Меглена Михова, представител за България на най-престижния конкурс за вино в света Concours Mondial de Bruxelles
- Г-жо Михова, вашата компания “Пробежекс” е официалният партньор за България на винения мондиал, който за първи път ще се проведе у нас от 28 април до 1 май. С какво е различен от подобните конкурси?
- За разлика от другите известни винени състезания - Mundus Vini в Германия и Deсanter в Англия, Concours Mondial de Bruxelles прави следконкурсни проверки.
Бутилките се пазят и след това същото вино се купува от над 200 точки от районната търговска мрежа и се сравнява с мострите.
Извършва се химически анализ, отчита се визуално как са залепени етикетите, медалите, емблемите за качество. Това е гаранция, че виното, представено на Concours Mondial de Bruxelles, е същото, което се продава по магазините. Ако се установи нередност, се пише до производителя и той се изключва от възможност за участие в конкурса за срок от 5 г.
Информират се неговите клиенти, както и местните власти. Другото, което отличава винения мондиал, е, че е единственият пътуващ конкурс. Това е възможност за домакините да направят собствена реклама - на винопроизводителите, на държавата като културна и туристическа дестинация.
- Страната ни бе предпочетена за столица на престижното събитие пред европейски производители като Италия, Испания, Франция, Португалия. Как успяхме да се преборим с тях?
- Това, което е много важно, е, че Concours Mondial de Bruxelles ни познава. Компанията ми “Пробежекс” работи от 10 г. с организаторите на конкурса. Заедно правим представяния на български вина, на които се канят търговци и журналисти.
Другото, което натежа в полза на България, е, че от 2006 г. участваме с щанд на “Мегавино” - най-голямото винено изложение за Бенелюкс. Зад него също стоят хората от винения мондиал. Те си дават сметка, че сме способни да домакинстваме Concours Mondial de Bruxelles и да сме обединителен фактор за производителите.
Не на последно място, имахме добрите контакти не само с бизнессредите, но и с различните министерства. От изключително значение е държавата да застане зад такова събитие. Още при обявяването ни за домакин имахме съдействието на министерството на туризма, което подготви рекламен клип, банери и брошури.
Получихме и подкрепа от министерството на земеделието и от Националната лозаро-винарска камара.
- Защо именно Пловдив бе избран за домакин?
- Пловдив е център на един от най-важните лозаро-винарски райони в страната. Разполага с добра хотелска база и инфраструктура. Директорът на конкурса Тома Костенобъл бе очарован от панаира, където ще се проведе виненият мондиал. За избора на Пловдив натежа и това, че ще е културна столица на Европа през 2019 г. Той е и най-старият жив град на Стария континент.
Членовете на журито, които ще го посетят, ще намерят в него прекрасна комбинация от архитектурни забележителности, традиция, гастрономия и вино.
- Колко мостри се представят на 23-ото издание на виненото състезание?
- Близо 9000 от цял свят. Българските са повече от 200. Даже и малки наши фирми се престрашиха да се включат т.г. Това е чудесно, защото качеството на българското вино е на световно ниво. Важното е, че самите изби могат да участват и в семинарите за специфични местни сортове на 28 април.
- Какви хора са включени в журито?
- В него участват над 320 професионални съдии от 52 националности. 60% са журналисти, около 12% са търговци от цял свят - представители на големи вериги и специализирани магазини.
Другата част са сомелиери и членове на местни национални винаро-лозарски асоциации. Българите са 40. За 23-ото издание в Пловдив пристига и сомелиерът на испански ресторант, признат за най-добрия в света. За резервации в него се чака с месеци.
Присъствието на толкова експерти е една от гаранциите за обективност на конкурса. Те ще правят дегустации до обед в продължение на 3 дни, а следобедите ще посещават винарни в близкия регион. Община Пловдив е организирала за тях 9 тура из града на 1 май с богата програма.
Градската управа помогна и за организирането на галавечерята, която ще е на същия ден. На нея производителите могат да представят на журито свои продукти. След конкурса остават водещи световни журналисти, за да разгледат по-отдалечени райони в Северозападна и Югоизточна България на 2 и 3 май. Интересът към страната ни е огромен. В предишните години за следконкурсните обиколки в другите държави домакини са се записвали по 10-15 души, а сега са 50. Известна френска журналистка ще е у нас цяла седмица, за да обходи винарни.
- Печелили ли са досега медали наши изби на винения мондиал и каква е ползата за тях от участието им в него?
- Миналата година участвахме на конкурса със стотина мостри. 42% от тях бяха наградени. Някои наши изби получиха медали за всичките си продукти. Производителите, които познават Concours Mondial de Bruxelles и изнасят в Европа, знаят, че той е добър инструмент за реклама. Огромно предимство за България е, че домакинства винения мондиал. Без него целият този световен елит не би дошъл в страната.
Нашите производители ходят по изложения, стоят на щандовете и чакат да им обърнат внимание. Всеки от тях знае с какви усилия по време на тези събития се урежда среща с купувач на верига. А сега на крака ще им дойдат 320 търговци и журналисти, които ще пишат за тях и ще ги популяризират. Медалът от винения мондиал дава огромна видимост и реклама на едно вино.
- От 15 г. се занимавате с продажба на българско вино зад граница. Експертите казват, че в последните години качеството му е на световно ниво, но още не е добре познато на чуждия пазар. Какво му пречи?
- Основният проблем, че българското вино не присъства в световноизвестните вериги или се представя много скромно, е липсата на добър маркетинг. Интересът към един продукт се създава не от търговеца и клиента, а от производителите и държавата.
У нас няма организирана визия и стратегия как да се наложи България като страна на виното.
Всички се учудват, че ние правим вино, и ни считат за нова държава производител. А ние има какво да покажем - качеството на продуктите ни е на световно ниво, но никой не ни знае. Това е работа на министерствата, лозаро-винарската камара и избите. С общи усилия трябва да се състави програма и да се кофинансира.
- Малките партиди проблем ли са за вината ни?
- Разбира се. Не можем да пробием на световния пазар като нишови бутикови вина. За да се наложим като страна винопроизводител, трябват обеми с висококачествени продукти. Можем да изнасяме в САЩ, където пазарът е огромен. Въпросът е обаче дали можем да повторим и потретим с достатъчно количество от същата партида, която се е харесала.
- Кои от българските еликсири допадат на европееца?
- Нашите типични сортове имат характеристиките на вината, които най-много се търсят в момента - леки, плодови.
От червените се предпочитат тези, които не са стояли дълго време в дъб. Смятам, че в момента успешната формула е купажът от международен с местен сорт. Примерно мискет с шардоне или рубин с каберне. Мавруд с каберне също се възприема по-лесно, отколкото чист мавруд.
Меглена Михова е родена в Пловдив. Завършила е френската гимназия в града, а след това право в университета “Асас” в Париж. В момента живее в Брюксел. Офисът в белгийската столица е точно срещу входа на Европейския парламент. Оттам тя управлява две компании - едната е консултантска в областта на европейското право, а другата е за маркетинг и износ на българско вино. Именно втората фирма “Пробежекс” е официален представител за България на Concours Mondial de Bruxelles.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай