Съдебната власт е зависима и безотговорна
Публикация 25 Май, 2015 / Доротея Дачкова / 507 Предлаганите промени в конституцията са положителни, но не са достатъчни, казва конституционният съдия Благовест Пунев
Конституционният съдия Благовест Пунев е роден през 1948 г. Завършил е ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски". Бил е районен съдия в Кърджали и Пазарджик, както и зам.-шеф на Окръжния съд в Пазарджик. През 1990 г. е назначен за съдия във Върховния съд. В периода 1996-2006 г. е зам.-председател на Върховния касационен съд. От 1998 г. до 2003 г. е член на Висшия съдебен съвет (ВСС). През 2006-а беше избран за член на Конституционния съд (КС) от квотата на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
- Г-н Пунев, дали предлаганите промени в конституцията - разделянето на съвета на прокурорска и съдийска колегия, намаляване на мандата му, премахване на тайното гласуване, ще доведат до осезаемо подобрение в съдебната система?
- През последните 20 години се смениха много управляващи и всички говорят за предстояща съдебна реформа. Това доведе до инфлация на очакванията. Освен това акцентът е само върху промяна на структурите. Фетишизират се нормативната уредба и структурните характеристики на съдебната система, а не подбирането на добър персонален състав. Големият проблем е как да се селектират качествени кадри - професионално изградени и с морални качества. Такъв подбор гарантира доброто правосъдие. До голяма степен недъзите на съдебната система не са само резултат от нейните дефекти, а са свързани с отношенията между нея и политическата власт.
- Политическата власт не залага ли умишлено дефектите на съдебната, за да може да я контролира?
- Съдебната система не е независима, а зависима и поради това безотговорна. Това е резултат от отношенията, породени от съществуващата търговия на влияние между политическата власт и магистратурата. В България политическата класа схваща демокрацията не като състезание на идеи и плурализъм, а като доминиране на политическото мнозинство. Но не само в парламента, а във всички институции и регулаторни органи, които трябва да са независими, а такава трябва да е и съдебната власт. Заради този политически контрол върху нея съставите на ВСС, докато беше непостоянно действащ орган, с изключение на един, не довършваха мандата си. Той беше предсрочно прекратяван чрез промени в Закона за съдебната власт. Целта на политиците е ВСС да бъде орган, който да избере подходящите от тяхна гледна точка ръководители на съда и прокуратурата. На съдебната реформа й липса визия. Отделните действия, които в миналото се свързват с нея, се правят на парче с оглед моментната конюнктура. Три от поправките в конституцията през годините са само за съдебната система. Променени бяха 21 разпоредби от нея. Това говори за нездрав интерес, за моделиране на съдебната власт така, че да бъде удобна за политиците.
- И сега предлаганите промени ли са на парче?
- Оценявам ги положително. Но не са достатъчни. При нас и добрите намерения може да не дадат резултат. Не само трябва да се създаде нормативната основа, но и правилата трябва да се спазват.
- Какво не достига в сегашните предложения?
- Те се отнасят до функционирането на съдебната система като цяло с оглед уредбата на структурата и правомощията на ВСС и Инспектората към него, но не и до отделните й звена. Изобщо не е засегната прокуратурата, която се нуждае от съществени реформи.
- Какви?
- Свързани с преодоляване на централизацията, с отговорността на главния прокурор. Чува се оправданието, че ако прокуратурата се извади от съдебната власт, това би нарушило прословутото решение №3 от 2003 г. на КС, защото би означавало промяна на формата на държавно устройство. Затова трябвало да се извърши от Велико, а не от обикновено Народно събрание. Това разбиране е спорно. За мен това решение е неприемливо и недопустимо. КС не може да предписва бъдещата нормотворческа дейност на парламента и да се превръща в позитивен законодател, който измества легитимния носител на законодателната функция - Народното събрание.
- Не пречи това решение да се ревизира.
- Известна ревизия имаше през 2005 г. Тогава КС прие, че обикновено Народно събрание може да прави промени в съдебната система, но в рамките на функционирането й.
- Така само беше бетонирано статуквото.
- Да. Ако има политическа воля, не е необходимо КС да ревизира практиката си. Достатъчно е политическите сили да постигнат консенсус за необходимите промени и за това, че после те няма да бъдат атакувани пред КС. Защо се позовават на решението на КС като бариера? То е само индулгенция да не правят никакви опити за реформиране на съдебната власт. Това е неприемливо.
- Съгласен ли сте, че прокуратурата е безконтролна и податлива на политическо влияние? И зависи ли от това кой е главен прокурор, или е заради централизираността и йерархичния й модел?
- Структурата на прокуратурата и функционалните й характеристики не са променени в сравнение с тези отпреди 1990 г. В този смисъл не фигурата на конкретния главен прокурор, а този модел е определящ за негативните ефекти при нейното функциониране. Затова с промените на конституцията, без да се предлага изваждането й от съдебната власт и преминаването й към изпълнителната, е необходимо да се диференцира различието й от съда с оглед различието на процесуалните функции и роля в процеса, които има, като се разгради централизираният и субординиран модел и се увеличи автономията на отделните й нива.
- Да се върнем на конкретните идеи. Като например разделянето на съвета на две колегии - прокурорска и съдийска.
- Това е положителна идея, защото съдиите трябва да бъдат избирани, освобождавани и санкционирани от съдии, а не от прокурори. Както и обратното.
- А отпадането на тайното гласуване в съвета?
- Гласуването в съвета трябва да става открито, прозрачно и отговорно. Напоследък видяхме скандални случаи в практиката на съвета - кандидатът събра по-малко гласове в своя подкрепа, отколкото бяха положителните становища за него преди избора. (Става дума за провала на избора за председател на Софийския апелативен съд, където кандидат беше Нели Куцкова, б.а.). Това е недостойно. И говори, че етиката в съвета не е на висота. Членовете на ВСС трябва да притежават високи морални качества. Затова не може да се търси оправдание, че ако гласуването е явно, те ще проявяват автоцензура при изразяване на своя вот. Сега с тайното гласуване се спекулира. И поради липсата на прозрачност има прояви на безотговорност при избора.
- Предвижда се още КС да може да бъде сезиран от всеки съд, както и от Висшия адвокатски съвет.
- Трябва да се разшири броят на субектите, които могат да сезират КС, но без да се стига до другата крайност - индивидуалната конституционна жалба. Иначе при ниското обществено доверие в съдебната система КС ще се превърне в четвърта инстанция.
Колкото до предвидената възможност за сезиране на КС от Висшия адвокатски съвет, имам една резерва. В проекта е казано, че той "може да сезира КС с искане за установяване противоконституционност на закон, с който се засяга статутът на свободната, независима и самоуправляваща се адвокатура и се нарушават права и свободи на гражданите". Защо трябва да се дава право за сезиране специално на тази институция, относно закони, засягащи нейния статут? Това предложение в проекта има корпоративен смисъл, при който има риск да се изхожда от частния, а не от публичния интерес при упражняване на правото.
В проекта трябва да влезе и още нещо. Резултатите от изборите за президент и парламент трябва да могат да се атакуват директно в КС от засегнатия претендент или недоволната от резултата партия. Същото се отнася и за управленските решения - административни актове на парламента и укази на президента за освобождаване и назначения. Тези актове не се контролират от Върховния административен съд, а сега не могат да дойдат в КС по жалба на пряко засегнатите. За да бъде цялостен нормативният контрол, упражняван от КС, той би трябвало да обхване и подзаконовите нормативни актове на правителството и министрите, които сега се контролират само за тяхната законосъобразност от Върховния административен съд, в какъвто смисъл би трябвало да се разшири проектът за изменения.
- Сега действащият ВСС трябва ли да бъде разпуснат предсрочно с промените? С решенията си той загуби всякаква легитимност.
- Не трябва, независимо какъв е съветът. Това би създало впечатление за възпроизвеждане на порочната практика от миналото, която чрез аргументи за структурни промени в организацията на дейността и състава на ВСС оправдаваше предсрочното прекратяване на мандата му с оглед на постигане на користни политически цели.
- Оценявате предлаганите промени като добри. В крайна сметка те ще гарантират ли независимостта на системата, ще я очистят ли от гнилите й ябълки, ще сложат ли край на безпринципните решения на ВСС...
- Това е извън нормативната част на реформата. То зависи от принципността на бъдещата дейност на ВСС и на Инспектората към него по осигуряване на правосъдие в разумен срок и формиране на унифицирана и непротиворечива съдебна практика. Това е свързано с правната сигурност и преодоляване на дефицита на справедливост. Затова контролът на Инспектората трябва да обхване не само срочността на делата, но и качеството на съдебните актове, влезли в сила. И при констатация за противоречива практика да изясни причините за нейното създаване - некомпетентност, конформистки нагласи на съдията или недопустими корупционни практики.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай