Коя е отровата на прехода?

---

   През ноември 2016 г. от София и няколко големи града в ефира и социалните мрежи звучат едни гласове, които хем много се ядосват, че глупавият и незрял народ е гласувал масово за мажоритарна система, хем много се радват, че умният и зрял народ не е подкрепил масово кандидата на ГЕРБ.

 

   Е, как така? Няма ли противоречие? Може би едното полукълбо на избирателя да е разумно, а другото - не? Странна работа, също като въпроса защо немалко симпатизанти на кандидата Трайчо Трайков гласуваха на втори тур за Румен Радев. Е, такива са времената, 2016-а е доста объркана година: англичаните напускат ЕС, американците избират Тръмп, турците се люшкат от преврати към авторитаризъм, та е нормално и у нас да стават странни неща.

 

  Да пробваме да се ориентираме - какво се вижда в историческа перспектива? Как се люшка махалото? И защо от 11 парламентарно избрани правителства след 1989 г. само 3 изкараха пълен мандат?

 

  През 1990 година БСП бе единствената бивша комунистическа партия в Източна Европа, спечелила демократично избори. Когато се оказа, че Луканов не опази хладилниците пълни, ами напротив - изпразни ги, дойде първият обрат. Два милиона избиратели дадоха властта на СДС с Филип Димитров, после 2,7 милиона избраха Желю Желев. След две години - пак обрат. Едни 2,3 милиона са недоволни от това как вървят нещата у нас и върнаха властта на БСП.

 

   Но Жан Виденов на свой ред изпразни хладилниците и на вълната на поредното недоволство на власт дойдоха Петър Стоянов и Иван Костов. Костов издържа по-дълго, но пък падна по-зрелищно Симеон Сакскобургготски също удържа 4 години и една от главните причини бе, че икономиката растеше, кредитирането вървеше и хладилникът се понапълни. Станишев с коалиция устиска до 2009 г. и избирателят направи пореден завой - към ГЕРБ. Нататък темпото се ускори - за 7 години - три предсрочни избори и четвъртите са на хоризонта Преди дни видяхме поредния обрат с над два милиона гласа за кандидат-президента Румен Радев, подкрепен от БСП.

 

   Ако историческият ни път криволичи, основата на явлението е ясна. Преходът ражда постоянно бедност, неравенство и недоволство. Във върховете пък стои неизменно един пропорционално избран партиен елит. Търпението на избирателите се изчерпва бързо, на всеки следващ вот 1-2 милиона - част от тях недоволни, част от тях с надежда за ново начало - натежават за обръщане на посоката.

 

   Интересно и много показателно е, че резултатите на ген. Румен Радев са с няколко процента по-високи средно в Северна, отколкото в Южна България Съвсем логично впрочем - там, където доходите са по-ниски, хората имат по-голямо желание за промяна. (За убедителната победа на ген. Румен Радев, разбира се, има много други, включително чисто мажоритарни причини.) Но трендът си е един и същ. И тази честа смяна на правителствата, разбира се, не помага на БВП-то на държавата. Оттам доходите мърдат едва-едва. Това трупа недоволство. То пък излиза и гласува за... нова смяна на водачите. Нещо като омагьосан кръг.

 

   Всъщност подобни наблюдения излизат след всяка поредна чупка на графиката. Разликата е, че сега имаме написана на референдум рецепта за лекарство. То трябва да дойде с лидерство, което не губи здравата демократична връзка с избирателите, това ще стабилизира системата. Става дума за мажоритарния вот, разбира се, за който гласуваха два и половина милиона българи.