|
|
Осъдили Никола Обретенов за френския калдъръм в Русе
И след Освобождението сме имали комисия "Кушлев", която изпълнявала политически поръчки
Боян Драганов
Никола Обретенов е един от най-верните приятели на Стефан Стамболов. По време на Стамболовото управление (20 август 1887 - 19 май 1894 г.) Обретенов последователно е окръжен. управител в Тутракан, Силистра, Русе и София. В Русе заема поста от 21 ноември 1888 г. до 16 ноември 1892 г.
Едно от най-значимите начинания на Обретенов е премахването на каменната настилка на главните улици ("Александровска", "Николаевска", "Княжеска" и площадите между тях), изградена още по нареждане на Мидхат паша, и заменянето й с модерните тогава гранитни павета. С това Обретенов иска да придаде представителност и европейски вид на Русе. Изчистването на варовитите трошливи камъни е наложително, защото, както сам пише Обретенов, през лятото градът потъвал в прах и като духнел вятър се вдигали облаци прах, които пълнели къщите и магазините и задушавали хората. Когато пък валяло, всичко потъвало в такава кал, "щото
трябваше посред
лято да се ходи
с галоши
Другояче беше невъзможно". Павирането на улиците започва през 1889 г. Сивите блокчета от порфирен гранит пристигат по Дунав с шлепове и са наречени от гражданите "французки калдъръм", тъй като са доставени от марсилската кариера "Сен Рафаел".
През декември 1892 г. Обретенов е назначен за окръжен управител на София. На 23 май 1893 г. русенският предприемач Симеон Златов изпраща изложение до кмета Винаров, в което пише, че по негова инициатива изследвали в Прага камъни от Свищовската речна кариера и получените отзиви били много добри. Изтъква, че паветата от Сен Рафаел имат лошото качество да изветряват и че производителите запазват най-добрите павета за френските улици, а в Русе пристига "онова, което не би се позволило да се употребява у тях". Накрая приканва кмета да насърчи родното предприемачество и определя цена от 17 лева за кв. метър. Същата година политическите противници на Обретенов раздухват търга с паветата и искат съдебна отговорност от кмета Петър Винаров и общинския съветник Яким Попов, заподозрени в нечисти сделки с предприемача Корнез. Обретенов е привлечен само като свидетел.
Но на политическата сцена актьорите се сменят. Стамболов пада и на власт идва Народната партия начело с Константин Стоилов. Ключова фигура в правителството е политическият противник на Обретенов Теодор Теодоров. На 24 май 1894 г., шест дни след падането на Стамболов,
Обретенов е
уволнен
телеграфически
За два часа опразва писалището си и предава длъжността на заместника си Георги Тишев. Седмица по-късно е арестуван по обвинение за получаване на подкуп. За да избегне предварителния арест, трябва да внесе като гаранция огромната сума от 20 000 лева, равни на заплатата му за повече от пет години. Обретенов отива при Стамболов, който нарежда на жена си да му даде бележка до Народната банка. Обретенов изтегля нужната сума и я внася от свое име на посочената съдебна сметка. Когато се завръща в Русе, политическите му противници настояват сумата да бъде секвестирана, защото той внесъл гаранцията от свое име. За Обретенов се застъпва богатият търговец на сол Иван Стоянов, който внася от свое име гаранцията от 20 хил. лв.
В края на декември 1894 г. VIII-то обикновено народно събрание гласува Закон за съдене на незаконно забогателите чиновници. Всеки, върху който падне подозрение, е длъжен да предостави на следствените власти документи за източниците на своето богатство. Русенският депутат Георги Губиделников прави от името на 65 народни представители предложение за създаване на парламентарна комисия, която да разследва делата на бившия кабинет. На 29 май 1895 г Апелативният съд в Русе започва гледането на углавно дело против някогашния русенски окръжен управител Никола Обретенов, бившия кмет на града Петър Винаров, почетния член на Градския съвет Яким Попов и Теохар Томадис, комисионер при френския предприемач Корнез. Обретенов, Винаров и Попов са обвинени във вземане на подкуп, а Томадис - в посредничество за извършване на престъплението.
Ето как според показанията на подсъдимите и свидетелите се е осъществила сделката за павиране на улиците, останала в историята на Русе като "аферата с французките камъни". През 1889 г. А. Корнез, представител на кариерите "Сен Рафаел" край Марсилия, пристига в Русе и се запознава с окръжния управител, който приема присърце идеята му да се застелят няколко улици с френски павета. В разговорите взема участие и кметът Винаров. На 6 март 1889 г. Градският съвет на извънредна сесия взема решение да се изтегли заем от 400 000 лева за павиране на улиците. На 10 май съветът решава, че най-добри са "камъните на Сен Рафаелската кариера".
Постановено е улиците да се застелят с француски камъни, които да отговарят по якост на тия от Сен Рафаелската кариера, като за целта се обяви търг.
На 20 май кметът Винаров издава обявление, че търгът ще бъде само за 10 000 кв. м, а не за цялата площ, която е малко повече от 30 000 кв. м. Отново се подчертава, че камъните трябва да бъдат като тези от Сен Рафаел. На 20 юни търгът се провежда и тръжната комисия обявява, че Корнез е приел да извърши застилането на улицата с павета от "Сен Рафаел" при цена 24 лв. и 75 ст. на кв. м. Уточнява се, че ако в продължение на 5 дни се яви друг някой и той намали с 5 % сумата на Корнез, търгът ще се повтори. В търга участва и Стефан Иванов, който предлага павета от берковски гранит с цена 21 лв. за кв. м, но офертата му е отхвърлена, защото камъните не са френски.
На 26 юни 1889 г. търгът се повтаря. Този път се явяват още русенските жители Иван-Газурков и Атанас Райков, Емил Сержие от Букурещ - представител на кариерата Ивоар в Белгия и Николае Керку - директор на Романското строително дружество.
Газурков и Райков обявяват, че намаляват цената с 5 процента и се задължават да направят калдъръма с камъни, "имеющи твърдостта на камъните на французката Св.Рафаелска кариера". Емил Сержие представя специално писмо, в което изтъква, че условията на търга обслужват само кариерата "Сен Рафаел", че порфирният гранит е твърд, но
след няколко
години става
"много лъзгав"
и много често конете падат. А камъните от Ивоар са получили коефициент на качество 26,8, докато порфирът от Геске само 22... В крайна сметка всички оферти са отхвърлени с еднотипната резолюция: "Не се взема под внимание, защото не са французки камъни". При това положение остава само едно - офертата на Корнез да бъде утвърдена от Градския съвет.
На 27 юни е свикано заседание, но някои членове задават неудобни въпроси за пренебрегнатите предприемачи и искат търгът да не се утвърждава. Кметът Винаров, след многократни консултации с Обретенов, спасява положението, като заявява, че ако "цените се виждат скъпи, той мисли, че може да се убеди Корнез да намали цената". На 28 юни 1889 г. общинарите приемат офертата на Корнез при цена 22 лева и 25 ст. на кв. м "готов калдъръм".
(Следва)
Из книгата "Зад завесата на големите скандали",
изд. "Ахат", Русе, 2008 г.
|
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай