Казаното от Цветан Василев действително би трябвало да предизвика трус в страната. Ако има някакви остатъци от нормалност и институции.
Първият въпрос е дали трябва да му вярваме?
Веднага бяха възобновени медийните атаки срещу Василев, че е престъпник, който трябва да бъде изолиран от средства за комуникация с общество, да мълчи, което беше и първоначалното намерение на Пеевски и прокуратора, но не се получи.
По време на форсираната атака срещу КТБ се появиха редица експерти, които обслужиха тезата, че в банковата сфера всичко е спокойно.
Острието на атаката се крепеше върху внушението, че единствен Цветан Василев е виновен, че той е център на злото и премахването му ще възстанови спокойствието и равновесието в Системата.
Но не би, защото джинът излезе от бутилката и на всички стана ясно, че кризата около КТБ разкрива не толкова и само рискове свързани с управлението на банката, колкото доминиращ и невъзможен за управление политически риск, в следствие на непрогнозируем политически елит, чиито интереси могат да провокират разрушения далеч отвъд талвега на рационалността. За този риск никакви стрес тестове не могат да помогнат, защото няма равнище на капиталова адекватност, което да се справи с политическа, институционална и медийна атака.
Вижте съдбата на Трайчо Трайков. В момента, в който отказа да играе играта на кръга около Първанов, Станишев и Борисов, веднага бе отстранен. В темата „Горива”, влиза и темата за стратегическия резерв, за акцизните складове и за тези близо милиард лева, за които говори групата "За справедливи цени на горивата", които всяка година се отнемат от потребителите и данъкоплатци, за да се разместят по различни джобове на вертикала на властта - от горе до долу.
Но най-важното, което прави с откровенията си Цветан Василев е, че той форсира развръзка по линията Борисов-Пеевски, а заедно това и процесите в ендшпила около президентските избори и опитите за стратегическо и властово препозициониране.
Зад последните скандали в медиите с Дипломатическия клуб "Бояна" и „Царските конюшни” прозират сенките на Доган и Пеевски. Спомнете си, Пеевски изигра ключова роля при свалянето на Борисов от власт през 2013 година. Прави и го днес, като прилага схемата, по която разруши КТБ и извади Цветан Василев от уравнението.
Корпулентният влиза в КТБ, за да получи информация, да си изплете кошницата, като придобива активи със заеми от банката, докато пасивите се трупат на сметката на управляващия КТБ Василев. Откъдето и да погледнете отговорността за всички сделки, включително без обезщетение, извън стандартните процедури, е на управляващите банките. Пеевски е от страната на този, който яде зелника.
Забележете сделките си вървят - Пеевски и кръговете, свързани с него, нон-стоп придобиват нови активи, докато политическото ресто остава у "ортака" - Борисов.
Това, че Цветанов по дефиниция атакува реформаторите за да отклони вниманието, е част от схемата.
Дали Цветан Василев говори истината във всеки детайл или манипулира не е без значение, но не е най-важното. Достатъчно е, че звучи достоверно относно представената схема за разделение на властта в България между кланове, магистрати, политици, бизнесмени и кръгове. Пеевски е зад кадър и силите зад него са достатъчно мощни, за да "гипсират" реакцията на Борисов и да го държат под контрол и в страх. Пред публиката и пред закона отговорността на Корпулентния е несравнима с тази на премиера Борисов, който по презумция е отговорен за всичко - и за действията на министри, на областния управител в София, и на Агенцията по приватизация, и на кметовете на ГЕРБ, и на депутати - замесени в скандални сделки.
Олигархичната или кланова солидарност в света на Пеевски е мит. Ето защо отново дойде времето кръговете около него да дестабилизират Борисов, като умело насочат общественото недоволство срещу премиера, разчитайки на неспособността му да се еманципира и да излезе извън зададените му роля и мащаб.
Това, че премиерът е продукт на същите тези кръгове, които лансират Пеевски, не е новина. Ключовата грешка на Борисов бе, че остана зависим, продължи да се съобразява, вместо да измъкне жилото и да обезсили схемите на Доган.
В пленена от олигархични интереси държава, не винаги премиерът може да разчита на "пленените" институции, за да си върне независимостта. Той имаше една единствена и важна опора - недоволните от #КОЙ широки кръгове, които жадуваха и настояваха за реформи, включително новия и несвързан с бившата комунистическа номенклатура бизнес.
Вместо това Борисов продължи да участва в схемите за разпределение на ползи и блага, като остана глух за рекета, който упражняват Пеевски и свързаните с него кръгове, за да запазят и увеличат активите си.
Казаното от опалния банкер звучи достоверно, защото за Василев единствената останала линия на защита, са прозрачността и информацията. Обществото има интерес да го слуша и да действа въз основа на чутото - с гняв, с искания за повече разкрития, ако щете с бунт.
Борисов и този път ще остане излъган, защото няма "гръбнак" и се вързва на блъфове. Предпочита да се договаря, вместо да се бори с демоните на прехода, като постепенно се превръща в един от тях.
Не изключвам вариант, именно поради близките връзки на Цветан Василев с Москва, той да е решил да отвори сейфа с медийните мини и скандали, именно когато Борисов е много уязвим - след отказа на Москва да преговаря за поток към България, след неоценените от Кремъл флиртове на българския премиер с "мирните инициативи" срещу НАТО в Черно море. Още повече, че Москва е силно раздразнена от последния "удар" - правителството потвърди позицията си, че е против премахването на санкциите.
Да, съюзниците и партньорите на Борисов и в България, и зад граница, ценят неговите умения да държи страната "в курса", като осигурява българското участие и подкрепа за критичните за ЕС и НАТО решения. Но те не са слепи, имат достатъчно информация, за да знаят, че именно благодарение на неслучилите се реформи, на неспособността на властта да се изправи и реши проблемите на гранд корупцията, страната бавно и постепенно "потъва", като се превръща в "дупка" в сигурността на ЕС и НАТО. Още по-недопустимо за тях е Борисов да си измива ръцете с "дефицитите" на солидарност от Брюксел и да насочва гнева на местното недоволство към ЕС и НАТО.
Вместо да използва подадената му от Цветан Василев "топка" с разкритията, Борисов предпочете да се сниши и да продължи да обслужва кръга, който го издигна във властта. Предпочете да изпълни задачите си и да приложи поредната шокова доза анестезия и да отклони вниманието от скандалните разкрития с отклоняващи новини и "скандали".
В последната сметка всеки избира съдбата си. Борисов не е изключение.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай