Трябва да е било преди осем или девет години. Генерал Ваньо Танов, тогава все още директор на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП или ГДБОП), разпалено разказваше на дрезгав мизийски говор иначе любопитна история в кабинета си на "Кошарите".
На бял лист беше нарисувал абсолютно неразбираема схема. Върху нея показваше трескаво как първо е станало "туй", а после "онуй", но после дошло "туй", но тъй като "онуй" било още там, трябвало "туй"... и така нататък.
"Страшни гимнастики трябваше да правим, но работата най-накрая стана", свърши разказвачът само и само да отговори на неразбиращите ни погледи.
След много уточнения щяхме да разберем, че "работата", която е станала, всъщност е успешна разработка на ГДБОП, при която е разбит канал за контрабанда и са задържани ключови митничари от столичната митница. А "гимнастиките"? Това са сложни ходове, които Танов и колегите му е трябвало да мислят в движение, за да избегнат "туй" и "онуй". Зад "туй" и "онуй" седеше цялата корумпирана държавна машина от полицейски служители, високопоставени началници на службите и политици от всякакъв ранг, които пречат да стане работата. Успехът беше не само да свършиш работата, но да я свършиш въпреки "туй" и "онуй".
В понеделник рано сутринта директорът на митниците Ваньо Танов почина внезапно. Метафората за "гимнастиката" се чуваше често от устата на Ваньо Танов. Образ, който най-точно илюстрираше абсурда на онази творческата самодейност, която решилият да участва в публичната власт в постоталитарна България трябва да носи, за да успява да прокарва вижданията си за справедливост - еклектична комбинация от постоянни компромиси и отдаденост на принципите, непресъхващ ентусиазъм, компроматоустойчивост и професионален капацитет.
Заразният ентусиазъм
Трябва да е било пак покрай онази среща на "Кошарите", когато, без да го питаме, Ваньо Танов започна да обяснява как е станал агент Гергов на ДС, докато е бил студент в Русе в края 70-те. Досието му е сред стотиците хиляди документи, унищожени в първите месеци след падането на Тодор Живков. Свален е от отчет през 1982 г., а три години по-късно започва работа като оперативен работник в Първо районно в Русе. Той не напуска системата след промените и се издига до началник на групата "Тежки престъпления" в русенската полиция през 1991 г.
Някъде по това време с него се среща Йордан Джамбазов, който днес си спомня: "Той ми беше началник в групата, а аз прохождах в работата. Веднага се заразих от ентусиазма му." През следващите години кариерата на двамата ще се развива така, че Танов все му се пада пряк ръководител. Йордан Джамбазов разказва за случай на убийство на младо момче в русенския квартал "Средната кула": "Нямахме никаква следа, само описание на извършителя. Разбрахме, че не е някой, който живее в областта." Убийството е съвпаднало с избори. Тогава е дошла идеята да бъдат проверявани един по един хората в избирателните списъци, регистрирани да гласуват в Русе. "Една седмица не се прибрахме вкъщи", спомня си Джамбазов и обяснява, че Танов създал "организация на работата", така че на "всеки да се падало почивка през два-три часа".
През годините Йордан Джамбазов ще се издигне до началник на регионалното звено "Борба с организираната престъпност" и ще напусне системата на МВР в солидарност с Танов през 2007 г. Днес той си спомня: "Той беше от тези началници, които винаги ти заставаха зад гърба. Буташе те да се развиваш и винаги, когато имаше работа, работеше заедно с нас."
През следващите години Танов се издига в местната йерархия, като най-накрая става и началник на регионалната дирекция на полицията в Русе. Тогава професионалният му път се пресича с Елеонора Николова - от 1992 до 2005 тя е била съдия, окръжен прокурор, адвокат и кмет на града. Според нея Ваньо Танов е една от основните причини силовите групировки да не успеят да се загнездят в Русе: "До голяма степен успехите и развитието на града се дължат на това, че успя да остане встрани от тези процеси."
Генерал сред "генерали"
В края на юни 2004 г., седмица преди празника на МВР, президентът Георги Първанов издава четири последователни указа, с които присвоява военни звания. Сред удостоените са Веселин Пенгезов, началник на Военно-апелативния съд, става бригаден генерал, Бойко Борисов, главен секретар на МВР, получава най-висшето военно звание - генерал-лейтенант. Следващият поред указ е за генерал-майор Ваньо Танов. "Преждевременните" лампази всъщност идват около една година преди Танов да бъде издърпан в София и назначен (в края на 2005 г.) за директор на ключовата НСБОП. Това става по предложение на Румен Петков и с устав на Георги Първанов. Днес Елеонора Николова разказва, че добрите резултати в русенската полиция са помогнали на Танов да бъде изтеглен в София, но след назначението му веднага му лепят етикет "протеже на Петков и БСП". Татяна Дончева, тогава депутат от БСП и зам.-председател на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност, описва по-различен пейзаж: "Когато дойде в София, той просто не се вписа в моралните правила на Румен Петков или Валентин Петров (директор на НСБОП преди Танов, а впоследствие главен секретар на МВР - бел. ред.)."
Работили с него служители на НСБОП си спомнят, че Танов е донесъл в разтърсваната от интриги служба ентусиазъм. Ентусиазъм, който на моменти граничел с наивност. Дългогодишен ръководител на регионален БОП си спомня: "Планираха от София една "суперсекретна" операция. Събрах БОП-а и чакам команда с адреси, на които да влезем на претърсване. Обажда се Танов и казва "давайте", а аз му обяснявам, че не знам имената и адресите на обектите. Той ми отговори: "Абе и аз не ги знам, ама вие давайте, влизайте..."
В началото на 2007 г. Ваньо Танов дава пресконференция, в която разказва за разбита схема за източване на европейски средства, създадена от "бели якички". В ареста попадат бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков. Първият - спонсор на БСП, а вторият - финансист на кампанията за втори мандат на Георги Първанов.
Няма и половин година по-късно директорът на НСБОП ще подаде оставка с думите: "Има чадър над сивата икономика. Винаги съм казвал, че организираната престъпност е функция на политическата корупция, на корупцията във високите етажи."
Общинският съветник, взривил службите
Излизането на Танов от службите съвпада с номинацията му за кмет на Русе от ГЕРБ. Там той губи на балотаж, но става общински съветник. Парадоксално, но именно от този пост той ще произведе един от най-големите скандали в службите за сигурност. В началото на 2008 година "Капитал" публикува документ, в който се цитират подслушани разговори на зам.-директoра на ГДБОП Иван Иванов-Рилски, които вдигат завесата за корупционни практики в службата и негови разговори с разследвани за контрабанда бизнесмени.
Публикуването на разработката е началото на края на кариерата на Румен Петков като вътрешен министър. За да "разобличи" Ваньо Танов, БСП създава в парламента временна комисия "Куйович", която трябва да изясни при какви обстоятелства Танов се е срещал в ГДБОП с черногорския наркотрафикант Будимир Куйович и е получил от МВР лична карта с чуждо име (всъщност става дума за оперативна комбинация, измислена от разградската полиция със санкцията на Ваньо Танов, довела до успешното задържане на Куйович в края на 2007 г.).
В същото време парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност, ръководена от депутата от НДСВ Минчо Спасов, започва проверка "относно производството и разпространението на синтетични наркотици и констатирани проблеми в Министерство на вътрешните работи". За изслушване е поканен и Ваньо Танов. Разказаното от него ще остави членовете на комисията безмълвни: "Няма разработка през последните 2 години, в която да не са протичали служители на МВР, че изтича информация. Няма разработка, в която, ако се касае за сивия сектор, тези лица да не са подпомагани от държавни структури като митница, данъчни и т.н., няма разработка, в която по един или друг начин да не са ангажирани политически лица." Бившият директор на ГДБОП разказва как в края на 2006 г., докато антимафиотите следили дупнишките бизнесмени Пламен Галев и Ангел Христов, те се натъкнали на тяхна среща с вътрешния министър Румен Петков и Алексей Петров.
Само за един ден Ваньо Танов ще влезе в открита война с вътрешния министър Румен Петков, ключови фигури в БСП, Алексей Петров, производители на алкохол и половин дузина полицейски началници от различни нива. По този повод Алексей Петров (назначен впоследствие за съветник в ДАНС) щеше да размаха пръст: "Аз виждам Ваньо Танов като едно малко дете, бих казал дете в неравностойно положение, което седи върху купа сено с кибрит в ръката. Наложително е, който е поел ангажимент към него, да си го прибере възможно най-бързо, защото покрай него и други започват да си играят с огъня и става опасно."
След разкритията Румен Петков подава оставка, Братя Галеви са задържани и осъдени задочно за организирана престъпна група, Алексей Петров е контролирано разкрит от Румен Петков като офицер на прикритие и е назначен за съветник на Петко Сертов в новосъздадената ДАНС.
В края на същата година пак по инициатива на Танов в парламента започва проверка за съдбата на разработката "Лиани", свързана с насочване на пари от еврофондове към касата на ДПС.
"Беше принципен човек, и то във времена като днешните, когато това качество не е ценено. Много е трудно, когато се стремиш за справедливост и отстояваш принципите си, да се грижиш за себе си и да се съхраниш. Засягаше много интереси, но тези, които бяха засегнати от него, знаеха много добре, че той не го прави от користни съображения", коментира Татяна Дончева.
В другата система
В края на 2009 г. Ваньо Танов е назначен за директор на Агенция "Митници". Не след дълго влиза в открит конфликт със силовака на правителството - вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов, който публично иска смяната му. Верен на стила си, Ваньо Танов му отговаря: "Ще бъда отстранен, ако олигарсите надделеят."
"С него имахме различен подход на работа, спомня си Татяна Дончева. Той беше убеден, че ако хване една конкретна сфера, може с много работа да я подреди, дори и всичко около нея да не работи. Аз съм на мнение, че туморът трябва да се реже." Според Татяна Дончева Ваньо Танов е еволюирал много в престоя си в митниците: "През първия мандат влезе в челен сблъсък с конкретни митничари. Мислеше си, че като изчисти системата, всичко ще потръгне."
Свидетели на този му период разказват как лично Ваньо Танов е седял над списъците с митничари и с цветни маркери оцветявал тези, за които има оперативни данни, дисциплинарна проверка или досъдебно производство. По това време той започва да се бори за поставянето на измервателни уреди, за да заобиколи субективния фактор при митническите проверки.
Конфликтът на Танов с Цветанов прераства в досъдебно производство срещу директора на митниците, образувано в края на 2009 г. По него Ваньо Танов е подслушван близо половин година. До обвинения не се стига, но в началото на 2011 г. записите от тези разговори изтичат в медиите и раждат скандала, станал известен като "Ало, Ваньо".
В него се вижда ясно напрежението в изпълнителната власт и натискът, на който директорът на митниците е бил подложен - да назначава партийни кадри, да спира проверки (прословутата проверка в пивоварната на Михаил Михов-Мишо Бирата).
Един от разговорите е с тогавашния главен кадровик в ГЕРБ - шефката на правната комисия Искра Фидосова. Тя се обажда на директора на Агенция "Митници", за да пита какво става с конкурса за митницата в Лом и с конкретен кандидат, чиято кандидатура е съгласувана дори на изпълнителна комисия на партията. Фаворитът на ГЕРБ обаче не е издържал изпита и Фидосова държи сметка на Танов за това. "Е, хубаво, ама защо не вземете да предложите един път един човек, който да може да свърши работа", пита тогава генералът.
През юли 2011 г. Ваньо Танов открива нов фронт, като отнема лиценза на "Лукойл Нефтохим Бургас" заради неспазени срокове за монтиране на измервателни уреди, чрез които митниците да могат да следят количествата произведени горива. Прекратени са лицензите за управление на данъчните складове "Нефтохим Бургас" и "Нефтен терминал "Росенец".
Следва контраудар - двама депутати от БСП внасят сигнал срещу Ваньо Танов в прокуратурата за това, че когато е коментирал случая с "Лукойл", е разкрил държавна тайна за запасите в държавния резерв. Акцията на депутатите Антон Кутев и Петър Курумбашев (които през 2013 г. помогнаха с гласовете си избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС) коства на Танов около две години разкарване по прокуратури и съдилища, като в крайна сметка е оправдан.
През този период Танов е подкрепян от вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков. През тази седмица той написа: "За мен най-голямата сила на Ваньо Танов беше в това, че водеше всички битки в рамките на закона. Той беше успешен полицай в миналото, но полицейщината му бе напълно чужда. Познаваше добре нейния механизъм и какви са тежките й последици. И не се съблазняваше да използва силата на репресивната власт. Противниците му не разбираха защо не прибягва до тези похвати. И се възползваха от неговите високи принципи. Във времето, когато работехме заедно, Ваньо Танов понасяше много удари. Това му струваше безсънни нощи. Но сутрин неизменно идваше с усмивка и пълен с енергия."
Последната битка
Няколко месеца след падането на ГЕРБ от власт Ваньо Танов е освободен от новия финансов министър Петър Чобанов, за да бъде върнат на поста от второто служебно правителство.
Според Татяна Дончева при втория му период като директор на митниците Ваньо Танов е еволюирал в подхода си. "Усилията му бяха насочени все повече към това да създаде среда, която да изхвърля корупцията - конкурсите, тестовете за лоялност, правилата", коментира тя. И допълва: "Вкара изключително много млади хора в митниците."
Борбата с контрабандата става като лайтмотив на правителството. Този път усилията на Танов са насочени срещу цигарите. По времето на кабинета "Орешарски" делът на контрабандите цигари е достигнал 20%.
Дори палиативни мерки - денонощна охрана от полиция и митничари на фабриката в Пловдив, веднага дават резултат. Най-популярните марки цигари, свързани с "Винпром Пещера", изчезват от нелегалния пазар.
Ваньо Танов знае, че това не е устойчива политика и скоро "държавната охрана" на фабриката ще бъде "пробита": "Предложенията стигнаха до 50 хиляди лева. Представи си как този митничар, който взима 1000 лева, се прибира вкъщи и казва на жена си, че днес е отказал 50 хиляди лева подкуп. Нали ще го изгони веднага."
Въпреки че правителството привидно е приело борбата с контрабандата за своя кауза, Танов не чувства безрезервна подкрепа: "Ще ме сготвят всеки момент", казва той в един разговор от началото на 2015 г. Премиерът Борисов му поставя ултиматуми, а ГЕРБ все по-често започваше да прокарва идеята за сливане на митниците с Националната агенция за приходите. Законодателните идеи на Танов минават все по-трудно, но въпреки това успява - той създава митническото разследване.
Това, което възмущаваше искрено Танов, не беше толкова ширещата се корупция, а директните й проявления, с които се сблъскваше всеки ден. Той не можеше да приеме, че трябва да чака с месеци за среща с главния прокурор, а бизнесмени, които проверява, влизат веднага, защото "идват с препоръки".
Седмица преди Ваньо Танов да почине, правителството изведнъж се съгласи с това, което той повтаряше от години - на пазара на горива има картел. Темата беше на първите страници на всички вестници, а Бойко Борисов лично разпореждаше коя бензиностанция да бъде проверена.
"Преди няколко години точно на 1 март, когато имам рожден ден, ми се обади Ваньо Танов да ме поздрави, спомня си Минчо Спасов, бивш депутат от НДСВ и председател на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 40-ото Народно събрание. Думите му бяха: "Господин Спасов, какво го мислихме, какво стана. Уж се борихме срещу тези хора, сега те пак дойдоха. Тогава той беше вече шеф на митниците и водеше битката за прозрачност и отчетност в "Лукойл". Не му позволиха да я спечели."
Ако след половин век професионалната му биография попадне в полезрението на някой изследовател пуритан, най-вероятно Ваньо Танов автоматично щеше да попадне в графата "лоши" - агент на Държавна сигурност в края на 70-те, началник на полицията през мутренските години, ръководител на службата за борба с организираната престъпност по времето на Румен Петков и два пъти директор на българските митници. Ваньо Танов обаче не беше от лошите.
А такива като него са малко. Вече с един по-малко.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай