ЕЛЕКТРОНЕН ФОНД ОТ 150 000 български народни песни е създал и дарил на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ Проф. ТОДОР МОЛЛОВ, който в момента е водещият преподавател по фолклор във вуза. Колекцията е единствена по рода си и е истинска чест за Великотърновския университет.
20 г. почти се занимавал с това дело проф. Моллов. В началото въвеждал песните съвсем сам, след това въвлякъл в благородната идея и свои студенти, но така работата се оказала още по-тежка за него самия. „Студентите идваха един по един при мен, носеха песните на флашки или на диск, разглеждах работата им, обяснявах им къде трябва да направят корекции. Някои ги правеха, някои се отказваха, след като осъзнаеха колко е трудно това въвеждане на текстове. А и тази задача имаше един не особено приятен ефект. Пролича си разликата в социалното им положение. Някои студенти нямаха компютри и ходеха в интернет клубове, плащаха си, за да набират“, разказва проф. Моллов.
Целият запазен архив на катедра „БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА“ успели да въведат като електронен фонд професорът и неговите студенти. „Всъщност нашият университет и преподавателите по фолклор преди мен са започнали да събират български народни песни от мига, в който са създадени вузът и катедрата, т.е. от 60-те години на миналия век. Първите 10 години обаче вече отдавна ги няма, вероятно заради липсата на достатъчно място те са били предадени в библиотеката. Там дълго време са били съхранявани в чували, които с времето може би са предавани на вторични суровини“, обяснява фолклористът. Въпреки това той заварил богатство, което е събирано повече от 40 г.
Студентите били събирачите на български народни песни през цялото време. Имало години, когато, за да се явят на изпита си по фолклор, младите хора били задължени да донесат няколко папки с песни от родния си край. Така те трупали точки за оценката си, а катедрата – златен фонд. Цялата тази схема била съборена през 90-те години.
„По няколко причини. Едната, разбира се, е, че студентите се промениха. Но по-основната причина е, че информаторите поостаряха. Хората си мислят, че когато попаднат на 90-годишна баба, са попаднали на златна мина. А всъщност това е заблуда. Истинските информатори са хора на около 45 – 60 г. Тогава паметта е свежа. Няма как да разчиташ 90-годишна старица да знае думите, да ги помни и да ги пресъздава точно. Нищо подобно – тези хора, колкото и да искат, допускат грешки“, разказва проф. Моллов. И уточнява, че най-добрият вариант е, ако песента бъде пресъздадена от реален участник в съответния празник. Ако песента е коледна, няма по-ценно от това да я запишеш от коледар. Обаче, ако един мъж е бил коледар преди 9 септември 1944 г., после 45 г. не го е правил, по обясними за всички причини през 2000 г. той на колко години ще е, за да можем да разчитаме на паметта му“, казва проф. Моллов.
ОБРЕДНИ, ЛЮБОВНИ, ЖЪТВАРСКИ, ХОРОВОДНИ, СМЕШНИ ПЕСНИ, БАЛАДИ… ВСИЧКО ИМА ВЪВ ФОНДА. Студентите са събирали включително и съвременни текстове. Фалшивите текстове, както и работата, свършена през пръсти, си личи веднага, категоричен е преподавателят. И допълва, че фолклорът ползва устойчиви клишета, комбинации от думи, които са оразличителният белег за всяка песен. По тези клишета песента може да бъде разпозната и намерена. Тези клишета са и признак за това, че текстът е автентичен и древен. „Истината е, че ако песента не се доближи до психологията и философията на фолклорния колектив, тя не се помни от хората. Щом песента е жива до XX в., значи въпросните клишета са се харесали на хората“, уточнява фолклористът.
В момента архивът е подреден по села. В отделен файл е събрана цялата информация за носителите на съответната песен. Студентите са записвали не само думите, но и годините на хората, нивото им на грамотност, били ли са коледари, лазарували ли са, откъде знаят песента…
Голямата мечта на проф. Моллов е да подреди фонда по песни. Така ще улесни още повече студентите, които имат искрен интерес към фолклора и искат да го превърнат в своя професия.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай