Най-малкото зло - през последните години това стана един от критериите за съзнателен избор на университет в България. Повечето висши училища обърнаха гръб на адекватното преподаване и качествената наука за сметка на масовизацията и стремежа към все повече студенти, за да получат по-голяма държавна субсидия. Това заедно с намаляващия брой завършващи ученици свали качеството на обучението и напълни пазара на труда с лошо подготвени хора и кадри, които не отговарят на нуждите на икономиката.
За тези проблеми се говори от поне десетилетие, но по-решителни стъпки за промяна пое едва екипът на бившия вече министър на образованието и науката проф. Тодор Танев. Преди да бъде уволнен от премиера Бойко Борисов заради изкуствено създадения скандал с учебните програми, той успя да вкара в Министерския съвет промени в Закона за висшето образование, които обвързват финансирането на висшите училища с качеството им, а не с броя на студентите, както е сега. Промените бяха окончателно приети от парламента в края на февруари заедно с още няколко поправки от депутати от различни партии.
Новите изисквания няма да превърнат българските университети в "бръшлянова лига", но поне могат да насочат държавните средства за висше образование в разумна посока. Или както ги определи зам.-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков, който продължи да работи по тях и в екипа на новия министър Меглена Кунева, това са най-спешните мерки, необходими за решение на някои от най-тежките проблеми на висшето образование. И за тях вече е крайно време, още повече че ефектите от реформите в образованието идват чак след като достатъчно млади хора са минали по подобрените програми.
"Имаме висши училища, които обучават добре и студентите им имат добра реализация. Има обаче и такива, които не се справят", заяви проф. Денков при представянето на законовите поправки миналата седмица. Затова промените са насочени към това да стимулират добрите и да им оставят повече възможност за развитие.
Реформата няма да мине без болка - ако бъде приложена според намеренията, някои висши училища ще трябва да закрият част от специалностите си. На други пък може да се наложи да се обединят. Но картината от 51 висши училища, повечето от които със специалности от А до Я, отдавна граничи с абсурда.
Ето какво ще се промени за държавните висши училища в няколко въпроса и отговора.
1. От какво ще зависи субсидията на университета?
Вече не само от броя студенти, но и от тяхната реализация, научната продукция и акредитацията на висшето училище.
Знаете ли на колко места в България можете да учите администрация и управление? На 30, включително в Аграрния университет - Пловдив, във Висшето военноморско училище - Варна, във Висшето училище по телекомуникации и пощи, че дори и в Лесотехническия университет. Причината е ясна - това е втората най-желана от младежите специалност, а тъй като на висшите училища им трябва брой учещи се, отварят всякакви специалности, дори да нямат капацитет да ги преподават. Заедно с икономика в тези две направления се обучават една трета от студентите (виж графиките). За сметка на това липсват висококвалифицирани инженери, IT специалисти, дори финансисти.
Голямата диспропорция между нуждите на пазара на труда и специалностите, които масово се учат в България, е един от негативните ефекти от финансирането "на калпак". От тази година образователното министерство въведе първата стъпка за разграждане на този порочен модел - най-малко 25% от субсидията за държавните университети вече зависи от оценката за качеството им. Законът въведе постепенно увеличаване на този дял, който трябва да достигне 50% през 2018 г. и 60% през 2020 г. Всъщност това е една от малкото реформи, които са започнали с тестов период, след това се уреждат в закон и се засилват поетапно. Така висшите училища би трябвало да са подготвени, че новият закон ще се отрази на бюджетите им.
Държавата ще насочи средствата към специалностите, които дават добри резултати - успешно реализирали се завършили студенти и качествен научен продукт. Критериите са четири - оценка от програмната акредитация, оценка за научната дейност, пазарна оценка за реализацията на студентите и дали направлението е приоритетно за страната (виж следващия въпрос). Факторите са сравнително обективни, защото идват от официални източници като Националния осигурителен институт (за реализацията на студентите) и международни научни бази данни (за научната дейност).
Идеята е университетските ръководства сами да изберат кои са най-добрите им специалности и да ги развиват. И съответно от кои да се лишат. "Бюджетът ще се промени съществено, ако висшето училище не започне да се преструктурира", посочи главният секретар на министерството на образованието Красимир Вълчев. Според него ректорските ръководства ще бъдат задължени да направят планиране и промени на приоритетите си.
Новата схема за финансиране би трябвало да се отрази и на заплатите на преподавателите, пише Капитал. През последните години заради разпределението на парите според броя студенти се стигна до това висши училища с ниско качество да предлагат по-високи заплати от предлагащите по-добро обучение и научна продукция.
Ако се приложат както трябва, промените могат да съживят и вътрешноуниверситетския живот и да накарат факултетите да се конкурират с качество. Положителен ефект може да бъде и специализацията на висшите училища - вместо да се опитват да отварят максимално много специалности, да се фокусират върху тези, които са им добри и имат потенциал да развият още повече.
За ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков промените в модела на финансиране са "революционни" и могат да доведат до истинска конкуренция във висшето образование. Пред "Капитал" той каза, че ги подкрепя и смята, че могат да оздравят цялата система, "ако се спази духът на закона". Песимистичният вариант според него е реформите да се смекчат "заради интересите на университети с ниско качество" и висшето образование да продължи постарому. "Време е да преценим най-после кого искаме да стимулираме", допълва проф. Герджиков.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай