На 18 януари православната църква почита свети Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. в Александрия. Родителите му - бедни християни - го оставили да служи в църквата по личната препоръка на архиепископа на Александрия св. Александър. Веднъж св. Александър видял от прозореца си деца да играят на „кръщаване" и бил силно впечатлен от момчето, което кръщавало. Малкият Атанасий изпълнявал ритуала съвсем като истински свещеник и все още не подозирал, че това ще прави и занапред, ще получи високо образование, ще развие бляскави способности. Животът му преминал в борба с останалите вери. Особено разпространено било тогава вярването, че Христос е по-нисш от Бога, защото е сътворен, има начало във времето. По време на Първия вселенски събор се проявил с познания и възможност да доказва тезата си, да оборва противника. Последвали петнадесет години изгнание. Като изгнаник написал трудовете „Против езичниците", „Против арианите", „За въплъщението на словото", „За Светата троица и за Светия дух", „Житие за св. Антоний Велики", прекрасни проповеди и послания, тълкувания на много книги от Светото писание. Свети Атанасий умрял на 2 май 373 г. и на този ден има отделен празник (Летен св. Атанас).
Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването. Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания ( и не е случайно, защото това е времето на разпространение на вирусни инфекции и грип).
На Атанасовден всеки селянин отивал да провери колко запаси от храна за добитъка са останали. Ако те няма да стигнат до края на зимата, селянинът отивал да се запаси отново. Но стопаните вече мислят и за предстоящия земеделски сезон. Затова на Атанасовден гадаят дали ще е плодородна годината. Вярва се, че ако на този ден има дебел сняг, следващата реколта ще е изобилна. Както се казва, “дебел сняг – дебел комат”. Така че макар да поглеждат вече към лятото, селяните все още знаят, че зимата едва се е преполовила.
Според народния израз „зимният Танасовден разтуря празниците, които св. Петка повежда". Завършва един дълъг празничен цикъл. Свършват и годежите и сватбите. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите. Ритуалите и обредните действия отбелязват този преход, съдържат посветителски елементи, свързани са отново с гадания за брак и промени.
Имен ден имат Атанас, Атанаска и производните им - Атанасчо, Ате, Ато, Аце, Ацо, Ачо; Ата, Атанаса, Атанасия, Атче; Наско, Насо, Наце, Начо, Нашо, Насьо; Наса, Наска, Наца; Танас, Танко, Тано, Таню, Тасе, Таско, Тасо; Тана, Танаска, Танче, Таса, Таска.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай