Милионерите, които владеят световното богатство, имат средно по 1,7 млн. долара и са колкото 10 пъти населението на България
“Икономика на 1-ия процент” . Това е емблематичното заглавие на новият годишен доклад на международната неправителствена организация “Оксфам” за глобалното неравенство в богатството. Той бе представен на Световния икономически форум в Давос.
Според доклада броят на милиардерите, които притежават богатство, равно на богатството на по-бедната половина от човечеството, е намалял от 80 души през 2014 г. на 62-ма души през 2015 г. и вероятно ще продължи да намалява. Това означава, че богатите продължават да стават все по-богати. Въпросните
62-ма души имат богатство колкото на 3,6 млрд. души
За списъка с най-богатите в света “Оксфам” използва данни на “Форбс”. Останалите числа идват основно от анализа на разпределението на богатството по света, който се изготвя от швейцарската компания “Креди Сюис”.
Според нея средно всеки жител на планетата притежава богатство на стойност малко над 52 хил. долара
Това включва всички активи, включително финансовите и стойността на недвижимите имоти. Общото глобално богатство на домакинствата се изчислява на 250 трилиона долара. Тъй като подобни числа не се срещат в ежедневието, напомням, че трилионът е 1 с 12 нули, т.е. число, хиляда пъти по-голямо от милиарда, или иначе казано - милион милиона. Този праг е бил преминат през 2013 г. 250 трилиона долара са равни на продукта на световната икономика за около 3 години и три месеца. От тях над 75 трилиона се падат на Европа, която обаче през последната година губи позиции в дела си от глобалното богатство, докато американските и китайските домакинства увеличават активите си. Европа и Северна Америка имат много по-голям дял в световното богатство, отколкото в световното население. Но напоследък Европа изживява трудни икономически времена.
Общото богатство в България към 2015 г. се оценява на 94 млрд. долара,
или 0,04% от световното частно богатство. Т.е. на пълнолетен българин се пада богатство само 1,5 пъти по-голямо от това, което произвежда икономиката на човек от пълнолетното население за година. Може би тази оценка изглежда подценена, но дори да я коригираме малко нагоре, все пак България има значително по-голям дял в населението на света, отколкото в световното богатство.
А в развитите страни натрупаното частно богатство след края на глобалната икономическа криза достига от 3 до 5 пъти годишния национален доход.
Докладът на “Оксфам” констатира, че за първи път 1% от световното население притежава повече от останалите 99%. Е, когато говорим за 1% най-богати в света, става дума за хора, чийто брой надвишава 10 пъти пълнолетното население на България.
Всеки от тях разполага средно с 1,7 милиона долара
В България относително малко хора попадат в тази категория.
Гледайки нещата в динамика, се оказва, че от началото на века само 1% от ръста в световното богатство е попаднал в ръцете на по-бедната половина от човечеството, а
50% от новото богатство е отишло при най-богатия 1%
Част от голямото богатство в тази по-широка категория идва и от заплати. Например изпълнителните директори на най-големите американски корпорации получават феноменални възнаграждения отделно от дивидентите от акции. През последните 6 г. техните заплати са нараснали с 50%.
Въпросът, разбира се, е какво движи процеса на разслоение. Ще спомена някои от механизмите, по които голямото богатство успява да си гарантира условия за още по-голямо натрупване на богатство.
Няма как да подминем офшорните зони, които засягат както богатата, така и най-бедната част от света. В Африка по оценки на икономисти около 30% от богатството е извън страните в офшорни зони. Русия и Близкия изток са по оценки рекордьори в това отношение. Около 50% от богатството в тези страни е изнесено в офшорни зони. От развитите страни този процент е много нисък в САЩ, които наложиха санкции срещу швейцарските банки. Европа изпитва трудности в координацията на политиките си против избягването на данъчното облагане. Използването на данъчни убежища също е достъпно главно за най-богатите.
Фалитът на банки и финансовите кризи също са добър механизъм за увеличаване на неравенството в богатството, особено когато данъчната система ощетява хората с ниски доходи. В България имахме възможност през 2014 г. и част от 2015 г. да наблюдаваме фалита на голяма банка и процесите, които се развиват около и след него.
Поддържането на условия на труд и нива на безопасност, които застрашават живота и здравето на работещите - това пести разходи, вдига възвръщаемостта от инвестициите и така допринася за увеличаването на неравенствата. Поставени в икономическа безизходица, хората са готови да работят срещу много ниско заплащане,
увреждайки здравето си и рискувайки живота си
В България, за съжаление, през последните години имахме примери за погребани в земята миньори и взривове в различни опасни производства. Те не могат да се сравняват с трагедиите, отнемащи стотици и хиляди животи във фабрики в Индия или Китай, но все пак са част от същия механизъм.
Въпросът за еволюцията на неравенството се поставя в станалата бестселър книга на може би най-известния френски икономист Тома Пикети. Още в книгата си “Икономика на неравенството от края на 90-те години” Пикети разказва историята на неравенството при капитализма. Тя започва с голям бум през ХIХ век, когато се развива мащабна рентиерска икономика, съчетана с обедняването на големи маси поради индустриализацията.
Именно този процес кара Маркс да достигне до заключението, че нарастването на неравенствата при капитализма е постоянен и необратим процес. До началото на Първата световна война тази прогноза се изпълнява доста добре. Някъде по това време в икономически развитите страни
най-богатите 10% от населението притежават до 70-80% от
съвкупното богатство
След това обаче по време на двете големи войни тенденцията се обръща и днес като правило в развитите страни най-богатите 10% държат около 50% от съвкупното богатство. Това кара някои да твърдят, че капитализмът води да нарастване на неравенствата само в началния етап, след това се достига пик и неравенствата започват да намаляват, докато се стабилизират на някакви социално приемливи нива. Пикети твърди, че това не е естествен процес, а се дължи на обедняване на най-богатите в резултат от големите икономически кризи.
Но най-вече това се дължи на голямата данъчна революция, изобретяването на прогресивното данъчно облагане на личните доходи, което е въведено за пръв път във Франция през 1914 г.
Така според Пикети овладяването на неравенството е временно явление и в момента нещата винаги могат да се върнат към нормалния си и крайно неблагоприятен ход.
Какви са поуките за България от този модел на развитие (ако допуснем, че той е верен)? Страната ни изпита с пълна сила етапа на нарастване на неравенството при преминаване към пазарна икономика, като междувременно се погрижихме да организираме институциите си така, че да не се възползваме отново от обратния процес, който е имал благоприятно въздействие в Европа. Докладът на “Оксфам” загатва за нещо много важно - концентрацията на богатство лесно се трансформира в концентрация на власт и привилегии
От “Оксфам” дават именно примера с това, което те наричат глобална данъчна архитектура - начина, по който се определят данъците във водещите икономики и се толерират офшорните зони. А това, бих добавил, подкопава самите основи на демокрацията и не съществуват институционални механизми, които могат да го предотвратят, след като кутията на Пандора бъде отворена. Единственият адекватен отговор се крие в изобретените през последните векове в Европа големи институции на преразпределение, които в днешно време трябва да бъдат допълнени с нови, вероятно още неизпробвани механизми.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай