Как и защо в Германия корумпираните са жертви?

Публикация 16 Май, 2016 / akcent.bg / 536

Или какво искат Патриотите от Меглена Кунева, за да подкрепят закона за борба с корупцията

Законопроектът за борба с корупцията, изготвен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева, не бе приет от комисията за борба с корупцията в парламента. Единствените депутати, които подкрепиха закона бяха от ГЕРБ и Реформаторския блок. Ако само тези две партии гласуват "за" в пленарна зала, то законът за втори път ще се провали.

Шефът на комисията за борба с корупцията Валентин Иванов (ПФ) е един от най-големите критици на закона на Кунева, особено заради възможността антикорупционното бюро да действа по анонимни сигнали.

Един от основните аргументи на Иванов е разликата между антикорупционното законодателство в Германия и това, което предлага Кунева. Основното, което изтъкна Иванов е, че в Германия лицата, срещу които са подадени анонимни сигнали, се считат за "жертви". И докато върви разследването срещу тях, специална комисия следи за начина, по който то протича.

Други разлики са, че в Германия се преследват само хората от най-високите етажи на властта, докато в приложното поле на закона "Кунева" попадат и ниските етажи. Обект на следене в Германия са всички граждани на ЕС, докато у нас законопроектът засяга само български граждани. Законът "Кунева" преследва само пасивния подкуп - получаването, докато в Германия се преследват активния, пасивния подкуп и дори приносителя на подкупа.

Преди 6 месеца законопроектът бе отхвърлен от депутатите още на първо четене. Наскоро той бе внесен отново след известни промени в него. От изявления на висши представители на ДБГ в последните месеци стана ясно, че е възможно, ако законът отново не бъде приет, партията да напусне управлението.

В първия проект антикорупционният орган, наречен Национално бюро обединяваше три органа - Комисията за конфликт на интереси, БОРКОР и звено от Сметната палата. В новия вариант към тях се добавя и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Основният проблем и преди, и сега е възможността Бюрото да може да работи по анонимни сигнали. Вносителите твърдят, че най-важното ще бъде не дали сигналът е подписан, а дали информацията, съдържаща се в него, може да бъде проверена и доказана. Въпреки това обаче голяма част от депутатите продължават да имат резерви.