Доброто образование пази от нещастие и бедност. Това е един от изводите в изследването на Института за пазарна икономика, съобщава bTV.
Процентът на бедност при висшистите, които у нас са около милион и двеста хиляди е под 5 на сто.
Гимназиалното или средното професионално образование също е гаранция да имаш работа. Процентът на заетите в тази група е над 60. От тях бедни са едва 12-13 на сто.
А при хората с основно образование бедните са почти 40 на сто. Шансовете им да си намерят работа падат под 50 процента, именно защото нямат квалификация.
Десислава Иванова има диплома от икономически техникум, но вече 6 години не може да започне работа по специалността. Според нея хората с по-висока образователна степен се реализират много по-лесно на пазара на труда.
„Защото хората търсят хора, които са завършили и са малко по-помъдрели, за да могат да си вършат задълженията както трябва, а не завършваш 8, 9, 10 клас отиваш да работиш и фактически няма нищо налице, не си разбираш от работата”, казва тя.
За да повиши шанса си за по-добра реализация Деси е мотивирана да учи още, но и да напусне родния си Шумен. Според нея, за да получаваш повече пари е от значение и как си вършиш работата.
„Всички започват на някаква стартова заплата и ако видят, че си мотивиран и успяваш да си вършиш задълженията и ти качват заплатата и евентуално ранга на работа”, допълва Десислава.
Изследването дава шанс над 60 на сто на хора като Деси, да бъдат наети на договор и да се чувстват удовлетворени от живота.
Не случайно в изследването около милион и половина бедни българи дават оценка 3 от 10 на въпроса „удовлетворени ли сте от живота?”.
.................................................................................
Да станеш богат, понякога е съвсем просто нещо - без дългогодишно бъхтане и изнурително напъване в кариерата, - ако имаш само малко повече щастие. Според статистиката е много по-малко вероятно да бъдеш ударен от гръмотевица от шанса да спечелиш шестица от тотото.
Всяка година обаче в Германия се появяват само по 2-3-ма тото-милионери. В същото време загиналите от гръмотевица през изминалата година са 17 души.
С малко повече знания също можеш да станеш богат, ако не се оставиш да те провокира Ники Кънчев от шоуто „Кой иска да стане богат" с подвеждащия въпрос „Сигурен ли сте?" Въпреки това досега само един щастлив успя да удари голямата печалба благодарение на знанията и шанса си.
Милионът - лесният и бързо заработен, е надеждата на милиони. Но той не се удава всекиму.
Мечтата за богатство е най-голямата надежда на хората изобщо. Парите са синоним на свобода, щастие, успех и влияние. Парите правят човека привлекателен и симпатичен.
Властта на парите е толкова по-голяма, колкото повече вярваме в това.
И независимо от статистиката на London School of economics хората с най-високи доходи са начело в класацията на депресиите и на самоубийците. 73% от българите вярват, че повечето пари носят и повече щастие. По този показател ние сме най-големите оптимисти в Европа. Защото в тази заблуда вярват едва 53% от германците, 57% от италианците, 43% от белгийците и т. н.
Вероятно този необуздан български оптимистично-любовен поглед към парите се корени във факта, че според официалната статистика 5900 души, или по малко от 1% от българите над 18 години са склонни да признаят, че се чувстват и се възприемат като богати хора. Ако надникнем по-подробно в това какво се разбира под понятието богат в тези данни, ще открием с изненада, че всъщност тези 5900 души са декларирали годишни доходи... над 12 000 лв.
В същото време близо 22% от българите смятат, че живеят под границата на бедността, а 33% - че са близо до средните доходи. Според официалната статистика разликата между най-бедните и най-богатите е 9 пъти.
Ако се използва методиката на Cap Gemini Ernst & Young и Merrill Lynch, която на базата на такива данни след това позволява да се изчисли с доста голяма степен на вероятност приблизителният брой на заможните хора, то би могло да се каже, че съществува една прослойка от около 700-800 души, които имат милионерски доходи. А това е една хилядна от населението на страната.
И все пак - колко хора в България са успели да заработят 1 млн. и повече пари за последните пет години? Данните от данъчните служби сочат, че такива хора в България няма. А дори да има изключения, те се отнасят само до милионерите в левове - тоест хората, чийто годишен „бял" доход надхвърля сумата от 1 млн. лева.
От друга страна, най-авторитетният източник в тази област - съвместното изследване на Cap Gemini Ernst & Young и Merrill Lynch - World Wealth Report (WWR), изчислява милионерите в Източна Европа на около 200 000 - 220 000 души. В цяла Европа те са 2.3 млн., а в цял свят - 7.3 млн.
Отчитайки, че в България разпределението на доходите е твърде неравномерно, би могло да се говори, че у нас няма нито един истински милионер. И това е най-реалният извод, защото е невъзможно да се направи обективна класация на най-богатите българи, която да опира върху приетите в цивилизования свят критерии - декларираните в данъчните декларации доходи и собственост и търгуваните публично на борсата акции. Съдейки по данните на Главна данъчна дирекция, официално в страната могат да се наричат милионери само петима души. Толкова са платили данък над 400 000 лв. Което означава, че през годината те са имали доход от 1.151 млн. лв. Това означава, че месечно те са имали доход от 95 916 лв.
„Хората говорят много по-охотно за сексуалния си живот, отколкото за парите си" - казва една популярна латинска сентенция от II век.
Дори и днес не можем да оспорим нейната валидност. Така че изключителната скромност на българите при декларирането на личните доходи може да се обясни само с разточителните ни хвалби за нашите сексуални възможности. Следвайки тази логика, бихме могли спокойно да причислим официалните данни за благосъстоянието на българите към абсурдите на българската действителност, защото колкото и да е бедна държавата ни, всички ние всекидневно се сблъскваме с примери за това, че има немалко българи, които живеят действително като европейци - тоест богати и заможни хора.
По данни на изследването на WWR 2003 броят на милионерите в света, които са станали такива в ролята си на „пасивен инвеститор" - вложения в банкови депозити, облигации с фиксиран доход и др. - е намалял наполовина, а общо броят на тези милионери е намалял от 85% на 20%.
При това числото на активните инвеститори, предпочитащи рискови вложения, преки инвестиции за създаване на собствен бизнес, се е увеличило четири пъти. Merrill Lynch привежда и най-популярните сред новите милионери начини на заработване на пари - преки инвестиции в нови производства, вложения в недвижимост и строителство, високорискови структурирани инвестиции на фондовия пазар. Тоест това се приближава до това, от което печели сега по-заможната част от средната класа в по-развитите страни от Източна Европа.
Изхождайки от данните на WWR, до 2007 г. средният ръст на милионерите в световен мащаб ще бъде около 7-8%, а в страните от Източна Европа - около 6.5%. Това означава, че квотата на новите милионери в България ще бъде приблизително 700 - 800 души. Ако от тях приспаднем 80% от хората, чието състояние се приближава към милион в долари, а така също притежателите на ценни книжа, криминалните авторитети, богатите наследници и реститутите, остават приблизително 150-200 души, които ще се възползват от темповете на икономическо развитие и ще увеличават състоянието си за сметка на развитието на собствения си бизнес. И по принцип всеки от нас може да претендира да бъде част от тази квота. Или почти всеки.
И все пак - защо успяват само неколцина?
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай