Все още ги има задимените, клаустрофобични експлоататорски работилници – твърде много, за съжаление. Но в Китай също така има високоспециализирана индустрия за облекла, която зарежда магазините на големите марки в целия свят, дори и на най-скъпите брандове. Комбинацията е от цена, скорост и, да, качество, предаде clubZ.
„Ако трябва да произведа стандартни мъжки джинси, ще отида в Пакистан. Но ако трябва да произведа модерно дамско облекло, ще отида в Китай, защото там имат повече умения, работят по-качествено, крайната продукция е по-качествена и те наистина се справят с този вид мода“, казва Едуард Херцман, съсобственик на изданието за търговия Sourcing Journal.
Индустрията вече дотолкова се е специализирала, че цели градове в Китай произвеждат само един вид дреха. В книгата си „Навлечен“ Елизабет Клайн описва един град близо до Шанхай, където се произвеждат повечето чорапи в света – около 9 млрд. чифта годишно. В провинция Джъдзян пък има град с около 5 хил. фабрики, които всички произвеждат само детски дрешки.
"Има също така град Пуловер и град Бельо, където огромни количества от тези стоки се бълват от едно и също място“, пише Клайн.
Това крайно фокусиране позволява на фабриките да станат изключително професионални.
Всъщност, най-луксозните марки вече редовно произвеждат стоките си в Китай. Burberry, Armani и Prada се правят точно там, защото е евтино, но и защото успяват да предложат същото високо качество за тази цена. Дори японската марка Visvim, известна с фанатичното си внимание към детайлите, произвежда там своя висок клас ръчно изработени обувки.
Миучия Прада прави близо 20% от колекциите си в Китай. И както казва тя пред Wall Street Journal: „Рано или късно, това ще се случи на всеки, защото китайското производство наистина е добро“.
Китай освен това има и процъфтяваща собствена луксозна модна индустрия с китайски дизайнери, които създават колекциите си у дома.
Аналогията между производствения бум в Китай и развитието на Япония се прави все по-често. Днес Япония е образец за прецизност и ефективност, но преди време също имаше репутация на нискокачествен износ.
Toyota с техния метод за „стегнато производство“ помогна на страната да реабилитира имиджа си. Някои китайски производители на дрехи умишлено следват опита на автомобилния концерн. А и сравнението е удачно, защото преди да започне да произвежда автомобили, японската компания произвеждаше текстилни станове.
Изпълнителният директор на хонконгската TAL Group Роджър Лий казва, че „стегнатото производство“ е ключово за неговия бизнес. Компанията му произвежда всяка шеста риза за американския пазар, има 10 фабрики, 2 от които в Китай.
"Преди, ако започнеш да произвеждаш ризи, щяха да ти трябват 2 седмици, за да извадиш първата. Сега, ако започнеш нов модел риза, тя излиза готова след 2 до 4 часа“, твърди Лий.
„Китайската текстилна индустрия положи много усилия, за да повиши качеството и скоростта си, за да остане конкурентна. Това е заради бързо покачващите се заплати и някои производства се преместиха в убийствено евтини страни като Бангладеш, където трудът все още е евтин и където не е толкова важно да си ефективен“, обяснява той.
И допълва: „Но в Китай определено трябва да сме много по-ефективни, ако искаме да оцелеем“.
Етикетът „Произведено в Китай“ сам по себе си, разбира се, не гарантира качествен продукт. Това е огромна държава, която все още се развива и някои региони са доста по-напред от други.
Според Джош Грийн от Panjiva, въпреки покачващите се заплати и разходи за бизнес в Китай, фирмите все още не са си тръгнали. Страната все още е уникална и шефовете на компаниите не могат да я заменят с друго място.
„Китай напредна толкова много във възможностите си, че за другите е все по-трудно да се конкурират с тази страна“, твърди Грийн.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай