- Как оценявате професионалното образование в момента? Председателят на Стопанска камара Божидар Данев изрази позиция тези дни, че то е съсипано. Подкрепяте ли това мнение?
- Най- големият проблем на професионалното образование е липсата на места, където да се води практическо обучение. Всички знаем какви предприятия съществуваха преди. Например за специалността „Енергетика и ел. инсталации” нямаше никакъв проблем практиката да се води в заводите, по групи. Работещите в тези предприятия също бяха много по-отговорни съм учениците, по отношение на дисциплина, към работата.
Стана така, че в един момент учениците бяха отказвани, защото предприятията нямаха работа, а и вече никой не искаше да се занимава с тях. Започвахме да обзавеждаме работилници в училище, което е доста различно от реалните производствени условия. Друг проблем е, че техническите средства, с които боравим, са много, много остарели. Преди година спечелихме един проект за макети и устройства на ел. двигатели. Но излизат нови неща и това вече ще бъде в историята. Да не говорим за компютрите- имаме специалност „Компютърни технологии и програмиране”. Обикновено проектите за компютри се печелят на национално ниво. Докато стигнат до нас, те вече са остарели, програмите, които вече има, не може да се инсталират.
Освен това- изключително важен е въпросът за квалификацията на учителите….
- А тя, по едни или други причини, значително изостава?
- Така е, за съжаление…
- Няма как да се отрече, че съществува една апатия в училище, апатия към знания, апатия към живота като цяло в доста ранна възраст. Ако липсата на интерес към знанията преди години е имало у 10 на сто от учениците, сега това съотношение като че ли е обърнато?
- За съжаление, и сега при нас се гледа на професионалното образование като на средно образование, в смисъл, като трамплин за продължаване към висшето. Учениците не идват с нагласата да получат професия, занаят, а да получи добро образование и малко техническа грамотност. Особено в компютърната специалност. Голям отлив има от енергетиката, от ел. инсталациите. Първо се запълват специалностите с компютърна техника и технологии, програмиране, програмно осигуряване.
Рядко има деца, които казват, че искат да учат специалност, каквато е завършил неговия баща.
Напълването на една паралелка, за да получиш бюджет, с който може да се издържаш, според мен е вече грешна политика. Защото делегираният бюджет си изигра ролята в първите години, след като го въведоха. Сега, след като задължават едно училище да не приема повече ученици от приема през миналата година, излизат пет паралелки, а се приемат само две или три… В същото време издръжката на сградата остава същата. Паралелките в Електрото от няколко години намаляват с по една, което доведе до намаляване на бюджета 150 000 -200 000 лв. за този период. Само за парно плащаме 10 000- 12 000 лв. по-малко през зимните дни.
- Т.е. какво трябва да се направи, за да се спре тази зависимост?
- Държавата трябва да реши и да определи по колко ученика и за кои професии трябва да има в една паралелка, като гарантира издръжката на училището и заплатата.
- Иначе, радва ли се училището на професионални изяви на своите възпитаници?
- Наскоро наш ученик представи на изложение в Русенския университет модел как да наблюдава и да регулира своя аквариум у тях дистанционно. Той е направил необходимият софтуер и е монтирал необходимите датчици, така че да може да ги храни и когато е извън къщи. Това може да се приложи и за хранене на други домашни любимци, независимо от мащаба. Успешно участваме в състезания по роботика, по информатика на различни нива.
До голяма степен за това спомогна и Програма „Успех”….
- Кое е определящото учениците да изберат или да пренебрегнат определена специалност, заплатата ли е? Мислят ли за това отсега или продължават традицията да следват повеите на родителите си?
- До голяма степен следват препоръките на родителите си и техните амбиции. Има и родители, които записват децата си в Гимназията по електротехника, въпреки че лично те са имали други виждания за обучението им. Колкото до заплатата, не мисля, че на този етап тя е определяща за избора, по скоро популярността на професията, престижа в обществото.
- Навсякъде вече се тръби, че лисват всякакви специалисти. Една проста сметка показва, че държавата харчи около 20 000 лева от първи клас до завършване на висше образование на един обучаем. Често завършилите ВУЗ ги виждаме в Бюрото по труда, а след това и в ПУЦ-овете на известни компании, където доучват. Това не е ли абсурдно?
- За мен много е грешно това разбиране, особено на някои работодатели, че от ученическата скамейка или от студентската, завършилите като ги сложат на което и да е място, трябва да започне да работи безотказно. Това нещо го няма никъде. В средното училище трябва да се получи добро теоретично ниво, някакво практическо ниво и в рамките на няколко месеца, до една година, да влезе в нормите на конкретното работно място, ако работи по специалността си. Разбира се, трябва да получи допълнително обучение от специалисти от самата фирма.
В училище трябва да бъдат създадени навици за обучение. Ако това не е постигнато, то после никакви курсове няма да успеят да дадат нови знания или да се надграждат. Освен това- заплатата, която се предлага в различните специалности, трябва да е адекватна на положения труд. При отворения пазар на труда естествено всеки ще търси възможно най-добрата оценка на неговия труд във финансово изражение.
Ние вече трудно намираме учители по компютърните специалности. Само няколко месеца след като започне работа, някоя фирма му предлага работа и човекът отива. Така че не е за пренебрегване и темата за заплащането на учителите и на специалистите, които решават да станат учители. Определено смятам, че това роене на висшите училища в последно време е пагубно за образованието като цяло. Всеки един завършил висше си повярва, че трябва да не работи и да получава голяма заплата. За България знаем, че от 3 университета преди 1989 година сега има 51, докато в Турция, при 80 млн. население са само 17.
- Демографска криза, дори катастрофа, незаинтересованост към ученето, как оценявате рекламирането на образованието като цяла. Както и фактът, че масово се събират ученици след поправителните изпити в основните, а вече и от средните училища, да бъдат почти служебно записвани в по-горна степен на обучение?
- Аз така ще кажа..., говори се, че някои предлагат и парични средства на родители, които запишат детето си в даденото училище. Сумите не са големи, но това за мен е потресаващо. Както и обещание, че ще завърши. Кои са тези училища много лесно може да се разбере. Ако приемем, че все пак матурите се провеждат нормално, ще се види колко от зрелостниците не са ги взели от тези, които са били допуснати, и в кои училища.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай