Има ли нужда и потенциал за увеличаване на данъчните ставки в ЕС и особено в България, без това да се отрази негативно на растежа? Какви са основните предизвикателства пред данъчните системи на страните членки и доколко остро стоят те? Кои данъци могат да бъдат повишени и колко?
Отговор на тези въпроси търси ежегодният доклад на ЕК за данъчните реформи, предприемани от страните членки. В него България засега е почти незабележима по две основни причини - ниското ниво на дълга и ниският подоходен и корпоративен данък. Част от данните обаче дават сериозен повод за размисъл. Какво показва сравнението?
България и Румъния са страните в ЕС с най-нисък дял на приходи от данъци и осигуровки като процент от БВП. Като нови страни членки те са далеч от средното ниво на отчитани данъчни постъпления в съюза. Срещу по-ниските постъпления, включително от данъци, стоят и по-ниски общи разходи и дефицити. Страната ни е абсолютен лидер в ЕС и по тежест на косвените данъци в общия данъчен "микс". У нас данъците върху потреблението - ДДС и акцизи, формират 52% от общите данъчноосигурителни приходи - рекорд в ЕС, където средното ниво е 34%. Такива са данните за 2014 г., но картината не се е променяла през последните няколко години. В същото време отчитаме едни от най-ниските нива на облагане на печалби и доходи.
Пасивната данъчна политика на България след въвеждането на плоските ставки от 10% за личните и фирмените доходи през 2008 г. изпъква ярко на фона на сериозната динамика в ЕС по време на кризата. В синхрон с тази "неутралност" е и отказът от прилагане на намалени ставки по ДДС. Въвеждането на нови данъчни облекчения в България е рядкост на фона на редица преференции, приемани от страните в ЕС в опит да парират тежестта на кризата, и това е разбираемо - нивата на пряко облагане наистина са много ниски и в сравнителните анализи България е сред отличниците по дял на облагане на труда и капитала.
На този фон - отказ от диференциране на ДДС и поддържане на плоския данък, финансовото министерство и данъчната администрация непрекъснато търсят начини за допълнителни приходи в посока разширяване на облагаемата база, каквато е и европейската практика. Уви, в тази посока
през годините се редуваха екзотични предложения,
като данък лукс, данък градинка, данък колиба, а тази година - и промените за ДДС при фирмените стоки за лично ползване. Всички тези идеи бяха съпроводени с бурни скандали, плахите надежди за извънредни постъпления се изпариха и до съществени промени не се стигна.
Данъчната екзотика почти винаги измества на заден план сериозния разговор за слабите места в работата на приходните агенции. Изключително рядко се повдига и темата за промяна на философията на данъчната система, като тя обикновено се свързва с дежурното предложение на опозиционната БСП за връщане към прогресивно подоходно облагане. Финансовото министерство загадъчно мълчи. Но няколко дни министър Владислав Горанов предупреди, че ако продължаваме да трупаме дефицити и дългове, ще трябва да променим и данъците. За нужда от промяна на данъчната система заговори и лабораторията за оценка на риска на бившия премиер Иван Костов. В какъв контекст и с какви аргументи се поставя темата и доколко статистиката потвърждава опасенията?
Изготвяните годишни анализи от Европейската комисия за предприеманите от страните членки данъчни реформи дават еднозначен отговор на въпроса защо темата за по-резки данъчни промени у нас не се поставя остро. Страната ни продължава да е с ниско ниво на дълга и относително устойчиви публични финанси. При липса на сериозен риск пред устойчивостта на системата да се настоява за промяна на данъчна система, при това в посока вдигане на данъци, на пръв поглед звучи налудничаво.
Въпросът е докога нивото на дълга ще бъде поносимо
и от кой момент нататък неговото обслужване ще натежи прекомерно. Тоест докога бюджетът може да си позволи да трупа дефицити. Като критично за България ниво на дълга през годините различни макроикономисти сочат прага от 30% от БВП, към който България се доближава. Към 1 декември държавният дълг възлизаше на 27.2% от БВП.
Министър Горанов преди дни размаха тази тема като плашило пред енергийните лобита, които настояват бюджетът да поеме дълга на енергийния сектор. Но разговорът всъщност е по-широк и Горанов не дава знак да желае да го води в момента. На фона на постоянно генерираните дефицити и неуспешните опит за свиване на разходите и отказа от реформи вдигането на данъци може да се окаже единствена алтернатива. Тук прогресивното облагане не е единствената възможност - може да се вдига и самата ставка при плосък данък, както изтъкват отделни анализатори. Според финансовия министър това не може да се случи скоро и приходите ще са достатъчни, за да издържат разходите на държавата. Това твърдение засега остава оптимистично - висящо, неподкрепено с числа и анализ.
Според бившия премиер Иван Костов основният проблем е в сериозната тежест на непреките данъци у нас в общите данъчноосигурителни постъпления. Той смята, че приходите от ДДС и акцизи не са стабилна основа, върху която да се крепи данъчната система, защото са прекалено тясно обвързани с икономическия цикъл и не отчитат тенденции като застаряването на нацията. Ниските ставки на корпоративен и подоходен данък не успяха да стимулират инвестициите и потреблението, счита Костов.
Според него трябва да се въведат прогресивни ставки и за бизнеса, и за гражданите и да се мисли евентуално за намаление на ДДС. За преминаване към прогресивно облагане през 2012 г. заговори и бившият финансов министър Симеон Дянков. БСП гледа на плоския данък през призмата за справедливостта на облагането и налагането на една и съща данъчна тежест и върху бедни, и върху богати.
Властта очевидно не желае да води този разговор, дори да опровергае подобни гласове. Няма особено желание да се анализира и събираемостта на съществуващите данъци. Ако България ще е пасивна в данъчните промени, трябва да се опита да постигне максималното при сегашните нива на налозите. А това не се случва, данъчната администрация не работи достатъчно добре. Това се изтъква и от Брюксел. Къде точно е София на фона на данъчните тенденции в ЕС?
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай