Демографският институт при БАНИ* на база на официалните данни на НСИ пресметна, че българите, които са на възраст от 0 до 18 години и не могат да гласуват, са 1 243 000 души (това число представлява 18/19 от броя на населението на България на възраст от нула до 19 години, което според НСИ е 1 315 000 души).
Ако от общия брой на населението на България според онлайн брояча на населението в момента (към 28.09.2016) - 7 087 088 души, извадим това число – 1 243 000, получаваме 5 844 000 души. Това е приблизителния брой на тези български граждани, които би трябвало да имат право да гласуват. Значи това са потенциалните гласоподаватели по официални данни на НСИ.
Но истината е друга: броят на населението сега не е 7 087 091, а много по малък, ако имаме предвид признатото от НСИ годишно намаляване на населението средно с по 80 000 души (този брой точно се получава и от данните за намаляването на населението на България за последните 25 години с 2 000 000 души, от 9 млн. на 7 млн., 2 000 000 : 25 = 80 000). Според НСИ числото 80 000 за 2015 г. се образува от отрицателния прираст (брой новородени минус брой починали през годината), който е около 50 000 годишно, и от емигриралите през годината, които са около 30 000 годишно.
Ако приемем, че Преброяване 2011 е установила брой на населението 7 365 000, и отчетем намалението с по 80 000 души годишно за периода 2011-2016 г., за 6 години това прави 480 000 души, то реалният брой на българите в момента е 6 885 000 души, а не 7 087 091, както показва броячът, който не отчита както трябва емигрантите, които всеки ден напускат България, не отчита и още някои аспекти в сферите на раждаемостта и смъртността у нас.
И така, цялото население на България месец преди изборите е 6 885 000 души, от които право на глас би трябвало да имат точно 5 642 000 души (възрастовата група над 18 години). Но в избирателните списъци са включени много повече български граждани – 6 869 809 души. Този брой на избирателите е почти равен с броя на цялото население на България, минимална разлика от 15 000 души, което е напълно абсурдно от гледна точка на логиката и статистиката. Излиза, че броят на избирателите в избирателните списъци не е коректен, той е с 1 227 000 души по-голям от хората над 18 години в България.
Това означава само едно, че над 1,2 милиона „мъртви души” ще участват в изборите за президент.
Числа от 0,8 млн. до 1,3 млн. отдавна се споменават от различни специалисти по изборите, анализатори, политолози, математици и др., но нищо съществено не се предприема изборните списъци да бъдат такива, каквито трябва да бъдат.
Какво носят със себе си „мъртвите души” в избирателните списъци?
Първо, ако имаме предвид, че според последните социологически проучвания ще гласуват близо около 57% от избирателите, т.е. 3 916 000 гласоподаватели (живи души), то спрямо тях мъртвите души са 31%, или на всеки трима гласували се пада един фантомен глас, който по някакъв начин може да бъде вкаран в избирателните урни. В общата си цялост това значително би изменило действителната картина на резултатите от изборите в нечия полза.
Второ, много отдавна е известно, че в различни сфери на обществената практика фигурират хора-фантоми, които в действителност не съществуват на българска територия, а някои от тях и въобще на грешния земен свят, т.е. отдавна са в Небитието. Значи, „мъртвите души” у нас са навсякъде, където би могло да има изгода (келепир) от тях за хора, стоящи над закона.
Въпросът е защо този абсолютно порочен и гибелен за обществото ни проблем вече цели 27 години не се решава; кой има полза от неговото игнориране, а даже и от наблюдаваното негово развитие и разширяване? Отговорът може лесно да се съобрази от съчетаването на два безспорни факта:
Първо, в сайта на ГД „ГРАО” е прокламирано, че тази изключително важна институция обслужва „всички администрации” и въобще всички субекти, които имат нужда от официални данни относно всякакви параметри на българското население по региони и отрасли.
Освен това, в почти всички сфери на дейност, в които се печелят по честен и нечестен (в повечето случаи) начин много пари – инфраструктура, земеделие, здравеопазване, европейски проекти, човешки ресурси и др., се ползват услугите и информационните масиви на ГД „ГРАО”., т.е. ползват се данни, в които официално има вмъкнати стотици хиляди „мъртви души”.
Можем да съобразим, че бенефициентите на един инфраструктурен проект за ВиК, например, разчетен по стандарти спрямо броя на населението на дадено селище, ще получат повече пари заради официално включените от данните на държавната гражданска регистрация хиляди и десетки хиляди „мъртви души”. В здравеопазването при една изрядно подготвена и осъществена корупционна схема могат да се откраднат парите за стотици хиляди фиктивни „профилактични прегледи” на фантоми. В областта на човешките ресурси „мъртвите души” помагат за аргументирането на повече средства за обучение, квалификация, подготовка на безработни и т.н. По същия начин стоят нещата и в областта на икономиката (при европейски проекти за стимулране на бизнеса и др.). В образоването „мъртви души” има и при децата, при юношите и девойките, които ходят на училище, те поддържат редица учебни заведения да изпълняват съответните нормативи, в сферата на социалните дейности (при определянето на помощи, субсидии и т.н.), има ги в областта на културата, в спорта и т.н.
Излиза, че в много сфери работещи и печелещи пари персони имат чист финансов интерес от наличието на „мъртви души” в общия обем на българското население. По наши изчисления този интерес общо е в размер на милиарди лева годишно. Толкова се печели от „мъртвите души”. Това обяснява защо властите в България, а и всички заинтересувани, държат да има хора-фантоми навсякъде около нас. От тях се печели!
Най-малко желание да се справят с проблема на „мъртвите души” имат правителствата, които през последните 25 години са управлявали България. Тези правителства даже правят всичко възможно за запазване на статуквото по отношение на мъртвите души в системата на гражданското регистриране, разчитайки на определени ползи както по време на избори, така и във времето между тях.
ПРОФ. ПЕТЪР ИВАНОВ
---------
Авторът е професор по социална психология. Заместник председател е на неправителствената организация Център за демографска политика.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай