От март до юни правителството е загубило още 2% от своя рейтинг. Доверие в него декларират 18% от хората, а една от причините е липсата на реална съдебна реформа. Недоверието към кабинета "Борисов 2" нараства от 46% до 48%. Това показва национално представително проучване на "Алфа рисърч", проведено от 8 до 14 юни сред 1023 пълнолетни българи, които са били интервюирани по домовете.
Социолозите обясняват спада на доверието с два паралелни дълбочинни процеса. От една страна, кабинетът получава подкрепа за инфраструктурата, еврофондовете, диверсифициране източниците на газ, действията срещу бежанската криза, контрабандата, както развитието на доболничната помощ.
От друга страна правителството фокусира нарастващата критика и неудовлетвореност от изострянето на коалиционните взаимоотношения във връзка със съдебната реформа, изборното законодателство и редица други законопроекти, се казва в анализа на "Алфа рисърч".
Обществото остава излъгано в очакванията си за справедливо правосъдие, за ограничаването на гласуването в чужбина и за въвеждането на задължително гласуване. Българите поставят като първи приоритет на държавата провеждането на реална съдебна реформа, която да гарантира справедливо правосъдие – 51%. На второ място с 45% е усвояването на еврофондовете.
Доверието в главния прокурор Сотир Цацаров спада с още два пункта до едва 9%, което е обвързано с "доминиращото мнение, че правосъдната система не гарантира нито равнопоставеност, нито справедливост". След лекия ръст в доверието към вътрешния министър Румяна Бъчварова, отбелязан през пролетта, стрелбата в Слънчев бряг връща нивата към предишните ниски стойности. Тя е одобрявана от 5.5% от хората.
Критика отвътре
Най-критични към коалиционните взаимоотношения в управлението са АБВ, РБ и ПФ, но процесът започва да обхваща и ГЕРБ.
"За първи път спадът в подкрепата за кабинета идва "отвътре" и е резултат от чисто политически оценки и очаквания", коментира "Алфа рисърч". Недоволството обаче не може да се тълкува като желание за избори, защото 58% от хората смятат, че правителство трябва да изкара мандата си. Едва 17% са на мнение, че трябва да има предсрочни парламентарни избори.
"Недоволството е по-скоро "натиск" от страна на избирателите за по-голямо влияние на техните политически сили", коментира "Алфа рисърч".
Премиерът Бойко Борисов продължава да се ползва с подкрепата на 32% от избирателите и е единственият лидер на партия, който успява да удържи подобни позиции при второ правителство. Подобна подкрепа той имаше и на втората година от първия му кабинет. Томислав Дончев измества Лиляна Палова от позицията на най-одобряван министър., а най-голямо недоверие носи Меглена Кунева.
В същото време проучването засича продължаваща криза на доверието към основните държавни институции. "Тя е хранителната среда за популистки послания, насочени срещу представителната демокрация, а в ежедневието мотивира хората а приори да пренебрегват усилията на институциите за решаване на определени проблеми", смятат в "Алфа рисърч".
Интерес към президентските избори
В обществото има висок интерес към президентските избори, защото 59% възнамеряват да участват в тях. В същото време липсата на официални кандидати три месеца преди тяхното провеждане, руши образа на независимост и самостоятелност на президентската институция, както и нейната тежест при действия в кризисни ситуации, пише в анализа.
Отказът на президента Росен Плевнелиев да се кандидатира не променя цялостните нагласи към него. Всеки четвърти оценява мандата му като по-скоро успешен и той запазва доверие от около 24% срещу 35% недоверие. Най-позитивно към него са настроени избирателите на ГЕРБ.
От политическа гледна точка, най-непосредствено предизвикателство пред партиите са предстоящите през есента президентски избори и евентуален референдум, се казва в анализа към проучването. Според "Алфа рисърч" издигането на тясно партийни кандидати би повторило резултатите от последния парламентарен вот, но групирането на някои формации дава възможност за изненади.
Около 40% от хората твърдят, че са чували и за двата референдума – и за този на Слави Трифонов, и за този на Веселин Марешки. "Рано е още да се говори за готовност за участие в тях, но те създават възможност за лансиране и усилване различни емоционални послания, които биха могли не толкова да променят изборните правила, колкото да разместят позициите в президентската битка и политическата картина", допълва "Алфа Рисърч".
Подкрепа за новия лидер на БСП
В резултат от дебатите по Изборния кодекс Патриотичният фронт силно поляризира обществото. Нарастват цялостно негативните настроения към него, но лидерите успяват да сплотят феновете си и да подобрят личните си позиции (Кр. Каракачанов - 18% и Валери Симеонов – 13%). В резултат, коалицията им бележи лек ръст. Готовност да гласуват за тях в началото на юни изразяват 4.9%, като това на практика изравнява позициите на Патриотичния Фронт с тези на Реформаторския блок.
Първи признаци за негативен развой е налице при РБ. Вътрешните противоречия в него, липсата на политическа инициатива и на единни позиции по актуални въпроси, ерозират електоралния му ресурс. Марката „Реформаторски блок“ не е достатъчна да задържи избирателите и за три месеца той губи около процент от тях. Към момента може да разчита на 5% подкрепа. Аналогично, всички лидери на РБ са с ниско доверие, което също не позволява на блока да получи по-силен тласък: М. Кунева с 10%, Р. Кънев – 9%, Н. Ненчев – 8%, Б. Лукарски – 6%.
Неочаквано силно, предвид електоралния потенциал на социалистите, стартира новият лидер на БСП – Корнелия Нинова, сочи проучването. Тя се ползва с 18% доверие.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай