Смразяващо голям дял – 54%, или 176 от общо 324от българските интернет сайтове за обществени новини – са анонимни.
Най-популярната инетрнет-медия за обществени новини в България е анонимния сайт bradva.bg (8-мо място по популярност от всички сайтове в България според най-престижната световна класация alexa.com).
Връх в броя създадени онлайн-медии е 2013-а година с цели 38 нови, следвана от 2015 – с 31, и 2010 с – 30. Като цяло се забелязва, че в години на избори се създават повече интернет-медии.
Това са първите изводи от новия ми проект – „Медийно око“.
Всичко започна през ноември 2013-а, когато забелязах поредното „подхлъзване“ на приятели – които явно в резултат от емоционално заслепяване – бяха повярвали на тотално измислени български „новини“. Реших да разбера кой издава въпросния сайт – защото все пак има някаква отговорност към измислици в обществената сфера?
Установих, че е напълно анонимен: никъде в самия него нямаше никаква информация за организация или физическо лице собственик, или за каквито и да е други отговорни лица.
Това ме предизвика да се разровя из интернет и да потърся други подобни български сайтове, претендиращи да „информират“ с новини и коментари по обществени въпроси.
Създадох списък с около над 50 и ги публикувах с позиция защото това е опасно за обществото.
Получих много отзиви – както положителни, така и заплашителни. Много хора помогнаха с посочване на все повече и повече подобни сайтове. включително друг голям списък подобни от група, работеща по подобен проект. С течение на времето – и в резултат от кореспонденция с първоначално попадналите като анонимни медии – те обявиха собствеността си и аз периодично коригирах списъка.
Българската интернет новинарска сфера – катализирана от социалните медии – гъмжи от станалите супер-модерни наскоро фалшиви „новини“. Ето една съвсем прясна от вчера, 11 декември 2016: „бежанци вилнеят на коледен базар в Латвия„. Само дето клипа няма нищо общо с Латвия – той е от размирици през 2015-а в Балтимор, САЩ. Но това не попречи да бъде споделен лековерно от десетина човека, които познавам и смятам за мислещи хора – и да бъде видян до момента от над 250 000 души.
Много лесно е да се правят сайтове, които да внушават доверие, независимо от доказаните фалшификати, които пробутват за новини. Блестящо доказателство за това е съвсем наскоро нашумелият случай с над 200 сайта, регистрирани в град Велес, Македония. Повече от половин година те са били „инкубатор“ на над 200 сайта с тотално измислени „новини“, специално настроени за харесване и споделяне от аудиторията на симпатизантите на Доналд Тръмп.
Тръгвайки от заблуди заради невежество, минавайки през търсене на сензация заради чисто бизнес интереси и стигайки до организирани и нарочни кампании за повлияване на общественото мнение, всички тези претендиращи да са „медии“ по обществени въпроси сайтове формират общественото мнение.
Новият проект е своего рода“инвентаризация“ на българските интернет-медии с новини и коментари по обществени въпроси – кой стои зад тях, откога съществуват, колко са популярни в страната и най-важното: кои от тях са анонимни.
Анонимен на практика е всеки сайт, който не посочва – на видимо и лесно достъпно място, на самия сайт – кои са или организацията, или физическото лице, собственик или поне главен редактор.
За да стигнем отвъд външната анонимност, проектът включва проследяване собствеността и на „домейна“ (интернет-името на сайта). От него е възможно да се стигне до собственика на една иначе анонимна „медия“. В много случаи, обаче, информацията там е на техническия изпълнител на сайта, а не на реалния му собственик.
Но само сериозно образовани в интернет технологиите знаят как да проверят тази „домейн“ информация (известна като „whois“). Затова тя няма стойност за обикновения читател или зрител на дадена онлайн медия.
Защо е нужна прозрачност в собствеността и редакционната политика на медиите за обществени новини? В обществените дела в едно демократично общество изказването или повлияването върху позиция, засягащи другите членове на обществото, не могат да бъдат анонимно. Не е морално да е така.
За да вземе информирано решение, гражданинът има нужда да си създаде мнение за това каква е действителността и как работи света, базирано на факти, а не на клевети, лъжи, измислици и конспиративни теории.
А фактите от своя страна в голяма степен зависят от отговорността, която поема разпространяващата ги медия. Но каква отговорност поема една анонимна „медия“? На практика незнайният нейн собственик, издател и редактор отказват да поемат отговорност върху името на организацията или личността си за публикуваното от тях.
Така информиращият се от тази „медия“ гражданин не може да прецени дали има някакви политически или финансови интереси зад дадена публикация там – защото няма как да разбере кой стои зад създаването и разпространяването й.
Тъй като е невъзможно човек, който иска да знае дали попада на анонимна обществена медия, да помни стотиците такива сайтове, още през 2014-а направих, а сега обнових приставката за браузъра Chrome. Тя предупреждава при зареждане на анонимна медия.
Ако някой собственик или редактор на сайт, идентифициран като анонимен в проекта, смята това за невярно, може да ме потърси. След като посочи място на сайта, където ясно е показана собствеността или редакторска отговорност с конкретни имена, веднага ще нанеса корекции.
Абсолютно уверен съм, че за всички нас ще е много ценно и важно да знаем кой влияе на създаването на мнението ни, с което вземаме своите решения за управлението на страната и в обществения ни живот.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай