В книгата „Разкрити документи за гроба и костите на Левски и Бенковски“ Николай Иванов призовава да бъдат направени нови археологически разкопки
Последният завет на Апостола, изречен пред бесилото: Да бъда погребан в България и да се знае къде е гробът ми.
Николай Иванов изгражда своята теза, че мястото на гроба на Васил Левски е до днешното Министерство на земеделието на софийската улица „Дамян Груев”. В архива на Националния военноисторически музей той изравя непознати документи от разкопки проведени през 1937г. Това са докладите на мобилизирания юрист Александър Запрянов, който пише на началника си, че предава 29 бр. чувалчета с кости от скелети, изровени в близост до основите на параклиса на новото софийско гробище.
В един от гробовете Запрянов открива скелет и два черепа. Знаейки за спомените на Стоян Заимов, той предполага, че това са останките на Васил Левски и черепът на обезглавения през 1876 г. предводител на Априлското въстание Георги Бенковски. Николай Иванов проследява пътя на предадените за изследване кости от мазето на военната служба до Солни пазар после в склад на анатомията на Медицинския университет и до края на 1945 г., когато те изчезват, без да има дадена научна експертиза на кого са костите. В книгата „Разкрити документи за гроба и костите на Левски и Бенковски” Николай Иванов призовава да бъдат направени нови археологически разкопки, за да изпълним завета на Апостола преди обесването му :„Да бъда погребан в България и да се знае къде е гробът ми.”
Първите и най-сериозни проучвания за гроба на Васил Левски са през периода 1936-1939 г. по повод на честванията за 100 г. от рождението му. Следващата голяма акция за търсенето гроба на Левски е от 80-те години, предизвикана от писателя Николай Хайтов и довела до поставянето на паметна плоча на стената на църквата „Св. Петка Самарджийска”. Мястото и до днес не се признава от българските археолози за гроб на Апостола.
Източник: в-к "Труд"
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай