Заради капризите на времето зърнопроизводителите никога не са били категорични в прогнозите си за реколтата. За първи път тази година обаче те предвиждат спад в доходите си, независимо дали природата ще бъде благосклонна, а добивите – добри. Причините за безпокойството са основателни и зависят основно от външни фактори, което притеснява бизнеса, защото трудно би противодействал на тези промени. Като се започне от сравнително ниските международни цени на зърното и се стигне до новите правила на евросубсидиране, които са непознати за бранша – всичко това тревожи фермерите.
Трупат се нови неизвестни, подсилвани от заплахата за още една кишава година, ако 2015 г. се случи като миналата. На този етап световните анализи за състоянието на реколтата в основните зърнопроизводителни региони предсказват добри добиви от зърнени и технически култури, което ще се отрази и върху борсовите цени, коментира пред Fаrmer.bg Христо Цветанов, фермер от Свищовско и член на управителния съвет на Института за агростратегии и иновации.
Очакванията за ценови спад спрямо миналата година се подсилват и от намаленото производство на биоетанол в САЩ, където традиционно една трета от царевичната реколта се преработва в гориво. Натискът върху пазара продължава и това се вижда от спада в цените и блокираната вътрешна търговия. За разлика от миналата година, когато износът на зърно беше значителен, сега складовете на редица производители са пълни, а търсене почти няма. „Въпреки че цената за тон пшеница на пристанището е 330 лв., оферти не се сключват, а сега е времето хората да продават”, посочи още Цветанов. Няма интерес и към царевицата, която се предлага по 310 лв. за тон.
Освен от цените на зърното фермерите ще бъдат ощетени и от прилагането на новата европейска политика за подпомагане на агросектора, затрудняваща с екологичните си изисквания. Непредсказуемостта в прилагането на директните плащания при всички положения ще затрудни българските производители и ще намали тяхното подпомагане, смятат различни представители на бизнеса.
От есента на миналата година заради дъждовете фермерите засяха доста по-малко площи с пшеница, което ще се отрази и върху крйните добиви. Вместо традиционните 11–12 млн. декара с есенници бяха обработени около 10 млн., голяма част от които поради дъждовете през пролетта на тази година бяха презасети.
Новите изисквания за зелените плащания допълнително ще свият размера на зърнените посеви. Всеки зърнопроизводител е длъжен да оставя поне 5% от земята си като угар или друг вид екологично насочена площ.
Въпреки желанието на администрацията да улесни бизнеса в кандидатстването по директните плащания, хората са затруднени. Една част от тях са засели площите с протеинови култури като соя, боб и леща, но големият проблем е дали те ще успеят да реализират на добра цена продукцията си, като се знае, че вътрешният пазар е твърде свит.
Първите прогнози за реколтата от пшеница са, че тя ще бъде около 4 млн. т. Ако запасите от стара реколта превишат значително миналогодишните, тогава общите количества ще останат значителни. И бизнесът ще зависи изключително много от световното търсене. Прогнозите от Русия и Украйна на този етап говорят за добра реколта, което предвещава силна конкуренция, срещу която българските фермери трябва да се борят.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай