В ранната сутрин служилите на МВР и Комисията за защита на конкуренцията нахлуват експедитивно в централите на осем петролни компании, размахвайки разрешение на съда за проверка на място. Натрупалите опит в обиски по много случаи, включително такива, свързани с гиганти като "Газпром", служители знаят, че това не е представление - много картелни дела се решават от намерените в замесените компании преки или косвени улики за съглашателство между тях...
За жалост на любителите на екшъни този сценарий едва ли ще се разиграе. След като през миналата седмица българският антимонополен орган обяви намеренията си да разследва "Лукойл България", "Петрол", "ОМВ България", "Шел България", "Еко България", "Ромпетрол България" и "НИС Петрол" за възможен картел на пазара на горива на дребно и "Лукойл Нефтохим Бургас" за евентуална злоупотреба с господстващо положение, вероятността такъв обиск да даде резултат е минимален - компаниите са вече предупредени. Това показва или че КЗК не се надява да намери доказателства при такава проверка, или че комисията е предварително обезкуражена от възможното разследване, тъй като евентуално нарушение е много трудно доказуемо. Друга хипотеза е, че на прощаване сегашните комисари са искали да излязат с нещо гръмко и силно. Последният вариант е регулаторът да очаква чудо. Пред "Капитал" миналата седмица от комисията заявиха, че се надяват някоя от фирмите да признае за антиконкурентни практики, за да си спести 30% от глобата. Преглед в антимонополните разследвания на пазара на горива в последните пет години показва, че такъв случай няма. През 2013 г. във Великобритания се провежда проучване на пазара на едро след сигнал, но проверката не доказва нарушение.
Няколко добри и една лоша новина
Добрата новина е, че в Европейския съюз има богата практика в областта на антитръстовите проверки на пазара на горива, особено след 2010 г. Тогава с ръста на цените на петрола потребителите не само в България почустваха, че има нещо нередно при бензина и дизела. В различни страни са проверявани хипотези като злоупотреба с господстващо положение, споразумения за фиксиране на цени, привързване на търговци, разпределение на пазари, асиметрични промени на цените и дори такива екзотични за българското ухо практики като понеделнишко ценообразуване, т.е. определяне на по-ниски цени в дни, когато има по-ниско търсене, за сметка на по-високи цени в дните с високо търсене.
Например през 2015 г. испанската комисия по конкуренция наложи глоби за 32 млн. евро на пет компании за налагане на политики за ограничаване на конкуренцията. В Румъния пък, която в последно време става пример за България в ефективни действия в областта на правораздаването, в последните няколко месеца има две решения на местната комисия по конкуренция. В началото на годината три търговеца на едро бяха глобени за това, че са координирали търговските си практики. В средата на февруари румънската комисия излезе с препоръки за повишаване на конкуренцията на пазара на дребно, като по-нестандартната идея е да се насърчат веригите хипермаркети да влязат в продажбите на гориво - практика, която е разпространена във Франция, Германия или Великобритания.
Лошата е, че картелите в областта на горивата трудно се доказват и често дори да има подозрения, че мерките, които се предприемат, не са от най-ефективните, поне от гледна точка на потребителите. Например през 2011 г. Bundeskartellamt - германската КЗК, заключава, че при бензиностанциите няма напълно конкурентен пазар и действат регионални олигополи. Поради това "цените на автомобилните горива са по-високи, отколкото биха били при напълно конкурентен пазар. Bundeskartellamt установява и че има паралелни промени на цените на бензиностанциите, което предполага съгласувани практики - нещо, което сега твърди българската КЗК. Решенията на германската комисия за конкуренция обаче може да разочароват потребителите не по-малко от беззъбите решения на родната комисия през 2012 г., Bundeskartellamt препоръчва ограничаване на сливанията в сектора и въвежда специален режим на докладване на цените на бензиностанциите, така че да се изработят потребителски инструменти за тяхното сравняване (извършено у нас от fuelо.net без особена регулаторна намеса). Като цяло глобите са редки, а доказаните нарушения - не много.
"Това, че няма преки доказателства, не означава, че няма съглашателство", коментираха неофициално от Европейската комисия, като изрично подчертаха, че говорят по принцип, а не за българския случай. "Имаме много добър екип от икономисти, който прави анализи и на тяхна база се предприемат съответните мерки", допълват от ЕК.
Ах, тези еднакви цени
Подозренията, които КЗК формулира миналата седмица към търговците на дребно, имаха три основания - въпреки че седемте визирани компании имат различни източници на доставки, те следват ценовата политика на "Лукойл", за последните няколко години надценките на всички търговци са нараснали паралелно и, на трето място, всички търговци прилагат единна практика на асиметрично ценообразуване (т.е. цените на дребно реагират бързо на повишението на цените на едро и бавно при понижението на цените на едро).
Тези три подозрения изглеждат достатъчно убедителни, но това не означава непременно картел. От статистическа гледна точка няма съмнение, че има паралелно движение. Проблемът е дали това се прави съгласувано, или просто пазарните играчи следват общото ниво на цените, за да не изгубят. Адвокат Николай Янев, който практикува европейско и австрийско конкурентно право, обяснява, че трябва да се прави разграничаване между съгласуваните практики на конкуренти и умишленото паралелно поведение. "Разграничителният критерий е дали такова поведение се основава на индивидуални и автономно взети решения на всеки конкурент или със съзнанието и очакването за координирани действия между конкуренти", допълва той.
Сега пред КЗК стои тежката задача да установи дали седемте вериги бензиностанции, които тя подозира в картел, умишлено поддържат еднакви цени, за да не се конкурират, или че всички те самостоятелно следват пазарния лидер - "Лукойл България". "Проучването на Bundeskartellamt от 2011 г. например разкрива, че всяко предприятие следи и анализира цените на конкурентите си и автономно решава дали, кога и как да напасне своите цени към чуждите", дава пример Янев.
"Ако има съгласувани практики през достатъчно дълъг период, със сигурност е останал някакъв paper trail (имейли, протоколи от срещи, меморандуми... дори вътрешни документи, презентации за мениджмънта и др., в които се коментира по какви критерии се ценообразува и защо)", обяснява Янев. Той дава пример от практиката на австрийската Федерална служба по конкуренцията за успешно използване на претърсванията преди няколко години, след които са разкрити забранени споразумения между водещите вериги за търговия на дребно с хранителни продукти и техни доставчици. В резултат на събраните по този начин доказателства бяха наложени глоби от 20.8 млн. евро на REWE (Billa) и към този момент рекордните 30 млн. евро на SPAR.
Публичното признание на КЗК, че започва разследване, преди да е направило обиски, означава, че комисията или вече има такива доказателства, или няма намерение да ги търси.
Големят розов слон на горивата
Второто решение на КЗК, с което тя започва проверка и на "Лукойл Нефтохим", се основава на данните, че компанията продава на българския пазар на по-високи цени, отколкото на външни. Затова и комисията по конкуренция подозира злоупотреба с господстващо положение, чрез което потребителите на рафинерията тук са ощетени.
Доказването на това твърдение обаче също ще бъде доста трудно, тъй като ще трябва да включва доста убедителен анализ за разходите на "Лукойл" при износа на горива. По-интересна е възможността разследването да се използва, за да се въвлече Европейската комисия. При износа си на горива "Лукойл" използва своето швейцарско поделение "Литаско". Тоест, ако то реализира печалба от продажбите на горивата на "Лукойл Нефтохим" на трети пазари, тя остава в чужбина. По принцип е работа на НАП да провери дали става дума за позволено данъчно оптимизиране. "Само по себе си това поведение не е проблематично от картелноправна гледна точка, защото в рамките на едно предприятие (концерн) не важат правилата на картелното право. Разбира се, то е индикация за евентуална злоупотреба с господстващо положение", смята Янев.
Швейцария обаче е част от вътрешния пазар по чл. 101 ДФЕС, затова Европейската комисия може да бъде задействана в разследването, тъй като евентуалната злоупотреба с господстващо положение вече засяга не само една страна.
Тогава, както стана с "Газпром", КЗК вече може да обискира офиси на местните фирми със съдействието на ЕК. И да намери нещо.
По-сериозният казус?
След като бензиностанциите (VM) на аптечния бизнесмен Веселин Марешки драстично свалиха цените на горивата във Варна на значително по-ниски нива, отколкото в останалата част на страната, "Лукойл" и другите вериги започнаха да продават по-евтино в черноморския град. По данни на fuelo.net те вече дори са слезли под цените на VM, като при "Лукойл" офертата при бензина и дизела с отстъпка е вече с 10 стотинки по-ниска. Това може да се тълкува като класически пример на хищническо ценообразуване, което цели да смаже неудобен конкурент. И въпросът е защо КЗК не се занимава с очевидното, вместо да търси трудно доказуем картел.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай