидията да се определя от качеството на образованието.

Източник: Рейтингова система на висшите училища в България, Постановление № 64 на МС от 25.03.2016 г., Проект на ПМС за изм. и доп. на ПМС № 64 от 27.02.2017 г.