- Лидерът на ООН се избира по много сложни механизми
- Ние силно натоварваме децата си с планове, чуждият успех предизвиква завист
- Ердоган е говорил на Юнкер по начин, по който говори лидер на велика сила, ако е невъзпитан
- Цялата история около номинирането на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН не доказва ли още един път приказката за българския казан, в който всеки издигащ се и успял бива издърпан надолу от завист?
- Да, точно това се случи. Имаше два вида съпротива срещу кандидатурата на Ирина Бокова - организирана, но не на принципа “Да не е Бокова”, а “Защо не аз” и отделно нещо като партизанско движение. Мотивите са различни. В организираната съпротива имаше два вида фактори. Първо - група хора около г-жа Кристалина Георгиева с мощни позиции в страната и навън. Става дума за желание на г-жа Георгиева да заеме това място. Това обаче беше невъзможно по силата на елементарен процедурен аргумент. Тъй като Бокова е действащ директор на ЮНЕСКО,
няма никакъв начин втори българин да бъде избран
за шеф в ООН. Няма как двете да заемат постове №1 и №2 в световната организация. Това беше лост, използван от някои чужди сили да саботират г-жа Бокова по техни си причини - главно желание да настанят техни си кандидатури на поста. Тъй като сега ще е много трудно сражението срещу Бокова в ООН, много по-лесно е тя да бъде спряна в България.
Втори такъв план, отново не от тип “казан”, а от тип “аз искам”, бе реализиран от бившия министър Николай Младенов. Той в момента е специален посланик на ООН в Ирак и имаше съвсем реални шансове да стане зам.-председател на ООН. Но ако г-жа Бокова спечели председателското място, невъзможно е българин да заеме и зам.-председателското място. Това бяха организираните неща.
- А другият тип атаки?
- Имаше и група хора, които водеха нещо като партизанско движение - не защото имат някакви визии какъв да е генералният секретар. Те въобще не обсъждаха това, а произхода на г-жа Бокова, баща ѝ. Върху него се изсипаха чудовищни, несправедливи обвинения, които ни върнаха в 90-те години. Тези хора мобилизираха една прослойка в България и я върнаха в антикомунистическата пяна. Тук няма интереси, а просто “стрелба на месо” от ненавист.
- Как реагира властта на тази ситуация?
- Тя постави Бойко Борисов в любимата му игра - да бави. Но понеже се изостри работата, той вероятно осъзна, че по-нататъшното бавене му носи само минуси. И пресмятайки какво е по-изгодно за България, в крайна сметка реши да отреже от раз (ако използваме приказката за един, който жалел кучето си и му рязал опашката на парченца, за да не го боли). Направи го по-рано, отколкото смяташе - края на март. И слава Богу, че го направи, защото сега българската дипломация вече има официална задача да работи за нея и най-важното - няколко посланици и български дейци няма да могат да работят против нея.
- От какво зависи състезанието за най-високия пост в ООН?
- Когато се определя генерален секретар, се води борба хем да е “наш”, хем не се слага точно “наш”. Най-важните страни са САЩ и Русия, но ако си представим, че една от тях успее напълно в намерението си да сложи свой човек, това ще счупи ООН - организацията прекратява посредническата си възможност. Затова, борейки се за влияние там, те не се борят за пълно влияние. И двете страни са заинтересовани от компромисна фигура. Към това се добавя аргументът, че не се избира просто тип политик, а човек, на когото можеш да имаш лично доверие. Това е може би
най-тънко избираният пост в света
Когато се избира директор на международна банка или нещо подобно, всеки се бори да стане под негов контрол. За ООН хем трябва да е “твой”, хем другият също да му вярва. В противен случай започват вета, напрежение... И тук въпросът е: Е ли Ирина Бокова тази фигура? Доколкото разбирам, тя е точно тази позиция. Куриозът е, че сложната лична биография на г-жа Бокова в случая е плюс, а не минус.
- Тази наша склонност да бутаме в казана, да създаваме пречки на България, използвайки чужбински механизми - защо у нас става постоянно така?
- Има две фундаментални причини. Едната е народопсихологическа, другата - геополитическа. Казват: българинът е завистлив. Това не е съвсем вярно. Всички хора имат завист в душата си, но у нас е много развита. Причината е, че българинът планира много дългосрочно. Ние натоварваме децата си с много дълъг план, често компенсиращ нашите неудачи в живота. От малко детето научава, че трябва да се ожени за еди-какъв си, да знае много езици, да мисли за постове, апартаменти и т.н.
Нашите деца са едни от най-репресираните с планове деца
То е израз на любов, но както е известно, 20-годишните планове със сигурност се провалят. В този свят не може да се прогнозира 20 г. напред. Върнете се 20 г. назад и ще видите, че нищо от сегашното не се е виждало тогава. Значи, имаш план, който се проваля, а от друга страна, имаш чувството, че на другите плановете им излизат. Което не е вярно, но
това е капанът, в който стои психологически българинът
Затова завижда и някак си се плаши от плановете на другите, които сякаш подчертават неговия неуспех. Нищо подобно не става, да речем, в САЩ. Там обществото е много конкурентно, но хората не се плашат от плановете на другите. Настройката на американеца е да се радва на чуждия успех, защото го амбицира, вижда в него потвърждение на възможността и той да спечели, ако направи каквото трябва.
- А геополитическият корен на “казана”?
- Той е, че у нас елитообразуването става през чужбина. Ако разгледате кой идва на власт след Освобождението на България, ще видите, че това не са хората, борили се за свободата, с изключение на Стамболов, а са хората, които са били в добри отношения с Австрия, Русия и т.н. Тук няма класа, която да завземе властта, да речем, едрите земевладелци, когато страната се освободи, която прави правителство и после започват борби, демократичният механизъм заработва по-добре и т.н. Тук Освобождението заварва страната без елит. Вземете и комунистическия етап след Втората световна война. Елитообразуването става през отношенията с руснаците. След 10 ноември 1989 г. - същото. В оборот се оказват хората, които, образно казано, знаят английски, антикомунисти са и са софиянци - защото в София са посолствата. Когато нещо го спъва вътре, той отива в посолството и започва да клепа.
Вътрешната борба минава през посолствата
Които, естествено, не са неутрални, те си гледат интереса. Това е лошо обстоятелство за България, но, както виждате, се повтаря три пъти в 150-годишен период.
- Тези дни Лютви Местан сподели плановете си за нова партия. Според вас каква партия ще е това?
- Какво може да се види предварително? Ако се гледат нещата на принципна основа, Местан под “евроатлантическо” има предвид по-близки отношения с Турция, докато Доган стои на позицията “не се доближаваме до Турция, защото при възможен конфликт Русия - Турция нашите хора ще се превърнат в заложници”. Въпросът е колко от движението към коя от двете линии ще се присъединят.
Ако искаме обективно да преценим шансовете на Местан, трябва да имаме предвид едно обстоятелство. При Турция на Ердоган въпросът не е “по-близо или по-далеч от Турция”, а
“по-близо или по-далеч от Ердоган”
Под ръкоплясканията на либералите от Западна Европа беше разгромен кемалисткият механизъм на светския режим в Анкара и имаме един диктатор. Конфликтът с Русия, с кюрдите, с Иран, с Европа, в който Ердоган изпада, не вещае нищо хубаво за него. И за Местан в крайна сметка. Пример - как се държа преди дни Ердоган с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Казал му, първо: ще ви залея с бежанци, ако продължавате да не ми давате парите, които аз искам, а не тези, които вие сте преценили, и, второ - ще имате по-голямо уважение към мен. Това е невъзможна реплика към първия човек в Европа, който представлява 600 млн. души, най-богатото място на света, майката на културата на човечеството. Виждаме манталитет на самозабравил се човек. Така може да говори лидер на велика сила, ако е много невъзпитан. Но Турция не е велика сила. Тя е 12-ата икономика в света, има 600-хилядна армия, но е сила, която се държи на 2-3 съюза, главно на този със САЩ. Но виждаме как той размахва пръст и на тях. Те се правят, че не го забелязват, защото имат други намерения в региона. Но ако се тръгне на истинско мерене на сили... И понеже Местан си слага яйцата в тази кошница, не виждам как те ще останат цели.
l Роден на 5 август 1955 г. в София
l Завършил е философия и социология в СУ
l Бил е директор на Института за изследване на младежта. Основател и директор на НЦИОМ през 1990 г.
l През 1991 г. започва да развива агенцията BBSS Gallup
l Автор е на десетки социологически студии, както и на книгата за прехода “Какво се случи” в съавторство с Кънчо Стойчев
l Женен. Има 4 дъщери
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай