Има конкретна причина Европейската комисия да раздава пари. И тя е осъзнатата нужда един континент, който е разделен силно икономически, да се сближи и всеки регион да може да постигне поне средно европейско ниво на развитие. Затова и основната цел на европейските пари не е да бъдат "усвоени", а да вдигнат нивото на развитие на местата, където те се харчат. В България наличието на тези фондове позволява на БВП да расте с повече, отколкото без тях, и влияе на общото ниво на безработица. На национално ниво този ефект е видим (съвсем скоро се очаква нова порция данни, които да докажат това). Но когато слезем на ниво общини, проблемите стават много по-ясни.
Сравнявайки периода между 2007 и 2013 г. по реално изплатени евросредства на глава от населението с някои икономически и социални показатели, можем да направим категоричното заключение, че за този период европарите не са успели да повишат благосъстоянието на общините, като има само няколко изключения.
Анализът на данните от портала за управление и наблюдение на структурните фондове и Националния статистически институт (НСИ) показва, че показателят "изплатени суми на глава от населението" не е регионално зависим - пари се усвояват добре или зле в различни части на страната. Но дори "отличниците" по получени пари не са успели да вдигнат заетостта, да стимулират инвестициите или да задържат хората да не търсят препитание в друго населено място или в други държави. Подобна логика се наблюдава и при показателя БВП на глава от населението. Въпреки че за този период от 7 години той се е покачил значително в номинално отношение при почти всички области (без Перник), ръстът не съответства на усвояемостта на европейските пари - т.е. там, където парите са повече, това не е довело до по-бързо покачване на БВП.
Области в развитие
Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че към 31 януари 2015 г. българските общини са получили близо 4.1 млрд. лв. като бенефициенти на структурните и кохезионния фондове на ЕС. Това е средна усвояемост на глава от населението за страната от 564.9 лв./човек, или с 49% повече от отчетените към същата дата на миналата година 379.8 лв./човек. С други думи, сумата, която общините са получили само за тази една година, се равнява на половината от общо изплатените им в периода от приемането на страната ни в ЕС до 31 януари 2014 г. Тази тенденция на по-бързо усвояване беше налице и през миналата година и отразява както ускореното разплащане в края на предишния програмен период, така и повишаващият се проектен капацитет и опит на самите общини, се казва в анализа.
Област Габрово е шампион по усвояване на европейски средства - 1408 лв./човек към 31 май 2015 г. След нея се нарежда Бургас (11570 лв./човек), Шумен (1110 лв./човек) и Ловеч (1065 лв./човек). Това са единствените 4 области, които са постигнали усвояване над 1000 лв./човек. Гледайки показателите заетост и механичен прираст, които може би най-точно показват състоянието на населените места, се оказва, че голямото усвояване не е помогнало особено. Единственият добър пример в тази посока е Бургас, където всички показатели се повишават. За периода 2010 – 2013 г. БВП на глава от населението в морския град е нараснал с 11%, заетостта - с 4%, а средногодишният механичният прираст за периода от 4 години е положителен.
В останалите области обаче корелацията между усвоени евросредства и развитието на регионите липсва. Така например в Ловеч, Шумен и Габрово усвояването е сред най-големите на глава от населението, но нито заетостта се е увеличила, нито процесът по напускане на хора е намалял. Такова е положението и във Враца, където усвояването е близо до границата от 900 лв./човек, но социалните и икономическите показатели на общината са трагични – средно по 900 души на година напускат, заетостта се е сринала с една четвърт, а ръстът на БВП на глава от населението е на средното за страната ниво.
София-град е на другия полюс. Общината е на доста ниско ниво като усвояване на средства на глава от населението – едва 415 лв./човек. Това обаче не спира хората от всички краища на България да се стичат към столицата, с което положителният механичен прираст надхвърля 8000 души годишно. Към това трябва да се добави увеличаването на заетостта между 2010 и 2013 г. с 2% и на БВП на човек с 5%. Двете числа на пръв поглед изглеждат малки, но трябва да се има предвид високата база, от която се прави сравнение. Брутния вътрешен продукт на Столичната община е несравним с никоя друга област и още през 2010 г. той е около 3 млрд. лв. Заетостта също винаги е била на високо равнище и всъщност статистиката показва, че като изключим 2009 г., когато удари кризата, през останалите година заетостта винаги се е увеличавала.
Усвояване без пряк резултат
Разбира се, ползата от европейските средства няма как да бъде отречена. В момент, когато инвестициите почти липсват, това е единственият свеж ресурс, който постъпва. При ограничени собствени средства усвояването на европейски пари изглежда задължително условие, за да могат да се осъществяват поне някакви проекти в регионите.
"Има редица общини в България, където не само подобрената градската среда, но икономическата ситуация и самочувствието на хората се свързват пряко с европарите. Случаят с Южна България и трасето по "Тракия" е ясен пример как европарите водят до просперитет, включително демографски. И в същото време на много места това не се е случило", признава вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев. Като основни проблеми в първия програмен период той откроява конкурентния подход между общините. "Това не даде искания ефект. По-бързите и агресивни общини привлякоха повече средства, а по-слабо подготвените изостанаха. Това е Северозападът например", обяснява вицепремиерът.
Разбира се, изграждането на инфраструктура е ключов фактор за бъдещето икономическо развитие. В Пазарджик, Пловдив и Бургас се наблюдава икономическо раздвижване, пазарът на труда се възстановява по-бързо, а през 2014 г. вече сме свидетели и на положителен механичен прираст. Но не всяка инвестиция е магистрала, а дори и пътищата не са панацея. "Голяма част от инвестициите по "Околна среда" - за води, отпадъци, биоразнообразие, където бяха инвестирани значителна част от парите в първия програмен период, са стратегически, за 50 години напред", обяснява Томислав Дончев. Според него тези проекти са необходими на България, за да си изпълни ангажиментите и имат отношение към дългосрочните шансове на дадения регион, но нямат преки ефекти. "Един пътен възел дава ефект веднага, а канализация дава ефект след години", обяснява вицепремиерът. "Висш пилотаж е да се прецени какви инвестиции да направиш с ограничените пари, които имаш – в култура, образование, инфраструктура. Понякога дилемата е сложна - между парк и промишлена зона например", смята Дончев.
Икономистът от ИПИ Явор Алексиев е съгласен. "Европейските пари помагат по линия на градоустройството и стандарта на живот. Най-вероятно са помогнали за повишаването и на административния капацитет, но нямат пряко отношение към социалния и икономическия статут на хората там", смята той. Според него има и друг фактор, който пречи да се забележи реално раздвижване на икономиката и на пазара на труда в регионите. "В масовия случай проектите не се изпълняват от местни фирми. Те просто нямат необходимия капацитет. В отделни случаи сме свидетели и на предварителни уговорки за взимане на даден проект", смята икономистът. Според него, гледайки картата, не може да се намери връзка между усвояването на европейските пари и икономическото развитие.
И накрая, може би най-важният фактор е нещо, което не зависи от европейските пари. В областите има доста малки населени места, които са много под нивото на големите градове и свалят общите показатели. Селските райони в България обедняват и се обезлюдяват най-рязко и никаква сума европари не може да спре или обърне това към дадения момент. Враца, Шумен, Ловеч и Габрово пък са средни градове, откъдето тенденцията в последните години е хората да напускат, за да отиват в по-големи населени места като Бургас и София. Изтичането на работна ръка и млади хора е процес, който подсилва сам себе си - колкото повече такива хора напускат, толкова повече намалява способността на града да задържа подобни на тях. Европарите могат да подновят пътя към Шумен и да направят канализация там, но все още трудно връщат загубено работно място, както и не могат да върнат загубена социална мрежа. Това за съжаление няма да бъде запушено с повече европари. Ще трябва да се търсят други инструменти.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай