Звучи драматично, а за някои - загадъчно, но съвсем не е така. Става дума за конфликт, който се разиграва пред очите ни, на наша територия. Това е война за умовете и мирогледа на България. Като всяка война, разпределението е просто, плоско и черно-бяло. Едните са добрите, а другите - лошите. Така е по-лесно за консумация. Всеки по-сложен поглед върху ценностите на света се приема за либерално дърдорене, напразно философстване или умишлен опит за замазване на очевидното. Този разговор отдавна отскочи от територията на социалните мрежи, премина набързо през сайтовете еднодневки и вече марширува по страниците на вестниците и по екраните на телевизиите. Обхватът му надминава малоумната свада между русофили и русофоби. Скоро ще се превърне в цялостна доктрина за нещастията, сполетели света. Един популярен телевизионен математик дори успя да я формулира, отвеждайки ни към края на света.
Дайте си сметка колко пъти ни се обяснява, че Европейският съюз е сборище на гейове, които са неспособни себе си да оправят, камо ли да помогнат на нас. За последно го чух за стотен път от лидер на патриотична формация, на когото съм сигурен, че никой не е попречил да вее свободно байряка на хетеросексуалната любов. Най-милото, което се чува по посока на Брюксел, е
безнадеждно тежката администрация,
която се е превърнала в бюрокрация и надменно се е отдалечила от гражданите. Странното е, че ако се сравни с националните администрации, се вижда, че тази на Европейския съюз е направо скромна. Дори ако се спрем на гръцката или, не дай боже, на българската, ще видим какво е съотношението на глава от населението, което трябва да бъде обслужено. Но за нас дума не става - ние сме невинни, а проблемът е другаде.
Че в Брюксел е нужна реформа, е очевидно. Но ние стоварваме нашите проблеми на Брюксел, докато охотно харчим и крадем парите, които ни отпускат. В същата посока вървят обяснения, че зеленчуците ни имат пластмасов вкус, а месото е тъпкано с химикали, откакто сме в Европейския съюз. Странно е, но в Италия, Испания, Германия и Франция месото има чудесен вкус, а са в Европейския съюз доста преди нас. На кого ли служи този мит?
Щеше да е чудесно, ако тези словоизлияния вървяха само от незнайни коментатори, но все по-често те са в устата и на политици. Някои от тях дори са на издръжка на европейските бюджети и чудно как бюрокрацията не им пречи да ги харчат. С две думи Европейският съюз е някакво странно място, в което, ако не се намирахме, у нас щеше да е вкусно, богато, а семействата щяха да са най-здравата клетка на православното общество.
Другите големи злодеи в пропагандата са САЩ и НАТО. Имат "нахалството" да искат бази в България, въпреки че нямаме пари да се пазим сами от зложелатели. На всичкото отгоре са в основата на Арабската пролет и според различните автори - къде от глупост, къде от алчност - са предизвикали ислямиския екстремизъм. Сякаш не знаехме за зверствата на диктаторските режими в тези страни? Изглежда
забравихме къде лежаха българските медицински сестри
По това време и Франция, и Европейският съюз, и Щатите бяха прекрасни и мили наши съюзници. Но нищо, сега създателите на "злото" се оказват партньорите ни. Дори се чуват реплики след някой кървав атентат, че "така им се пада". А премиерът направи "откритието", че с бомби мир не се постигал. Изглежда забравихме атентата в Сарафово. Изглежда в наше време няма значение съветската инвазия в Афганистан, която роди муджахидините, а ни напомнят само войната в Залива, която е номинирана като "голямата грешка". Изглежда се забрави, че Ирак на Саддам Хюсеин нахлу в Кувейт, а братът на Асад изравняваше цели градове с артилерия. Нима се забрави, че офицерите на Кадафи взривиха самолет над Великобритания и атакуваха дискотека, пълна с млади хора, в Германия? Или няма значение, щом не се е случило конкретно "в наше село".
Кой и как мери радикализма на исляма? Когато изравниш половин Чечения със земята, не се ли ражда радикализъм? Нима организаторът на атентата на летище "Ататюрк", който любезно е пуснат от българския съд, не е чеченец? Или и него американците са го възбудили с наивното им желание да сеят демокрация? Атентатите в Москва пак ли американците ги предизвикаха? Колко руски самолета изсипаха бомбения си товар над Сирия? Как на този фон се раздава черно-бяла справедливост за "лошия Запад" и за юначните братушки?
После същите хора, които пляскаха с ръце на руските бомбардировачи, иронизираха Европейския съюз, че едва се справя с бежанската вълна и го осъдиха, че търсел споразумение с Ердоган. Сякаш не знаеха защо хората хукнаха да се спасяват. Накрая
станахме експерти по социалното положение
на малцинствата в Западна Европа и взехме да жалим, че били социално изключени от себичните белгийци, французи, англичани и кой ли още не...И то не им останало друго и се радикализирали! Като слуша човек, си мисли, че преди 10 или 15 години тези хора са били неделима и процъфтяваща част от обществата им и сега ненадейно са изпаднали в трета глуха и съвсем справедливо са взели да се опасват с бомби.
Богатирите от североизток биват оправдани за всичко, а четирима келеши на мотори бяха превърнати в национална новина, защото някой каза, че са близки до Путин. Никой не се интересува, че под носа ни в Приднестровието бе разделена суверенната държава Молдова. За нас това не е тема. Никой не иска да си спомни войната срещу Грузия и отделянето на анклав. Не е хубаво да се говори за подбудителите на войната между Армения и Азербайджан. Вече под сурдинка се споменава окупацията на Украйна и Крим, нищо че също както с Ердоган, имаше споразумение с Москва, сключено в Минск. Според него Русия трябваше да пази, а не да нарушава териториалната цялост на Украйна. У нас дори един телевизионен историк не се посвени да каже, че Украйна за руснаците била това, което е Македония за българите. Не знам как ще дочакам деня, в който той повежда, справедливо усмихнат, с нов чифт очила, две дивизии към Скопие.
У нас обясняват, че ембаргото срещу агресора не било много хубаво, защото намалявали плажните хавлии от Русия по българското Черноморие и нямало кой да ни купува доматите. Т.е. войната за умовете на българите се пренася и на наша територия. Тук ни облъчват, че
"Белене" не е кражба, а прекрасен проект, и почти не се споменава монополът върху течните горива. Затова пък няма нещо по-несправедливо и ужасно от средствата, които плащаме на американските "Марици".
В редовете по-горе скромно пробягах някои от опорните точки на войната, която се води в България. Със сигурност не става дума за всеобхватност. Пропуснах сферата на културата, влиянието по линия на православието и много други "невинни" случки на информационния фронт. Хубаво е да се имат предвид дори от по-неопитни говорители на тема хибридна война, като министър Ненчев и президента Плевнелиев. По-малкият проблем е, че случващото се е обида за интелекта на българина, който прекрасно знае, че няма как във филма, в който живеем, едните да са само положителни герои, а другите - само отрицателни. По-неприятното е, че страната ни изглежда слаба, изнемощяла, без каквито и да е съпротивителни сили срещу опитите да се атакуват умовете на гражданите с примитивни тези, обслужващи чужди интереси. Със сигурност у нас има специалисти, които знаят, че това също е част от националната ни сигурност. Радикалният ислям е най-модерният пример за това колко ефективна и унищожителна може да бъде войната за умовете на хората.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай