Зад моя кандидат не стоят социалисти - нито днес, нито "когато партията беше държавата". Той не избяга от нито един дебат - вярно, беше мълчалив, но мълчанието му - оглушително

Харесах си кандидат.

Обмислях го дълго. Докато гледах дебати с холограми, участия с премиер под ръчичка, протягане на ръка към Кремъл, откровени манипулации и лъжи в ефир.

Вярно, моят кандидат е в края на бюлетината. И дори половината българи заедно с мен да гласуват за него, той няма да влезе в сградата на "Дондуков" 2.

  Но, ако това наистина се случи (съмнително е наистина, но звучи добре, пък и всеки се надява на победа за своя кандидат) ще имам поне моралното право да не наричам нито Цецка Цачева, нито Румен Радев "моят президент".

Като изключим този му голям недостатък, моят кандидат има изключително много предимства. Зад него не стоят социалисти - нито днес, нито "когато партията беше държавата". Той не избяга от нито един дебат - вярно, беше мълчалив, но мълчанието му - оглушително.

   Тъжно е, че българите забравят колко важни са дебатите и факта, че двамата други кандидати просто игнорираха останалите преди първия тур. Дебатите пред електората са ключов елемент на демокрацията. Този, който бяга от дискусия с опонента, няма място в една нея. 6 процента оцениха като победители холограмите.  Да не говорим, че дезертьорът няма как да е главнокомандващ. Особено, ако дезертира "в разгара" на битката.

Моят кандидат не иска да завиваме наляво или надясно, защото не си прави илюзии, че президентът има тази власт. И преди писъка: "Но ляв президент ще ни обърне към Русия", да припомня, че по време на мандата на ляв президент България влезе в НАТО и ЕС.

Моят кандидат не иска да праща агенти на Държавна сигурност като посланици в чужбина. Кандидатът на БСП (да не се правим на интересни с това "независим") иска.

   Моят кандидат вярва, че в основата на Конституцията са общочовешките ценности - пише го преди чл. 1. А не, че "човешките права и националната сигурност не могат да са в конфликт в правова държава". Кандидатката на ГЕРБ каза, че само юристи могат да го разберат. Питах юристи - не я разбират.

Моят кандидат не иска да спре санкциите срещу един диктатор. Защото Путин е диктатор - да няма объркване. И да, не е нужно Русия да ни е враг. Но не сме приритали толкова да ни е съюзник, ако това означава да предадем останалите страни в ЕС, в чиито конституции и политика стоят същите общочовешки ценности като нашите. Оправданието - "не е добре за нас икономически" - звучи като "аз не продавам наркотици на деца, само возя дилъра до училище".

   Моят кандидат не ми продава в последния момент преди вота сълзлива история, която да предизвика какво - съжаление, съпричастност? Особено когато тази история, която уж кандидатката на ГЕРБ ни разкри вчера (а е обещала на баща си да не го прави), всъщност е "споделена" още преди 5 години в пещерата на Коритаров.  Моят кандидат не получава подкрепата на ДПС, или пък тази на Кунева и Лукарски. И ми е по-симпатичен заради това.

И може би най-много ме плашат Радев и Цачева, когато се съгласяват един с друг. За референдума и колко е добре да се наложи мажоритарна система, която да закове отгоре техните партии. За това как проблемът на медиите била непрозрачната собственост - смешна теза, след като всички знаем онези медии на кого са, и нищо не се променя. А, и за падането на санкциите срещу Русия - макар Цачева да забрави, че се съгласи с Радев за това, след като Борисов обяви, че санкциите остават.

  Добре - всъщност нямам кандидат. Той просто не се появи на тези избори (или тя?). Демокрацията обаче работи, само ако гласуваш - дори символично.

За мен поне има едно квадратче - "не подкрепям никого". Има го и за вас.

 

---