Кой движи цената на горивата?

Публикация 23 Авг, 2015 / capital / 330

Седем въпроса и отговора за "скъпите" бензин и дизел

Цената на петрола пада, бензинът не. Защо?

Отговорът е относително прост - доминантният играч на пазара ("Лукойл") може да си позволи да продава на тази цена, тъй като няма достатъчно конкуренция. В крайна сметка защо да продаваш по-евтино, ако можеш да продаваш и по-скъпо?

Обяснението за тази ситуация обаче е малко по-сложно и често за нея има обективни причини. Опитите да се навлезе в "черната кутия" на "Лукойл" по израза на бившия министър на икономиката и енергетика Трайчо Трайков обикновено са трудни. Така се опари например и самият Трайков, който беше отстранен от първото правителство на ГЕРБ през 2012 г. и една от основните причини за това беше индиректен сблъсък с управителя на "Лукойл България" Валентин Златев по въпроса за ценообразуването. Няколко пъти изключително остро на компанията влизаше и шефът на митниците Ваньо Танов, макар и без особени последствия за него.

Сега, изглежда, правителството се е насочило към всички други освен към "Лукойл". Първо, премиерът Бойко Борисов вече обяви, че търговците водят съгласувана политика. "Естествено, че говоря за картел", каза той. Това не е новост и всъщност засилването на тази тенденция стана именно по време на първото правителство ГЕРБ. Тогава единственият резултат от проверката на Комисията за защита на конкуренцията беше по-рязкото повишение на цените на горивата без данъци и акцизи. Сега надеждата е, че КЗК вече ще види очевидното. Следващата цел на предстоящите действия на правителството са бензиностанциите, които продават некачествени горива и лъжат в сметката както потребителите, така и данъчните. Това също не е новост. Рафинериите, които произвеждат тежки горива (като мазут), които се смесват с дизела, не са много и проследяването на техните доставки не би трябвало да е проблем. Но това не се случва. Но най-неприятен ще бъде ударът за всички ползватели на пропан-бутан за домашни цели като отопление или готвене. От следващата година и за него се въвежда акциз от 340 лв. за 1000 литра.

Тези мерки обаче няма да намалят цените, по-скоро ще увеличат приходите и печалбата на някои от големите играчи на пазара на горивата у нас. Но са част от митологията на пазара на горива у нас (че за всичко са виновни контрабандистите). В България обаче има и други митове.

1. Наистина ли има драстични разлики между България и останалите страни от ЕС?
В краткосрочен план - да

Това, което е видно и с просто око, е, че за последния месец котировките на петрола марка "Брент" са паднали 14.78% в левове (т.е. са отчетени курсовите разлики между еврото и долара). В същото време цената на бензина се е "срутила" с 0.7%, а тази на дизела с 0.17%.

Ако цените на дребно реагираха автоматично на котировките на "Брент", шофьорите трябваше да плащат с около 4% (т.е. 9 стотинки) по-евтин бензин и дизел. Подобни аномалии бяха особено видими в началото на годината, но те невинаги са във вреда на потребителя. През декември миналата година шофьорите изгубиха, докато през януари промените в цените бяха в тяхна полза. През март и април отново спечелиха, но оттогава насам са все на загуба.

Но има и един интересен детайл. По-големите корекции на цените на дребно в полза на потребителите поне от началото на тази година винаги се случват в месеци, в които се кара по-малко, например през януари. А пикът на консумацията е през лятото, когато пътуванията рязко скачат.

2. Следва ли "Лукойл" точно движенията на международните котировки?
По-скоро да

Краткосрочните движения не са показателни. Петролните компании не коригират толкова бързо цените си на едро и дребно (освен когато те се увеличават), тъй като спадът може да е временен и следването му излишно би нарушило ценовата стабилност. По-интересни са наблюденията в по-дългосрочен план. Въпреки тези движения нагоре-надолу при сравнението на тенденциите (графика 1) при петрола и цените на бензина на едро и дребно се вижда, че в дългосрочен план няма особени различия.

От август миналата година насам котировката на "Брент" се срути с 43.3% (в лева), докато цената на бензина се е смъкнала едва с 10%. На пръв поглед тази разлика изглежда драстична. Не и ако се сравни със спада на средните цени за всички 27 страни, членки на ЕС - 7.2%.

Причината за този толкова неприятен за шофьорите факт е лесна за обяснение. Петролът е съставлявал едва 38% от крайната цена на бензина през август миналата година. Останалото са надценките за преработка, дистрибуция, продажби - 18% от цената, а 44% се падат на акциза и ДДС. Така на всеки десет стотинки спад на котировката на "Брент" цената на А-95 реагира само с 3.8 ст. понижение. Освен това колкото повече поевтинява петролът, той започва да заема все по-малък дял в цената на бензиноколонката (в момента 23.5%) - т.е. крайните цени реагират още по-вяло. Така с натрупване спад от 10% в цената на бензина всъщност е нормален (за дизела вижте по-долу).

Допълнителен проблем при сравняването на тренда в България и ЕС е фактът, че "Лукойл Нефтохим Бургас" АД използва основно петрол "Урал", който се търгува в по-ограничени количества на спотовите пазари (т.е. няма 100-процентова паралелност в движението му спрямо "Брент"). Така в България повишенията на международните котировки идват с малко закъснение, а пониженията - със значително забавяне.