Износът ще расте по-бавно през следващите две години, докато при крайното потребление ще има ускорение. Това показва годишният доклад на "Индъстри уоч" за развитието на българската икономика в средносрочен план, пише "Капитал". През последните три години тенденцията беше коренно различна – експортът участваше най-много в създаването на стойност, докато крайното потребление през някои години дори се свиваше. Преобръщането ще доведе до динамични промени в структурата на икономиката - в бизнес секторите, движени от износа, ще настъпи общо забавяне на растежа, докато при движените от вътрешното търсене ще има всеобщо оживление.
Промяната се дължи основно на външни фактори. Големите развиващи се пазари се забавят, което удря европейските партньори на България и съответно експорта. От друга – очакванията са след стрес тестовете кредитирането да се раздвижи, а заедно с все още сравнително ниските цени на суровините и очакването изпълнението на европейски проекти да започне с по-бързи темпове през следващата година да стимулират потреблението в страната.
Според сценария през следващите 24 месеца икономическата среда ще се характеризира с нетен приток на чужд капитал към България (средствата отвън ще са повече от изтичането на капитали), оживление в банковото кредитиране за предприятия и домакинства, запазване на ръста на заетостта и доходите, както и липса на вътрешни и външни шокове, включително политически. За сравнение - вътрешният кредит за фирмите се е свил с 2.2% за последните 18 месеца, а за последните 3 години външният дълг на частния сектор намаля с почти 6 млрд. евро – 2.5 млрд. на банките и 3.5 млрд. на предприятията в реалния сектор. Това показва, че българската икономика се развиваше в среда на отлив на капитали, се посочва в доклада.
Кой печели, кой губи
Обзорът на "Индъстри уоч" показва, че за последните пет години икономиката на България е нараснала със 7.9% в реално изражение (17.1% в номинално). За същия период общият ръст на износа е близо 32%, а само на стоки - над 38%. Крайното потребление пък се е увеличило едва с 6%. Едновременно с това българската икономика се е развивала в среда на отлив на капитали.
Анализът на икономистите показва, че въпреки всеобщото охлаждане при секторите, движени от експорта, свиване ще има единствено при тези, които се занимават с добив на суровини, метали и химични продукти. Останалите или ще продължат да растат, или ще останат на сегашното си ниво. Леко охлаждане ще има при износа на машини и оборудване – сектор, който през последните години растеше значително и който добавя допълнителна стойност към икономиката. Той няма да започне да се свива, но през следващите две години ще бъде в застой.
Като цяло в 2 от 6 сектора, които за последните три години отчитаха бърз ръст, през следващите 12 - 24 месеца той ще стане умерен. За 3 от 8-те сектора с умерен растеж в периода 2013 - 2016 г. може да се очаква стагнация, а за още 3 – минимален спад (виж таблицата).
Добрите новини са за секторите, движени от потреблението. Там, където е имало свиване предходните три години, ще има растеж в следващите две. В поне 2 сектора умереният растеж през последните 3 години ще се превърне в бърз. Четирите стагниращи и трите с умерен спад ще отчетат умерен ръст. От 5-те сектора, най-тежко засегнати до момента, за 1 може да се очаква бърз ръст и за 2 умерен ръст при реализиране на описания сценарий.
Недостатъчна производителност
Голям проблем пред развитието на икономиката според "Индъстри уоч" остават дисбалансите, които съществуват на трудовия пазар в България. А този проблем може да се окаже сериозна бариера пред ръста на производителността на труда, а оттам и за цялостната конкурентоспособност на икономиката.
През последните 15 години производителността на българските работници нараства всяка година. Изключение прави само 2009 г., но тогава беше година на тежка рецесия. За този период темповете на растеж на производителността на труда в България са много по-бързи от тези в Европа и близки до останалите централно- и източноевропейски страни. През годините назад се вижда обаче, че трудовите възнаграждения се увеличават много по бързо.
И през миналата година беше така – 2.6% ръст на производителността и близо 8% растеж на брутната заплата по договори. Според "Индъстри уоч" този процес не е устойчив и засилва дисбалансите между образование и квалификация, което пък предполага, че допълнителните работни места, създавани в следващите години, ще трябва да се запълват с хора с ниско образование.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай