Село Чавдар се намира на около час път от София, но не прилича на българско село. Сигурно сте попадали на кадри от него - то стана популярно и в социалните медии, а по-късно и в телевизиите с изрядните си бордюри и тротоари, гладки и маркирани улици, централния си площад и парк с градинки и пейки, нова детска градина със соларни панели на покрива, училищните си игрища, а накрая - чудесния нов детски парк за катерене.
Чавдар е, може да кажем, най-добре поддържаното българско село. Това се дължи не само на 12-те млн. лв. европейски пари, но и на намиращите се наоколо големи производства - заради хвостохранилищата си "Дънди прешъс метълс" и "Елаците мед" плащат концесионни такси на селската община. Така най-богатото българско село, което се намира на час път от столицата, по съвпадение има и добро управление, харчи разумно парите си и прави добри неща.
И въпреки това Чавдар непрекъснато губи жители. През 1992 г. те са били 1569 души, през 2001 г. вече са 1422, през 2008 г. - 1369, а сега - 1280 души. Хората, предимно младите, си тръгват оттук и рядко се връщат. Това е тенденция, която е много по-голяма от Чавдар и която никакви соларни панели или паркове за катерене не могат да променят.
Изгубени в статистиката
От 2008 г. насам в света вече има повече хора в градовете, отколкото в селата, и разликата продължава да расте. Всъщност България по градско население де факто вече е част от Западна Европа - там повечето държави са с над 74% такова, а ние сме почти на този процент. Но има съществени разлики.
Погледнато исторически, в Европа България е вероятно страната, която най-бързо и драстично се е урбанизирала. От 37% през 1960 г., след индустриализацията по време на комунизма, този процес не е забавял скорост и сега е на 74%. Българските села губят население толкова бързо, че превръщат демографските процеси от статистика в новини. Хърватия, Словения, Словакия, Румъния и дори Португалия са тръгнали от приблизително същия процент, но към момента градското им население все още не надхвърля между 50 и 60%. Франция и Великобритания пък и през 60-те са имали над 60% и над 70% градско население.
Обяснението за това вероятно се крие в друга статистика, по-съвременна: ние сме страната с най-лош процент заетост в селските райони в ЕС - докато в споменатите западни държави тя е около 80%, при нас е 55%. Това е много по-ниско от дори бившите ни съседи от соцблока. Това значи, че тук хората напускат селските райони, защото няма работа, и за разлика от Западна Европа този процес вероятно няма да се стабилизира на някакво ниво, а ще продължава да се засилва - т.е. някакви региони от страната ще продължат да опустяват видимо и бързо.
Първи в ЕС
Данните на Националния статистически институт сочат, че заетостта в селата у нас е около 55%, докато в градовете е малко над 70%. Докато числата в големите български градове са над средното за ЕС, в селските райони сме на дъното. "Проблемът в България e очевидно в малките населени места, защото, като се видят другите държави в ЕС, разликата между заетостта в селата и в градовете не е толкова голяма", обобщава Явор Алексиев от Института за пазарна икономика.
По данни на Евростат за 2015 г. най-близка до нашата заетост в селските райони имат Хърватия, Испания и Гърция. В Словакия например заетостта в селските райони е 10% по-висока, отколкото у нас - 66.1%, и е малко по-ниска от тази в градовете - почти 71%. Михал Паленик, икономист от словашкия Институт по заетостта, обаче казва, че е възможно да има и друго обяснение - данните са базирани на регистрацията на постоянно пребиваване, а не на това къде всъщност живеят хората.
Освен това Словакия има програма, финансирана от правителството, по която около 6% от безработните са регистрирани като такива, но все пак работят за общината за заплати под минималните. Вероятно е тези хора да се взимат предвид като "заети" в това проучване, смята Паленик. Той добавя, че хората, работещи в чужбина, също се взимат предвид като заети в тяхната "родна област" в трудовите статистики.
Що се отнася до малката разлика между заетост в големи градове и селата, според словашкия икономист за това допринася фактът, че някои градове са в много бедни области с висока безработица, например Ревуца и Кезмарок. Паленик обясни за "Капитал", че и словаците имат проблем с дълготрайната безработица и застаряващото население в селата.
Но България също има регистрации по места, също има временно заети в малките общини (на някои места това е почти цялата заетост, която има) и градове с висока безработица, и все пак е на дъното в тази статистика. Сравнена с Румъния например, където през 2014 г. 28% от заетите лица са работели в селскостопанския сектор, у нас са били едва 7%. Част от обяснението може да е субсидираното развитие на житопроизводството, което изисква малко хора и сриването на другите части на аграрния сектор в България. Но само малка част.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай