Държавният бюджет беше планиран с дефицит, а отчита над 3 милиарда лева излишък за първите девет месеца на годината. Всяка седмица правителството харчи от този излишък, като одобрява допълнителни разходи за милиони, дори за десетки милиони левове. Без много дискусии министрите и парламентът одобриха и над 600 млн. евро държавен заем за Националната електрическа компания за разплащане по проекта "Белене". Отделно половин милиард лева дългове на "Топлофикация - София" бяха разсрочени за 20 години, а НЕК успя да плати над милиард на американските централи.
И това не е всичко
Бяха стартирани множество дългосрочни и мащабни програми и проекти. Един милиард лева бяха заделени за безплатно саниране на блокове, а поради големия интерес Министерството на регионалното развитие вече иска втори милиард. Парламентът даде одобрение на военни проекти за 2-3 милиарда лева - за самолети, кораби и друга техника. Въпреки липсата на еврофинансиране, напред се движи и проектът за магистрала "Хемус", чиято цена също гони милиард лева. Оградата с Турция и други подобни начинания също водят значителни разходи, но на фона на милиардните проекти дори не се забелязват.
Какво се случва?
Само преди 2-3 години всичко гореизброено беше абсолютно невъзможно - по простата причина, че нямаше пари. Седем години държавата беше в хроничен дефицит, а приходите стагнираха. През повечето време правителствата се опитваха (често неуспешно) да спестяват разходи и да запушват дупки. Не само Симеон Дянков, но и останалите финансови министри през този период се запъваха за всяка стотинка допълнителни искания за харчене - дотолкова бяха оскъдни средствата. На никой дори не би му хрумнало да започва нови милиардни проекти. Всъщност основен проблем в голяма част от този период беше как да се намалят задълженията по вече сключени военни и строителни договори.
Някак неусетно, но реално доста рязко преминахме от парадигмата "няма пари" в обратната ситуация - бюджетни излишъци. На практика се върнахме в предкризисните времена, когато се случваха абсолютно същите неща като днес. Помним например през как 2007-2008 г. ударно се харчеха излишъци в края на годината. Помним как тогава се сключваха огромни военни (и не само военни) договори. Тогава държавата също отпусна пари за АЕЦ "Белене" и енергийния холдинг БЕХ. Въобще, държавата се видя с пари и се върна към добре познатите методи и схеми от преди кризата.
Не че е лошо да има повече финансови ресурси - напротив. Още повече, че това е добър индикатор за развитието на икономиката. Обаче както липсата на пари води до едни проблеми, така и наличието на твърде много средства също води до проблеми, но от друг вид.
Един от сериозните проблеми е свързан с леката ръка, с която парите се харчат. Ако по време на кризата имаше спорове за всяка стотинка допълнителни разходи, сега никой не се замисля, преди да похарчи половин или един милиард. Има и друг парадокс - по време на кризата заради липсата на пари имаше натиск за реформи, но те не се случваха с оправданието, че реформите изискват средства. Сега,
когато средства има, натискът за реформи изчезва
Помним, например, протестите през 2015 г., когато се планираше реформа в МВР. Сега такива протести вече няма - реформите бяха орязани, а МВР получава допълнителни средства.
Това е проблемът и на държавния бюджет. Чисто макроикономически нещата изглеждат много добре - през 2016 г. се очаква годината да приключи без дефицит, което е забележително не само защото променя 7-годишна дефицитна тенденция, но и защото само година по-рано "минусът" беше цели 2.5 милиарда лева. През 2017 година също ще се случи нещо небивало - таванът на държавния дълг ще бъде намален с цели 2.7 милиарда лева заради изплащането на значителни външни задължения. След постоянен растеж на дълга по време на кризисните години, за следващите три години се залага устойчиво намаление.
Това е похвално и трябва да продължи - дори по-бързо. Само че бюджетът не се състои само в дефицита и дълга. Най-важно е за какво се разходват средствата и по-точно, какъв е ефектът от тях. През 2017 г. държавата планира да похарчи рекордните близо 37 милиарда лева. От това как ще се използват тези средства ще зависи дали те ще потънат без резултат, както твърде често се случва, или обратно - ще подпомогнат развитието. Но както знаем, за да има резултати, не е просто необходимо да има пари, най-често е необходимо да има и структурни реформи в начина на управление на ведомствата. А точно това като цяло липсва, също както беше и преди кризата.
Следващата година МВР ще получи повече пари, въпреки че от реформата не остана почти нищо. И съдебната система ще има още повече пари, въпреки че заради нея сме под европейско наблюдение. Практически всички министерства плюс здравната каса ще получат по-голямо финансиране, макар че за повечето не може да се каже с какво точно са го заслужили. Единственият светъл лъч е подобреното финансиране за образованието, защото ако не успее да привлече качествени млади учители, системата ще блокира икономическото развитие за десетилетия напред.
И еврофондовете ще са приоритет през 2017 г. - най-вече защото институциите
се научиха как да ги усвояват
през последните 10 години. Обаче това само след няколко години може да създаде проблем, тъй като с излизането на Великобритания парите ще намалеят, а в същото време ЕС иска да ограничи директните субсидии и да насърчава повече проекти с възвращаемост. България е напълно неподготвена за това, има тотална зависимост от безвъзмездна помощ и почти никаква мисъл за пазарно финансиране.
Все пак, трябва да отбележим, че Министерството на финансите явно осъзнава проблема с неефективното харчене и планира да направи преглед на публичните разходи с подкрепа от международни институции. Полезна идея, тъй като често това е единственият начин да се вкара някакъв рационален анализ за "тежките" системи, превзети от местни интереси и лобита. Обаче дори при наличие на такъв преглед на разходите, остава открит въпросът - как ведомствата да бъдат стимулирани да правят реформи, при положение че и без това бюджетът им расте?
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай