Във връзка с предстоящите президентски номинации и с повишения интерес към темата за личностите в българския обществен живот, „Галъп интернешънъл“ публикува обобщена картина за доверието в различни личности в ежемесечните изследвания в рамките на последните 12 месеца.
Данните са базиранина ежемесечните, независими от външно финансиране, представителни за пълнолетното население на страната, проучвания. На тези изследвания се основава и известният Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл”- редовният мониторинг на основни показатели за общественото мнение.
По традиция личните рейтинги, измервани като съпоставка на доверие и недоверие, са един от най-любопитните аспекти на изследванията на общественото мнение. Доверието и недоверието към определени личности не може да бъде показател за успеха или неуспеха на дейността им, а е по-скоро най-общ ориентир за политическия вкус на обществото.
„Галъп интернешънъл“ мери доверието в постоянен блок фигури, както и ад хок. Различните публични фигури заемат и различни по естеството на работата си постове с различен шанс за популярност. Обикновено сред най-одобряваните са онези, които не участват пряко в ежедневния политически живот.
Затова и„Галъп интереншънъл“ продължава да избягва „класирането“ на публичните фигури при представяне на данните и публикува такива данни единствено само когато това действително има обществено значение.
По-надолу са представени данните за основни фигури. Няма как да бъдат представени данните за всички фигури, които „Галъп интернешънъл“ тества моментно в различни месеци.
„Галъп интернешънъл“ предпочита въпрос, в който респондентите са поставени пред избор „да“ или „не“ без особена възможност за нюанси.Разбира се, отчита се и колебанието и незапознатостта с дадена личност. На респондента се прочита списък с личности, за всяка от които се очаква отговор.
Дългосрочното проследяване (а не класирането), носи смисъл при разглеждането на популярността на различните личности. Настоящият обзор не носи претенцията да проследява многогодишни тенденции, а само да фиксира обобщената картина в рамките на последните месеци. За повече информация полезни могат да бъдат годишниците на „Галъп интернешънъл“.
В данните от последните дванадесет месеца се долавя влиянието на местните избори от края на октомври и началото на ноември – довели до безспорна победа на ГЕРБ. Както обикновено в такива случаи, положителните оценки за всички, свързани с управляващата партия, получаваха и известно конформистко повишение, а по-късно се върнаха в обичайни рамки.
Отвъд влиянието на изборите, най-общо, следва да се отбележи, че в данните не се наблюдава особена динамика. Разбира се, виждат се конюнктурни колебания, но това не променя общата картина.Там където има важни за отбелязване тенденции, те са изрично упоменати – най-вече става дума за трайни тенденции при няколко личности.
Правителството (по азбучен ред)
В последните месеци министър-председателят Бойко Борисов стабилно се ползва с доверието на една трета от българите и недоверието на малко над половината. Останалите петнайсетина процента се колебаят.
Божидар Лукарски има в последната година една десета доверие, около 60% недоверие, 15% колебание и 15% незапознатост.
Вежди Рашидов е сред популярните министри и се ползва с около 20% доверие, близо 60% недоверие, близо 20% колебание, при малцина незапознати.
Владислав Горанов е с под една десета доверие, над 50% недоверие, петнайсетина процента колебание и двайсетина – неразпознаваемост. В последните месеци се долавя дори известен риск за доверието в него, но е нужно да се изчакат още месечни вълни на изследване.
Даниел Митов е с около 10% доверие и около 45% недоверие. Неразпознаваемостта е близо една трета, а над една десета се колебаят. Много подобна е картината и при Десислава Танева. Сходна е ситуацията и в първите месеци на министър Екатерина Захариева.
Новата министърка на Министерството на труда и социалната политика Зорница Русинова тепърва ще бъде тествана, а разпознаваемостта й все още е твърде ниска. Ивайло Калфин пък беше един от сравнително одобряваните министри – с над 20% доверие, около 55% недоверие, под 20% колебание и около 5% неразпознаваемост. Тепърва обаче предстои да се разбере в каква посока ще се развие неговият публичен образ.
При Ивайло Московски като че ли в последната година запознатостта плавно набъбва и делът на незапознатите с него към момента се колебае около 15%. Доверието е също около 15%, недоверието – над 50%, а колебанието – също петнайсетина процента.
При Ивелина Василева пък неразпознаваемостта е чувствителна – над една трета, доверието е под една десета, недоверието е над 40%, а останалите се колебаят.
Красен Кралев също може би постепенно утвърждава образа си – неразпознаваемостта плавно слиза от чувствително над една трета – преди година, до нива трйно под 30% сега. Доверието към момента се колебае около 13%, недоверието – около 45%. Около 13% е и колебанието.
Сред одобряваните министри остава Лиляна Павлова, макар напоследък доверието в нея да среща предизвикателства. Около една трета казват „да“, близо половината – „не“, около 13% колебаещи се и 5% незапознати.
Около 12% се движи доверието в Меглена Кунева в последните дванадесет месеца, а недоверието е над 70%. Останалите се колебаят.
Николай Ненчев постепенно утвърждава известност. Дяловете на незапознатите преди година бяха на нива от около 40%, а сега са около 20%. Заедно с това постепенно нарастват процентите на заявяващите доверие и недоверие – в последните месеци се колебаят на нива от около 12% срещу 50%. Колебаещите се са в рамките на 15%.
В рамките на последната една година Николина Ангелкова също намали дела на незапознатите – от над 40% до малко над 30%. Доверието в последните месеци се движи на нива от около 10%, а недоверието – около 45%.
Имаше министри, които в първите месеци от мандата на този кабинет показаха сравнително бърз ръст на положителните оценки, но после се установиха по-трайно на сравнително по-ниски нива. Такива бяха, например, Петър Москов или в известна степен Румяна Бъчварова при нейното назначаване за вътрешен министър след оставката на министър Веселин Вучков
Доверието в Петър Москов напоследък се колебае около и под 20%, а недоверието достига до 60%. Петнайсетина процента се колебаят, а останалите твърдят, че не са чували за него или не са запознати с работата му. Това са сравнително добри нива на доверие, макар и по-ниски в сравнение с предишни периоди, когато с изказванията и дейността си Петър Москов привлече внимание.
Подобна е ситуацията в последните месеци и при Румяна Бъчварова - тя се ползва с доверието на около и под 20% от пълнолетните българи, а с недоверието – на близо 60%. В рамките на 15% се движи колебанието, а под една десета са онези, които не са чували.
Министър Теменужка Петкова не е разпознавана от чувствителния дял от над една трета от пълнолетните българи, макар като цяло дяловете на неразпознаваемостта и тук да спадат постепенно в последната година. Около една десета са дяловете на доверието, а недоверието е над 40%. Колебанието е около и над 10%.
Томислав Дончев е сред популярните членове на кабинета с доверие около една четвърт, недоверие – една втора, 15% колебание и 10% разпознаваемост
Президентството
Президентът Росен Плевнелиев в последната една година достигна до нива от около една четвърт положителни оценки и над 60% отрицателни. Останалите се колебаят в отговорите си.
Вицепрезидентът Маргарита Попова в последните дванадесет месеца също се ползва с доверието на около една четвърт, а недоверието се движи над 50%. Колебанието е в рамките на 15%, а 7% декларират, че не са чували за нея.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай