Георги Марков: Очаквам баланс от Радев за служебния кабинет

---

  - 2017-а, за съжаление, ще бъде година на политическа нестабилност. Предсрочните парламентарни избори, които по принцип са призвани да решат политическата криза, няма да го направят. Причината за това е изключително разпарцаливеният политически живот у нас, който се пренася и в парламента. Изпращаме едно Народно събрание с около 40 партии в него и вероятно така ще бъде и в следващото. Това е последицата от уродливата пропорционална система, която се прилага у нас - със сравнително нисък праг от 4%, за разлика от Унгария, Германия, където е 5%, и без бонус, както е в Гърция, където 50 депутатски места са бонус за победилата партия. Това прави много трудно формирането на правителства и ние ще бъдем изправени в подобна ситуация и тази пролет след изборите.

 

- Ще прилича повече на 2013-а. Борисов направи през 2014 г. опит да състави широка коалиция на базата на преглъщане на обиди, заплахи и провокации като Костинбродската афера, като раздаването на постове, привличането в правителството на ярки представители на БСП, и то на вицепремиерски места, като г-н Калфин, като г-жа Кунева, вкарването за министър на яростен протестър като Христо Иванов. Това не даде желаните резултати, които Борисов искаше

    - Аз бях от малкото, който през 2014 г. казах, че ГЕРБ сбърка с тази коалиция. Тезата на царя, че е добре, защото при коалиция гръмотевиците падат върху повече глави, е невярна. Гръмотевиците падат върху главата на мандатоносителя и на премиера Борисов. Чист съм пред съвестта си, че посъветвах ГЕРБ: Не правете коалиция, направете нови избори. И щяха да спечелят тогава съкрушително изборите. В България обаче след новите избори този въпрос пак ще е на дневен ред - как да се управлява и от кого. ГЕРБ и БСП на първи тур на изборите ще са под 50%, но в България е невъзможна широка двупартийна коалиция.

 

   - Къде е причината да се зацикля по един и същ начин при съставянето на правителство?

   - Пропорционалната система създава нагон за правене на партии и най-вече за правене на коалиции. Партии джуджета от 1 до 3% се събират, за да минат заветните 4%. Най-ярък пример е Реформаторският блок, с който Борисов искаше да прави стабилна България, а самата коалиция РБ от началото до края остана нестабилна, едните във властта, другите - в яростна опозиция. Такова чудо българската демокрация не беше виждала.

 

   - Очевидно е, че в този парламент няма да стигне време за нов Изборен кодекс, и второ - няма такова съгласие. Като изключим ГЕРБ, който категорично поддържа резултата от референдума за мажоритарни избори, останалите формации не искат. И то не е за първи път. Така че следващият вот - в края на март или началото на април, е очевидно, че ще се проведе по сега действащата пропорционална система. Вярно, тя създава по-голяма представителност, но чак пък да има 40 партии в една малка страна с тежка демографска криза, е много. България има традиции за мажоритарни избори. България има традиции за мажоритарни избори. След пет века робство първият закон в България е мажоритарен Днес като компромис може да се мисли за смесена избирателна система - 120 от депутатите да се избират пропорционално и 120 - мажоритарно. И понеже се говори за немски и френски системи, ние си имаме българска смесена система, с която гласуваха 92% от българските избиратели на 10 юни 1990 г. Страната беше разделена на 200 едномандатни избирателни района, 200 депутати бяха избрани мажоритарно. Другите 200 бяха избрани по партийни листи в 28 многомандатни района. В правната теория се приема, че тази смесена система примирява недостатъците и плюсовете на едната и другата. В Европа най-прясната смесена система е в Унгария. Там с приемането на новата конституция през 2012 г. депутатите бяха намалени от 386 на 199. 106 от тях се избират мажоритарно, и то само на първи тур, другите - пропорционално. Силата на мажоритарния вот е в създаването на стабилни парламентарни мнозинства. А в България не може да искаме силно правителство без силно парламентарно мнозинство.

 

  - Той още с встъпването си в длъжност ще трябва да поеме страната по пътя на президентско управление - с указ да назначи слубежен кабинет и с друг - да разпусне парламента и да насрочи избори. Тежка задача, като се има предвид, че той досега няма опит в политиката. Това, че не е бил в политиката, беше плюс за него в предизборната кампания, но дали ще е плюс и за първите му месеци в политиката, времето ще покаже. Аз очаквам Румен Радев да търси баланс в съставянето на служебно правителство, в което да бъдат технократи, хора, които не са трайно обвързани с една или друга партия Но това е изключително негово право и негова отговорност. Но мисля, че служебното му правителство ще бъде доста дълго. Тъй като в следващия парламент, ако въобще може да се състави правителство, това ще стане много мъчително и трудно. Даже президентът Радев може да изравни рекорда на президента Плевнелиев с два служебни кабинета още през 2017 г. Не изключвам през есента на 2017 г. да има нови парламентарни избори. Затова се надявам на две неща: първо, партиите ясно да декларират, че с влизането си в следващия парламент преди още да се е създало дори правителство, ще направят промени в Изборния кодекс по пътя на въвеждането на мажоритарни избори поне на половината народни представители.

 

    И второ - че президентът, като се консултира със своите юридически съветници, още с встъпването си в длъжност като държавен глава ще сезира КС да бъде отменено т.нар. псевдозадължително гласуване. Не може да има задължително гласуване без промяна на конституцията. Според нея правото на глас е субективно право и то е неотменимо. - В Европа също се задават избори в няколко важни държави. Ще има ли остър десен завой? - Европа я чакат ключови избори в много важни държави - почва се с Холандия, оттам през Франция, Германия, ще има избори в Чехия. Моята прогноза е, че ще има предсрочни избори и в Австрия и Италия. В Европа навсякъде има възход на радикалните партии. Някои ги наричат популистки, аз ги наричам реалистични. Очаквам тези партии да се представят много силно. Льо Пен е почти сигурна за балотаж във Франция, в Холандия почти сигурна е победата на Партията на свободата. В Германия за първи път след Втората световна война има реална дясна алтернатива на ХДС/ХСС. Най-лошият сън на Франц Йозеф Щраус да не се допуска субект вдясно е налице - “Алтернатива за Германия” е фактор в политическия живот там. “Пет звезди” след удара в Рим, а и в червената крепост Торино - също, може би ще спечели при избори в Италия. Тоест може би ще има един завой надясно.

 

   Ние накъде сме? В зората на демокрацията искахме да сме Швейцария на Балканите. Естествено, това беше утопично и никога няма да бъдем. Сега пък ни пришиват към Румъния, да следим румънския опит. Смешно е. Там преди 1 г. там беше свалено правителството на Виктор Понта, поискаха съд за всички политици и 1 г. по-късно същото общество избра пак социалистите при това с осъден лидер, когото президентът отказа да назначи. Отказа и за втория кандидат и успяха едва при третия кандидат. Така че, ако трябва да следваме някой, аз съм съгласен с нашия дългогодишен посланик мв САЩ Елена Поптодорова, която тези дни каза по повод фрагментирането в ЕС, че България трябва да стои по-близо до Вишеградската четворка. Унгария, Чехия, Полша и Словакия показаха държавническо мислене, как се устоява национален суверенитет, как се опазва християнството.

     Политиката на Меркел за отворени врати се провали, за съжаление, толкова невинни хора загинаха от терористични актове, и най-силното на Европа - редът и сигурността, бяха нарушени. И сега гледам при какви мерки за сигурност ще се карат новогодишните празници, човек да го е страх да отиде някъде.