След като над два милиона и половина българи гласуваха на референдум за символична партийна субсидия от 1 лев, с небивало дебелоочие и съзаклятническо мнозинство депутатите я оставиха непобутната. Така че субсидията от 11 лева на глас си остава. А още се носи ехото от словата на премиера „ГЕРБ подкрепя да няма изобщо партийна субсидия, а не само да бъде намалена. Партийна субсидия не трябва да има. Нула лева партийна субсидия трябва да има. Нека играем на чисто – никакви партийни субсидии.“
Ни един депутат от ГЕРБ не е зачел повелята на лидера си и не е предложил да се анулират субсидиите. Социалната партия БСП от своя страна подло си затраяла, патриотите се направили на три и половина, ДПС тактично пасувало.
Питал сиромахът дядо поп защо кара хората да постят, а пък той блажи. А дядо поп го сгълчал: „Ти недей гледа какво ми влиза в устата, а какво излиза оттам!“ В нашия случай в устата влизат кинти, а излизат врели-некипели, шменти-капели и тинтири-минтири.
Той се оказа един институционализиран джебчия, но този път надскочи и най-скептичните ни очаквания. Казваш му ясно да не ти отмъква парите, а той ти бърка в джоба и си ги взема.
И по-грубо сравнение ни иде наум. С ония озверели цигански банди, които ограбват немощни старци. Даже те стоят на по-високо морално стъпало, защото ги подтикват гладорията, нищетата, невежеството. Имат все пак обективни социални причини за грабителството. Докато нашите депутати ги нямат. При тях мотивът е неутолима себична алчност, която изпълва обществото с отвращение. Що за циничен акт е да ограбваш демоса чрез „демократично“ гласуване. И високопарно да го наричаш „суверен“. Независим владетел, демек. Какъв владетел е тоя суверен, дето повелята му е глас в парламентарната пустиня. Щото както е широко известно българският депутат ходи на работа по кефа си от дъжд на вятър. А събере ли се някой път калабалък в залата, заседанията протичат бетер цигански свади – кресливи и безсъдържателни. В сбирките на мешерето имало повече обноски, взаимно изслушване и съзидателна воля.
Циганите не си плащат тока и водата, а тия укриват данъци и имоти. И можем да продължим в същия дух. Децата на суверена подобно в ромските махали са отглеждани в условия на оскотяване, полуграмотност и безперспективност. Тук е люпилнята за прислуга на цивилизования свят – битова и в частност интелектуална. А възрастните хора се унищожават „безкръвно“ – недохранени и нелекувани. И когато суверенът жертва се опълчи чрез референдума, „избраниците“ му го зашлевиха с цигански пестник, с обратното на дланта. Най-унизителният шамар, на презрението.
Даже и за безобразията може да се търси по-приемлив облик, пък бил той демагогски. Поне да се обговори волята на народа относно „насъщните“ субсидии. Не би. Отегчени бутафорни особи оседяват парламентарните банки. Едни блеят, други си подшушват като махленки. Оживление настава по повод 10 милиона обещани на БАН предимно за младите учени, които вече се броят на пръсти. На какво се дължеше раздвижването на събеседниците. Това по правило се получава, когато едни пари не бива да се дадат. Хеле пък на някакви учени с протрити патъци. Проф. Вера Мутафчиева разказваше как на някакъв академичен съвет през 1999 г. ръководството на академията седяло на заседателната маса. Всички били прилично облечени. Но тя си изтървала писалката, навела се и като им видяла под масата обувките – износени, криви, жалки. За обувки пари не стигат…
Та ако видите някой минувач с респектиращ вид и скапани патъци, да знаете, че е български учен, на когото Менда Стоянова, финансова корифейка, препоръча да си спечели европроекти и да остави държавата на мира. А що парламентът пък да не си направи един европроект и да си спечели за партийните субсидии, а? Няма да го направи, щото е чувала какво е рекъл Карл Маркс: „Законът, това е писмено оформената воля на господстващата класа.“ А господстващата класа в случая е г-жа Менда, а суверенът и БАН да стоят в ъгъла. И с лице към стената!
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай