Ръководители на проекта: проф. д-р. арх. Веселина Троева
доц. д-р. арх. Валери Иванов.
Консултант към проекта: доц. д-р. арх. Йордан Търсанков.
Избрах тази тема за дипломната си работа, защото съм израснала в непосредствена близост до тази територия и с годините станах свидетел как тя беше изоставена и занимарена. Територията има изключително голям потенциал и отговаря на всички съвременни изисквания за паркови рекреационни територии.
Територията е в това състояние днес, понеже през последните 50 години са правени най-различни разработки за територията, но поради различни стечения на обстоятелствата те не се реализират. Успях да събера и разгледам по-голямата част от тези проекти и изводите, които съм направила от тях са част от градоустройствената ми стратегия.
Крайбрежната ивица на града е един от най-ценните активи на града. Реката е основния градообразуващ фактор, който определя развитието на града от неговото възникване до днес.
Сегашното съдържание на крайречната зона, дори при положени грижи за подобряване на състоянието, не може да привлече жителите и гостите на Русе. Крайбрежието е слабо населено и недостатъчно привлекателно, дори и в най-привлекателните дни. Вечер пространството не е осветено и е опасно за посещение.
Днес Крайречната зона на града е приоритет, тъй като по-голямата част от ивицата от русенския лиман на запад до новоизградения зимовник за плавателни съдове на изток е общинска собственост. Тази зона е основна част от бъдещето на града. Изграждането на цялостен устройствен план на територията е изключително актуален въпрос.
Основната цел на дипломния проект е да изгради стратегия за развитие на крайбрежната ивица на гр. Русе, като предложи решения на основните комуникационни проблеми, разширение на пътническия терминал и на връзката на града с прилежащата територия. Стратегията защитава територията и създава необходимите предпоставки за развитие на крайбрежието като част от река Дунав и еврорегиона Русе – Гюргево.
Подходих към темата като разгледах крайбрежната зона на града в европейски контекст. Проучила съм градовете по река Дунав, в които вече са реализирани подобни проекти.
Условно ги разделих на градове на реката с население, приблизително колкото град Русе, градове с голям стопански и културен потенциал, какъвто несъмнено моя град притежава. Извлякла съм положотелните примери от четерите столици, които се намират на реката.
Проучила съм редица европейски и световни примери, които са избрани според конкретни показатели. Всички те илюстрират различни подходи към проблеми, които са сходни на тези в разглежданата територия. Примерите са положителни и смятам, че са успешни и устойчиви за териториите, в които са реализирани.
Разгледах крайбрежната зона на града като част от Еврорегион Русе – Гюргево. Еврорегионът е регистриран като юридическо лице през 2002 година. Оттогава различни организации работят главно за създаване на клъстери в сферата на химическата, текстилната и хранитено-вкусовата промишленост.
На територията на еврорегиона се пресичат коридор №7 – трансевропейския воден път от Ротердам до Сулина и коридор №9, който свързва Северна Европа с Бяло море.
В момента сините, зелени и културни коридори на еврорегиона почти не се използват. Разгледала съм река Дунав като основен син и био коридор. Важно е да се отбележи, че в русенка област са съсредоточени повече природни и исторически забележителности, докато в Гюрегво се провеждат повече събия свързани с реката.
Днес на територията на града се присичат пътя от Букурещ към Варна и от София към Силистра. ЖП линията обикаля примкообразно града.
Сега действащия ОУП на града предвижда развитието на града в югозападна посока, което налага необходимостта да се изгради нов околовръстен път и е заложено последващо премахване на жп линията.
Проектът предлага жп линията да се запази и да се използва като градска железница. Естествено крайбрежния участък на града, освен че трябва да затвори комуникационните рингове на града, трябва да затвори и създаде нови зелени рингове.
Проектът разглежда как центъра се е променял в историческото развитие на града. От начало градът е бил Сексагинта Приста. По времето на Русчук в центра на града се намира часовниковата кула и кафенето. След Освобождението се измества на площад Алекцандър Батемберг и днес е на площад Свобода.
Очевидно центърът се измества на североизток към новия търговски център, успоредно на реката. Най-важното е, че различните центрове на града са свързани посредством пешеходната улица “Александровска”. От нея тръгват и основните подходи към реката.
Връзката между центъра на града и парк Русенски кей се осъществява посредством три емблематични пасарелки. Естествените места, където града слиза на нивото на реката, са при Речна гара и Топлата вода. С течение на времето градът е загърбил тези подходи.
Важен елемент освен центъра на града са пристанищните и складови зони, които са част от инфраструктурата на града. Днес Пристанище Русе се състои от Пристанище Русе-Запад, Речна гара и Пристанище Русе-Изток. Пристанище Русе-Запад е с напълно използван терен и без резерв за развитие.
Нуждите за разширение на товарното пристанище проекта предлага да се случат чрез пристанище Русе-Изток 2, което е в непосредствена връзка с новата промишлена територия на града. Необходимо е да се предвиди и пристан за обществен транспорт.
Предлагам новото яхтенено пристанище, което е заложено в общинската стратегия да се реализира в близост до остров Люляка. В далечна преспектива това може да е втората връзка между България и Румъния.
Центалният пристан се нуждае от реконструкция, която е обект на проектна разработка.
Анализите, които съм направила за територията от Сексагинта Приста до топлата вода са систематизирани в проблемната карта на Централния пристан. Проблемите са групирани в четири групи. Устройствените проблеми са по цялото протежение на територията. Естетическите и екологичните са съсредоточени в северната част около хотел Рига. Чрез методът на SWOT анализ съм разгледала решенията на комуникационните проблеми.
В момента по крайбрежния участък на жп линията се движат товарни композиции, а по участъка, който пресича града – пътнически. ОУП на града предвижда те да се съберат в едно и крайбрежният участък да отпадне.
Четири годинии след актуализацията на ОУП се налагат повече разработки, в които се залага на железопътния транспорт. Моето предложение е жп линията да се превърне в градска железница, по която в крайбрежния участък да се движат и пътници. Предложението е съгласувано с жп секцията в Русе.
Старата речна гара не разполага с достатъчно пристанищни съоръжения и пътническите кораби спират под хотел Рига. Пешеходците се движат пеша до центъра на града.
Смятам, че разполагането на новия пътнически терминал на мястото на Речна гара, би унищожило това емблематично място за града. Тази среда е архитектурен резерват и тя не разполага с възможността да осигури необходимите площи за пристани на кораби.
Моят проект предвижда територията около речна гара да се отреди за функции, които не се нуждаят от толкова сериозна инфраструктура.
В крайбрежния участък на града преминава и булевард “Придунавски”, който трябва да затвори първия ринг на града. В момента колите се движат на кота 32м, а жп линията – на 22м. Възможността автомобилното движение да слезе на нивото на жп линията би означавало да унищожим парка на града.
Моето предложение е новото пътно платно да се развие посредата между съществуващия път и жп линията. Над него да се създаде широка променада за пешеходци. Тя е изключително важна и има отношение към съществуващата градска структура. Смятам, че колкото е ценен парка, толкова е ценна и променадата на сегашния булевард. Новото комуникационно решение е съгласувано с транспортни инжинери, които са работили по транспортната схема на града.
Съществуващото положение може да се раздели на няколко зони.
В участъка на Речна гара територията се нуждае от обновяване и интегриране на римския кастел Сексагинта Приста в съвременната структура на града.
Нова намеса предлагам в териториятите, които се нуждаят от спешна реконструкция – а именно територията от вития мост до хотел Рига.
Особено внимание трябва да се обърне на характерните улици в териториите с културно-историческо наследство, които са основната връзка на града с реката.
Основната концепция на проекта е следната:
Всички съществуващи и нови подходи от водата и сушата да се свържат чрез главни и второстепенни връзки. Сегашната променада да се продължи, да се раздвижи в края и да се създаде една изцяло нова променада на нивото на булевард “Придунавски”.
При пресичането на коридорите с променадите се генерират различни зони. Функционалните зони се свързват чрез зелени връзки, от които се отварят две зелени пространства – едно , насочено към реката и едно с по-интимен характер.
Връзката на територията с града се осъществява чрез улици с визуално изменение на пространството, улици със стеснен профил и зони с предимство за пешеходното движение.
Територията непосредствено срещу крепостта съм отредила за търговско обслужване за културно-историческия обект от павилионен тип. Движейки се по променадата човек стига до малък пристан, от който с лодка може да се стигне до панорамна кула на края на Лимана.
Речна гара се превръща в Международен център за информация и сътрудничество. Тук от съществуващия пристан започват културните маршрути “Русе през вековете” и “Центъра на гр. Русе”.
Старите пристанищни съоръжения се превръщат в заведения с рибни дарове, каквито в момента в града няма.
Над покрития участък на бул. “Придунавски” създавам Конгресен център. Проучванията показват, че в града конгресният туризъм не е развит. Липсва материална база за масови събития. Това ще е една стъклена сграда с емблематична архитектура, която символизира новия облик на града откъм реката. Естествено за да е успешен един такъв обект той се нуждае от допълнителни атракции. Променадата продължава с експозиции на базата на виртуални средства. Павилионите в другата част на булеварда са отредени за кафе- барове и галерийни пространства.
Друга контактна точка на града с реката е при Топлата вода и стария Морски клуб. Днес той е Център за наука “Дунав” – пристанище за млади хора с общи интереси.
По нататък парка се оформя като галерия на открито, зони за игри на деца и възрастни. Разнообразни простраства отвеждат до амфитеатър към реката и панорамни площадки.
Зелената система е развита на две нива. Първото има изолационна функция между градската железница и парка и между градската железница и новата комуникация. Второто ниво, чиито видов състав е определен за всяка зона, обслужва вече създадените функционални зони и насочва движението на посетителите.
Новият облик на зоната е спокоен и изцяло се вписва в сегашната структура на града. Акценти в новия силует на града е сградата на новия пътнически терминал.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай