Ако нашите прадеди можеха да видят плодовете и зеленчуците, които слагаме в чинията си днес, нямаше въобще да ги разпознаят.
Селекцията и генното моделиране са променили храната ни през вековете до неузнаваемост, смятат учени от Университета на Илиноис в САЩ, които направиха сравнително изследване как е изглеждала тя преди и сега.
Картини, рисувани векове назад, както и растения в диво състояние, показват разликата с питомните видове, променени по наш вкус.
От раждането на земеделието преди 12 000 години фермерите търсят и намират нови начини да подобрят продукцията си на полето и в градините. Затова са използвани технологии като селекция и генно модифициране.
С подобни методи сме променили толкова много тези растения, че те никога няма да оцелеят в дивата природа, ако не се грижим за тях, смята Брус Чейси, директор на Центъра за биотехнологии към Университета на Илинойс.
Нашите прадеди са променяли своята земеделска продукция, като подбирали сортове, които им харесвали. През вековете при селекцията са се засаждали плодове и зеленчуци, които са по-големи, по-вкусни и по-сочни.
При ГМО-модифицирането обаче принципът е съвсем друг, обяснява Таня Люуиш от "Бизнес инсайдър". Там изследователите отделят гени от други организми - например бактерии, и ги прибавят към тези на растенията, за да получат те допълнителни качества като устойчивост на вредители. Селективното отглеждане е много по-бавен процес при който фермерите постигат определени качества на селскостопанската продукция.
Генната манипулация на храните започва през 80-те години на миналия век, когато учените разкриват, че е възможно да се прехвърлят специфични участъци от ДНК от един организъм на друг. Но тези модифицирани храни се появяват на пазара едва след 1994 г. През тази година биотехнологичната компания от Калифорния Calgene показва първия генномодифициран домат - Flavr Savr, съобщава тогава в. “Ню Йорк таймс”. Тогава изследователите успяват да отделят гена, произвеждащ протеин, който прави доматите сочни.
В САЩ 93 процента от соята и 88 процента от царевицата са генно модифицирани. По-голямата част от царевицата накрая отива като съставка на преработена храна, на чиито етикети не е изрично указано, че има ГМО. Някои храни като тиквата и папаята, са ГМО модифицирани, за да са по-устойчиви на различни болести по растенията, твърдят производителите.
Учените и до днес остават разделени по отношение на ГМО културите. “Това са франкенщайновски чудовища, неща, които изпълзяват от лабораториите навън”, предупреждава пред сп. “Сайънтифик америкън” Робърт Голдбърг, молекулярен биолог за растенията към Университета на Калифорния. “Това е най-депресиращият проблем, с който някога съм се сблъсквал”, споделя той.
На обратното мнение е Дейвид Зилбърман, икономист, занимаващ се с проблеми на земеделието и икономиката. Той смята, че ГМО сортовете са намалили цената на храните и са позволили на фермерите да използват по-малко пестициди.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай