Институтът за пазарна икономика изготви анализ, който разглежда разпределението на доходите в българското общество, като се фокусира върху различни разрези на бедността и неравенството.
Водещият мотив на авторите е да бъде представена една цялостна картина -наречена от нас "крива на доходите", която отразява доходите на всички български граждани. Тази крива може да бъде разбита по ключови фактори за благосъстоянието на домакинствата у нас - спрямо населеното място, нивото на образование и икономическата активност на членовете на всяко едно домакинство. Кривата на доходите позволява един много по-различен и дълбок поглед към бедността и неравенството, в т.ч. изготвяне на профили на бедността и оценка на значимостта на отделни фактори спрямо риска от попадане в бедност.
Разбивките на кривата на доходите разкриват следните общи наблюдения:
· Заможните домакинства у нас (обединяващи топ 20% от хората) генерират 40 % от доходите в обществото, докато бедните (съставени от най - бедните 20% от хората) получават едва 7% от доходите в обществото.
"Средната класа" генерира останалите 53 % от доходите;
· Удовлетвореността от живота при заможните е почти два пъти по - висока спрямо тази при бедните - наблюдава се солидна връзка между доходи и "щастие";
· Доверието в правосъдието и въобще усещането за справедливост е драматично ниско, както при бедните, така и при заможните;
· Образованието и заетостта са силно обвързани - в групата на бедните преобладават тези със завършено до основно образование и неработещите, тоест хората без трудови доходи.
Средната класа е съставена преобладаващо от хора със средно и висше образование, които в голямата си част са работещи.
· Поне 60% от бедните на 16 и повече навършени години са работили някога през живота си;
· Едва 20% от бедните на 16 и повече навършени години са в лошо или много лошо здравословно състояние. Половината бедни са в добро или много добро здравословно състояние.
Крива на доходите в България
(2013)
Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността следва да е по- малко разговор за административното покачване на доходите, обезщетенията и помощите и повече разговор за образованието и новите работни места.
Водеща цел на политиките следва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка бедност.
Фискалната тежест на бедността, базирана на оценката на самите хора за недостигащия доход в домакинството за да се "вържат двата края", показва, че с разходните политики проблемите на бедността не могат да бъдат решени. Реформи в областта на образованието и пазара на труда, както и адекватна регионална политика са без алтернатива за покачването на доходите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай