Само дето със завидна лекота преглъщаме гювеча за бедни, който извира като от разбита канализация - от телевизията, магазините, бил-бордове, а скоро очаквайте и на нощното ви шкафче...
Милиони бедни дават дребните си (при изключителна ЛИПСА на едри) за талончета, като се надяват да спечелят печалба, която генерират самите те, докато от цялата работа (естествено) правят един вече престъпно богат човек още по-богат (но легално).
На финала се появява някоя Гошка, която всички мразим, щото ще живее охолно до края на живота си и то на наш гръб. Това е ясното.
Странното е как продължаваме. Да даваме. И да се надяваме.
Превърнете това в новата си сутрешна мантра, която повтаряте пред огледалото, ама всяка сутрин с усмивка.
АЗ НЕ СЪМ ИДИОТ – добавете и това, ако мислете, че ще помогне.
С ВСЯКО СЛЕДВАЩО БИЛЕТЧЕ ГУБЯ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ...
СТАВАМ ВСЕ ПО-БЕДЕН. И ВСЕ ПО-ГЛУПАВ.
Онова, което те кара да мислиш, че има как за 5 минути да се подсигуриш за години напред, че има как с инвестиция от два лева да спечелиш милиони, че има как, без да си мръднеш пръста да ти сервират кола и апартамент...
Сега Гошка харчи вашите милиони.
И вместо да ви стане обидно, търкате все по-ожесточено. Но колкото и яростно да стържете билетчето - няма да пусне повече – добре е и това да знаете, защото хем изглежда ясно, хем малко хора го разбират. И си мисля – трябва да се повтаря, значи. Сутрин пред огледалото.
Къде си Гошке, върни на хората парите!
Между другото, вицът за лайната е много хубав...
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай