Вторник, 24 Декември 2024

Весели истории от казармата: Бегом от мен до другото дърво

Весели истории от казармата: Бегом от мен до другото дърво
Публикация   28 Фев, 2016   /     Михаил Леонов   /     705

Тези мигове се помнят вечно. В началото ти е безумно криво и се молиш за забрава. Депресивно до степен на автодетерминация, а странно - годините си казват думата и историите оживяват и се разказват с насмешка. Но от мен да знаете: смеете ли се на нещо безумно, значи преди това вече сте се озъбили яко.

Вишката на пост номер 1 беше едно от предпочитаните места за караул. Хем високо, за да видиш някой няма ли да те проверява, хем можеш да се скриеш от вятър, присядайки в ниското.

Точно там видях великолепното прозрение, Шекспировия сонет, който се заби в главата ми със зловещия си куплет.

“Аз не спя. И ти не спиш.

Лежиш, унесена в наслада.

Леглото си делиш с друг,

а аз си бича тук наряда.”

Стих кинжал. Пробожда те както предателят Брут божествения Цезар. Няма значение дали ще изхвърлят възрожденската ни литература от училище. Един такъв стих се запомня много по-лесно от “Жив е той жив е...”, защото, освен че е стих, пропит от прозрение и страдание, той е в жанр, който може да надвие “Епопея на забравените”. Жанрът, създаден в казармите, е изпълнен с топлота и сурова действителност: “Слушай кир, баща ти пее!”

С думата “кир” (кал, от турски) в някои поделения на българската армия се наричаха новобранците. Те имаха и други имена - като “зайци” е в дъното на класацията. “Бесняци”, “бесни”, “катъри”, “киртаци”, и други такива.

Казармата, когато съществуваше, се делеше на два периода - кирташки и бейски. В първия научаваш горчивата истина за живота, във втората свободно практикуваш вгорчаване на живота на киртаците. И така се разжда творчеството - в бездействието и безумието. Но ако се замислите, къде в нормалния живот приятел ще те кара с танк към бърза помощ, защото си се отровил от алкохол (каквато случка е имало във Велико Търново в края на 80-те)? Или пък кога би ти хрумнало да арестуваш международния влак от Атина за София, защото приятелят ти не си е взел довиждане с всички (каквато случка е имало в Кресна в края на 60-те).

Това е казармата, така се ражда легендата.

 

                     ЛАФОВЕТЕ

Да не падам за сефте от Марс!

Старшина към новобранци: Ако сте тъпи и не запомняте, ще си записвате като мен.

• • •

От мен до другото дърво: “Бегом марш”!

• • •

Или всички с шинели, или никой без шинел.

• • •

Ставането е сутрин, точно в пет, независимо колко е часът!

• • •

Катерите ми се по оная работа, но ще обърна другия край!

• • •

Не ме правете на луд, аз да не падам за първи път от Марс...

• • •

Военното възпитание съществува и в други държави, в това число и чуждестранни.

• • •

Всички по окопите, а останалите след мен...

• • •

Какво?! Къде си бил? В тоалетната? Абе вие още малко и на театър ще почнете да ходите...

• • •

Моята фамилия е майор Иванов.

• • •

Автоматът работи така: едно, две, три и… вас ви няма..

• • •

Курсант, не правете умни физиономии, не забравяйте, че сте бъдещ офицер...

• • •

Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин.

• • •

И така, колеги, не се притеснявайте да работите с източници на радиация. Това е напълно безопасно. Ето например някои офицери от флота седят по 3-4 години на атомните подводници, а в това време жените им раждат съвършено здрави деца.

• • •

Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят.

• • •

Защо си такъв брадат, бе? Като малък не са ли те учили да се бръснеш?

• • •

Пътуването с войскови камион става само по един начин: В камиона не се пуши, не се накланя през каросерията, не се подсвирква на минаващи девойки - само се седи и се пътува с камион.

• • •

Имате на разположение 5 минути... Остават ви още 4 мин и 99 сек.

• • •

Може да нема ред, ама требе да се спазва.

• • •

Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите...

Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.

• • •

Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?

• • •

От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете - в едната баничка, в другата цигара!

• • •

Старшината: на бегом, и който тръгне последен, е педераст. Аз съм след вас.

• • •

Hищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната. Или умираш, или оставаш идиот за цял живот. Аз съм го карал два пъти...

• • •

И никаква полиграфическа литература да не се внася.

• • •

Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба, аз ще се смея!

• • •

Др. старшина, на чаршафа ми има дупка!

- Обърни го обратно и заспивай!

• • •

Бързо ринете снега, докато не се е разтопил.

• • •

Като говориш с мене, ще мълчиш!.

                                             ВИЦОВЕТЕ

Влиза старшината и...

Старшината разпитва войниците къде са учили преди казармата.

- Ти, Иванов, какво си завършил?

- Електротехникум, др. старшина.

- Ха, ха, че като си завършил електротехникум, ако ти завием една крушка у гъзо, шъ светне ли?

- Само ако вдигнете шалтера, др. старшина!

• • •

Полковник се прибира вкъщи и хваща жена си с майора.

Вади пистолета и му казва.

-Ела с мен отвън.

Излизат на улицата. Полковникът:

- Слушай, познаваме се отдавна, колко години служим заедно, големи мъже сме. Ще направим така, аз ще стрелям два пъти във въздуха и двамата ще паднем. При когото първо дойде жена ми, за него ще остане.

Жената чува двата изстрела, подава си главата през прозореца да погледне и после се провиква:

- Иванеее, излизай, тия двамата кретени се изпозастреляха

• • •

Тя:

- Целуваш се божествено. Къде се научи?

Той:

- В казармата…

• • •

Къде се срещат времето и пространството?

- В казармата, когато старшината каже “Сега ще копате от тая ограда до обед!”

• • •

В гарнизонно градче капитанът слага сина си да спи.

- Не ми се спи, татко - капризничи синчето, - искам слончетата да потичат!

- Късно е вече, синко, лягай да спиш.

- Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааам!

- Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение:

- Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!

 

Източник: в-к Труд

 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha