Близо 4 милиарда лева са изхарчени с български банкови карти през 2015 г., показва последното проучване на голяма картова компания. Ако се съотнесе към целия обем на разплащания, това означава, че 1 на всеки 30 лева е преведен от или до карта.
Експерти прогнозират, че общият обем на трансакциите ще расте средно с 1,5 млрд. лв. годишно На 1 кредитна карта се падат по 7 дебитни карти. Затова и 9 на всеки 10 трансакции са направени с дебитна карта. Расте обаче и броят на разплащанията с кредитни карти. Чрез ПОС-терминали са направени преводи към държавни ведомства за 34,5 млн. лв. Най-бързо се увеличават оборотите и трансакциите с безконтактни карти в супермаркети, бензиностанции, заведения за хранене. При тях могат да се плащат малки суми без въвеждане на ПИН код. Все повече компании правят разплащанията със служителите си изцяло през карти. 2/3 от преводите към бюджета и държавни институции се извършват по картов път. Над 2/3 от българите имат поне една банкова карта
Последните данни на централната банка сочат, че българите притежават близо 8 милиона броя карти. Всеки втори българин има и кредитна карта. Проучвания показват, че това най-често са хора на възраст от 30 до 45 години, живеещи в градове, по-често жени. Най-често с кредитни карти се купува техника, мебели или се пазаруват дрехи онлайн. 1/3 от държателите на карти теглят средно около 200 лева на месец от тях и погасяват задължението си в рамките на гратисния период, т.е. без лихви. Средният кредитен лимит, който предпочитат притежателите на карти, е от 2000 до 5000 лева. Проучвания на трезорите показват още, че над 71% от притежателите на кредитна карта я използват поне веднъж месечно или по-често, като това е основно за плащания в страната. 60% от картодържателите използват кредитната си карта като лесен вариант за теглене на бърз заем. Защо да имаме дебитна карта? Основното предимство на дебитните карти е, че те предоставят сигурен начин за пазаруване и непрекъснат достъп до парите ни. Те свеждат до малки суми носенето на пари в брой, а при загуба на картата се губи само пластиката, но не и парите. Дебитните карти дават възможност да се пазарува в интернет, да се правят онлайн хотелски и самолетни резервации, които без наличието на пластика биха се случвали доста по-трудно. В голяма част от случаите чрез една дебитна карта може да си осигурите достъп до две или до повече разплащателни сметки на името на картодържателя, открити при банката издател на картата.
Картите дават възможност за безкасово плащане на режийни разходи, като за разлика от “автоматичното плащане” от разплащателна сметка, с помощта на пластиката има личен контрол над изплащаните сметки, както и избор на времето за плащане. Основният недостатък на всички дебитни карти е, че възможностите за теглене в брой и пазаруване са ограничени до размера на наличните пари по разплащателна сметка.
Този недостатък се “нулира” с кредитни карти. Какви са техните предимства? Пластиката осигурява 24-часов достъп до парични средства, без на притежателя да му трябва отворен банков клон или пък да носи пари в брой. За разлика от потребителския кредит например при кредитните карти лихва се начислява само върху използваните суми, а не върху целия кредитен лимит. Минималните месечни вноски помагат за по-добро и по-гъвкаво планиране на месечните разходи.
Повечето банки издават карти на деца между 14- и 18-годишна възраст. При всяко теглене на суми има гратисен период – най-често 30 до 50 дни в зависимост от вида карта, през който, ако погасят всичките си задължения, натрупани от покупки, няма да платят лихва за ползваните средства.
Още по-ясни са предимствата на т.нар. чардж карти. Според вида кредит, който държателят на такава карта усвоява, услугата може да се раздели на: револвиращ овърдрафт или револвираща кредитна карта и чардж карта. Например - при револвираща карта с кредитен лимит 5000 лв., чрез ПОС терминал или с теглене на банкомат могат да се изтеглят например 1000 лв. и да се разполага с останалите до достигане на кредитния лимит 4000 лв. Когато бъдат погасени 500 лв. от изтеглените 1000 лв., клиентът вече разполага със свободни 4500 лв., т.е. овъдрафтът по картата револвира. При чардж картите клиентът плаща или тегли определена сума, която се отбелязва като задължение към банката. На падеж, когато задължението се погасява, то обикновено трябва да бъде изцяло платено. Чардж картите най-често са обвързани с лоялни и бонус програми за своите държатели, а също така дават безплатен достъп до желани мероприятия, клубове, салони и други интересни места.
Банковите карти пестят и от такси, и това е едно от най-големите им предимства. 2,16 лв. е средната такса, събирана от банките за откриване на сметка, показват последните данни на БНБ. Ако обаче към сметката има издадена и дебитна карта, сумата пада до 1,92 лв. Така се събират средно по 2,01 лв. на месец, а при издадена дебитна карта - 1,51 лв. Закриването на сметка струва 3,67 лв., ако е открита преди по-малко от 12 месеца, а е без такса, ако е била отворена преди повече от година. Внасянето на суми до 4594 лв. в офис на банката е без такса, а над този праг излиза по 0,1% за горницата, но не малко от 3,06 лв. и не повече от 195,65 лв. Теглене на пари в брой до 1000 лв. на каса струва 0,89 лв., а над тях се таксува с 0,26% от горницата, но не по-малко от 6 лв.
Теглене на пари с дебитна карта на АТМ, обслужван от банката, се таксува с 0,22 лв. Ако устройството е на друга банка - 0,89 лв. Плащания по директен дебит към същата банка се таксуват с 1,24 лв., а към друга - с 2,14 лв. Плащания с дебитна карта на ПОС на банката, където е сметката, струват 0,05 лв., а през ПОС на друга банка - 0,06 лв. Кредитен превод в левове към платежна сметка в същата банка се таксува с 0,97 лв., а чрез онлайн банкиране - 0,40 лв. Плащания на хартиен носител към бюджета струват 1 лев, ако сметката е в същата банка, и 0,45 лв. при онлайн банкиране. Кредитен превод в евро на хартиен носител към същата банка е 2,11 евро, а онлайн - 1,15 евро.
При преводи на хартиен носител с вальор процентът на таксата варира от 0,10 до 0,18% върху сумата, а минималният размер се движи от 20 до 202 евро. За да се гарантира сигурността на притежателите на карти за сумите по тях, банките внедряват нови технологии за защита на картите – чипове, магнитни ленти и др. Всеки собственик на карта също може да спазва някои правила. Най-простото е често да сменя ПИН кода си, да използва в интернет утвърдени системи за онлайн разплащания и никъде да не вписва ПИН. Почти всички банки вече предлагат мобилно банкиране, което включва и изпращането на есемес при теглене на сума от дебитна или кредитна карта. Така притежателят може да установи веднага, че някой тегли суми от сметката му. Банката, издала картата, покрива сумите, изтеглени от сметката, след като е било съобщено за кражбата, независимо от размера им. Освен това трезорите сами блокират за известен период от време карти, които са били в досег с компрометиран банкомат, или при други сигнали за сигурност. Малко хора знаят, че първите истински кредитни карти се зараждат през XX век благодарение на автомобила. За да улеснят шофьорите при покупка на бензин, масло, поправки, петролните компании започват да издават свои карти, с които могат да се платят всички продукти на компанията в съответния магазин. Те са последвани от големите универсални магазини.
Първата разплащателна карта в модерния смисъл на думата е издадена през 1950 г. от Дайнърс Клъб с цел заплащане на разходите в престижни ресторанти и представлява правоъгълно картонче, от едната страна с името на притежателя, а от другата -списък на заведенията в програмата. През 1958-1959 г. компанията “Американ Експрес”, която вече си е извоювала име с издаване на пътнически чекове, издава първите си разплащателни карти от пластмаса, предназначени за пътуващи бизнесмени.
Банките започват да осъзнават конкуренцията на тези нови небанкови институции и Банк ъв Америка през 1958 г. издава “Банкамерикард” – първата разновидност на карта, свързана с банка, която бързо става най-популярната в САЩ. Скоро и други, по-малки банки се присъединяват към нейната система. През 1977 г. името на картата е променено на по-краткото “Виза”. Към средата на 90-те години “Виза” вече е най-широко разпространената кредитна система в цял свят, с над 400 милиона карти, валидни в 12 милиона обекта. Историческия аналог на дебитните карти пък е разплащането с чекове. Отстъпка от данъка, ако се плаща с карта
Всеки, който получава парите си от заплата, хонорари, граждански договори и други парични преводи през банкова карта, от 1 януари 2017 г. ще получи право на отстъпка от данъка. Новото правило вече бе гласувано от депутатите в бюджетната комисия на второ четене. Налогът ще се намалява с 1%, ако всеки харчи 80% от заплатата си, получена по карта, отново с карта - на ПОС терминал или с електронно пазаруване. Има обаче и едно ограничение - колкото и да са годишните доходи и дължимият данък върху тях, максималното облекчение не може да е повече от 500 лв. за една година. Още при приемането на предложението от Националната агенция за приходите обявиха, че няма да искат специално доказване с документи за направените през карта преводи, които да се прилагат към данъчните декларации. От приходната агенция обаче предупредиха, че при специална проверка или ревизия този вид плащания са лесно проследими и може бързо да се установи делът им. Друга поправка - в закона за плащанията в брой, която също влиза в сила от 1 януари догодина, забранява разплащания в брой над 5000 лв. В момента тази “летва” е 10 000 лв. Целта е да се стимулират разплащанията по банков път, което ще изсветли икономиката и ще повиши приходите в хазаната.
Експерти прогнозират, че догодина, разрешената сума за кешовите плащания може да бъде свалена още. 34,5 млн. лв. през ПОС терминалите във ведомствата За първите пет месеца на 2016 г. през инсталираните 1799 ПОС терминални устройства само в бюджетните организации са направени общо 400 968 трансакции за 34,483 млн. лв., сочат последните данни на финансовото министерство. За сравнение в края на 2012 г., когато бяха инсталирани, общият брой картови трансакции е 32 516 на стойност 4,658 млн. лв., направени през 610 ПОС устройства. От стартирането на инициативата броят на осъществените трансакции и обемът на постъпленията от картови плащания ежегодно бележат траен ръст. В края на 2013 г. през инсталираните 1377 бр.
ПОС терминални устройства са осъществени 234 505 трансакции на стойност 18,439 млн. лв., през 2014 г. от 1564 бр. устройства трансакциите са 432 784 на стойност 31,180 млн. лв.. През 2015 г. 737 105 трансакции на стойност 48,922 млн. лв. са направени през 1719 ПОС устройства. 74,162 милиона пъти са ползвани устройствата от потребителите им. Средният размер на една трансакция расте, макар и бавно - за 2014 г. той е бил 68,33 лв., като през второто полугодие на 2015 г. е 69,88 лв.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай