Военният завод “Дунарит” е приватизиран през далечната 2005 г. за едва 2 млн. лева, като фирма “Дивал 59” ЕООД, собственост на Емил Галов, се сдобива с 92% от акциите в предприятието. На проведения търг други кандидати няма. Още тогава Агенцията за приватизация обявява в прессъобщение, че Емил Галов е управител и на “КВ-Реал” ООД със собственици Красимир Илиев и банкера Цветан Василев.
Чак през 2011 г. обаче, както пръв в. “Капитал” оповести, стана ясно, че “Дивал 59” и “КВ Реал” всъщност са фирми бушони от пирамидалния кръг на банката на Василев, които без да имат каквато и да било дейност, само усвояват парите на депозантите и придобиват активи. Активи, които Цветан Василев вече смята за свои, тъй като същите не обезпечават задълженията на подставените му лица към КТБ.
Впоследствие собственик на “Дунарит” става дружеството “Кемира” ЕООД, а неин едноличен собственик е “Хедж Инвестмънт България” АД - и двете под контрола на Василев, като последното дължи на КТБ и към момента повече от 70 млн. лева необезпечени кредитии не осъществява каквато и да е търговска дейност. Пряка собственост на “Хедж Инвестмънт България” е и друго знаково предприятие от отбранителната индустрия - “Авионамс” АД (бившето “Терем - Георги Бенковски”). В капитала на “Хедж Инвестмънт България” основен акционер е офшорка от Британските Вирджински острови - “EFV International Financial Ventures Ltd.” (също под прекия и едноличен контрол на Василев).
Същата офшорка е акционер и в “Техологичен център - институт по микроелектроника (ТЦ - ИМЕ)” АД, което заедно с едноличното на Василев дружество “Бромак” ЕООД имаше участие в структурата на собствеността на БТК, преди Василев да прехвърли това участие директно на собствената му люксембургска фирма “SHCO 79” S.a.r.l. за смешните 17 хил. евро - грабеж, за който “Труд” вече неведнъж писа. И на последно място, същата офшорна фирма бе и акционер във фалиралата КТБ. С една дума фактите, установяващи контрола на Василев над военните заводи, са достатъчно категорични.
И благодарение на тази ситуация до 2014 г. дружеството инкасира над 90 млн. лева кредити към банката, без да заложи каквито и да са свои активи. Парите впоследствие са раздадени като заеми на “приятелски” фирми на Василев по други негови лични проекти.
При затварянето на банката през юни 2014 г. Цветан Василев бързо се ориентира кои от придобитите с парите на КТБ работещи предприятия може да заграби за лично ползване. Основните са “Петрол”, БТК, хотелите “Сана Спейс”, и заводите “Дунарит” и “Авионамс” - активи общо за над милиард и половина лева, които ще му бъдат достатъчни, за да осребри 14-те си активни и успешни години в “банкерството”.
Битката му за “Дунарит” обаче не е лесна, макар контролът върху съвета на директорите да е негов (включително и върху сегашния изпълнителен директор на “Дунарит” Кръстю Кръстев, който е пряк участник в схемите по финансирането на “приятелските фирми”).
Бившият служител на банкера Бисер Лазов като управител на “Кемира” ЕООД дълго се противопоставя на опита на Василев да си осигури контрола върху военния завод. Съветът на директорите на “Хедж Инвестмънт България” също не играе по правилата на “банкера”.
Едва в началото на 2015 г. Василев успява по абсолютно противоправен начин да смени управлението на “Хедж Инвестмънт България” (длъжностното лице по регистрацията в Търговския регистър вписва промените, въпреки че документите са нередовни, а поредните указания за нередовност на регистратора не са изпълнени). Още на другия ден бившият банкер прави първия си опит да отстрани Лазов от “Кемира”, избирайки за нов управител Тодор Трифонов - един от членовете на съвета на директорите на “Дунарит”. Смяната е неуспешна, защото Лазов блокира чрез съда вписването.
Няколко дни по-късно обаче е взето второ решение, с което за нов управител на “Кемира” този път е избран Пиер Мишел Луврие. Съдът отказва на Лазов да спре повторно регистърното производство и Търговският регистър вписва промяната. С това пълното овладяване от страна на Василев на дружествата по веригата на собствеността на “Дунарит” и “Авионамс” приключва.
Почти едновременно появилият се като че ли от нищото Пиер Луврие (белгиец, с издаден в Москва международен паспорт) е вписан и като прокурист на “Дунарит”, “Авионамс” и “Хедж Инвестмънт България”. Т.е. изведнъж се оказва, че чужденецът Пиер Мишел Луврие контролира голяма част от военнопромишления комплекс на страната ни.
Случайно ли е това и как едно никому неизвестно до момента лице може да управлява военните заводи, а вероятно, както се твърди в публичното пространство, да е придобило и собствеността върху същите. Самият Луврие обикаля високите етажи на администрацията в София и чуждестранните посолства с твърдението, че е новият собственик на “Дунарит” и “Авионамс”.
Преди да станат факт тези рокади обаче, Цветан Василев решава да се посигури двойно. Още през есента на 2014 г., когато битката му за “Хедж Инвестмънт България” и “Кемира” е с неясен изход, Василев включва в нея италианския бизнесмен Едоардо Миролио, който е и един от най-големите депозанти във фалиралата банка.
Миролио е близък приятел на Василев и последният се чувства задължен да го компенсира по някакъв начин (за останалите вложители такива притеснения Василев едва ли е имал).
Чрез съмнителни цесии и последващи прихващания (и то след приемането на законовата поправка, че прихващанията са недействителни, защото увреждат масата на несъстоятелността, т.е. увреждат основния кредитор - Фонда за гарантиране на влоговете), “Дунарит” - с подписа на същия изпълнителен директор Кръстю Кръстев, придобива вземания на Миролио и фирмите му от затворената КТБ и прихваща (с помощта на квесторите на банката, които осчетоводяват прихващанията) собствените си дългове към банката.
Така на практика дълговете към банката фиктивно се изчистват и Фондът за гараниране на влоговете не може да предприеме никакви действия спрямо активите на дружеството.
Нещо повече, тъй като е формирано задължение на “Дунарит” към Миролио по тези цесии (за повече от 24 млн. евро), в полза на бизнесмена е заложено цялото търговско предприятие на фирмата. Т.е. фактически Едоардо Миролио като основен кредитор на “Дунарит” може във всеки момент да пристъпи към принудително производство срещу всички активи на предприятието. Продължава да няма отговор обаче въпросът защо в полза на КТБ не беше учредено същото обезпечение за 90-те млн. лева кредити, раздадени на “Дунарит” и за 70-те млн. лева кредити, раздадени на дружеството собственик на военния завод - “Хедж Инвестмънт България”.
В тази връзка, коментирайки темата в обширната си публикация, в. “Капитал” отново показа, че подкрепя само тези, които му плащат - след възторжената статия за бизнеса на Миролио отпреди седмица сега вестникът заявява, че с действията си Миролио само е защитил депозитите си, останали в банката. Няма спор, че ги е защитил, след като срещу загубените депозити е получил в залог всичките материални активи на “Дунарит”. Но в. “Капитал” пропуска интересите на данъкоплатците и държавата, а именно заплатените от фонда близо 3,5 млрд. лева за покриване на влоговете на стотици клиенти на източената банка.
Според Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба Междуведомственият съвет спира действието на издадения лиценз, когато предприятието престане да отговаря на изискванията за надеждност и икономическа стабилност.
Една от предпоставките за “надеждност” е да не са налице данни, че лице или лица, които контролират и управляват дружеството, представляват заплаха за националната сигурност, икономическите и външнополитическите интереси на Република България, укрепването на международния мир и сигурност и изпълнението на международните задължения на Република България.
Тук на първо място изниква въпросът кой е реалният собственик на “Дунарит” и “Авионамс”? Цветан Василев, Едоардо Миролио, московският белгиец Пиер или някое трето лице? Ако собственик продължава да е Цветан Василев, то застрашена ли е националната сигурност, ако две от най-големите предприятия на Балканите за производство на боеприпаси и военноремонтни дейности са в ръцете на обвиняем за тежко престъпление?
Появата на Пиер Мишел Луврие и овладяването на управлението от негова страна както на “Дунарит”, така и на “Авионамс” също поставя въпроса - кой всъщност стои зад тези предприятия в момента.
Какъв интерес би имал Луврие, а и представляваният от него руски агрохолдинг, инвестиращ в селското стопанство и живодновъдството, да започне бизнес с оръжие и боеприпаси. Не играе ли Луврие само ролята на подставено лице (параван) на Василев, за да може Василев необезпокояван да продължи реално да контролира заводите.
А че Василев има контакти в Русия, създадени през годините на банкерската му дейност, спор няма.
Самият Пиер Луврие в момента е в България, тъй като документите, които подписва и подава в Търговския регистър, са заверени от български нотариус, а адвокатите, които упълномощава, са от кантората на адв. Владимир Пенков - доверения човек на Василев в надзора на БТК.
Според вестник “Стандарт” в момента в София се презентира специално създадената Louvrier Investment Company, като нейни представители са заявили, че намеренията им са именно да инвестират в отбранителната индустрия и по-специално в “Дунарит”. По повод отнемането на лиценза тези представители били заявили, че са “много учудени”, като посочват, че решението им да инвестират в България било “неотменимо и дългосрочно”.
Неспирните совалки на Луврие в чуждестранните посолства в София потвърждават само, че белгиецът с руски паспорт всячески се опитва да създаде впечатление за истински западен инвеститор, като маскира това, което реално е - подставено лице на Цветан Василев.
Как този мним инвеститор е придобил военните заводи, на каква цена, заплатил ли е въобще цена и на кого?
“Труд” ще попита посетените от Луврие посланници ще се хванат ли на игрите на Василев - обвинен и издирван за най-големия банков обир в историята на страната.
Разбира се, що се касае до лиценза на “Дунарит”, вероятно Междуведомственият съвет е анализирал и финансовите показатели на дружеството. Законът предпоставя “икономическата стабилност” на лицензианта и от обстоятелството същият да няма ликвидни и изискуеми задължения към физически или юридически лица.
След като е безспорно, че “Дунарит” дължи десетки милиони евро на чуждестранно лице (или на КТБ по недействителните прихващания), това условие безспорно не е изпълнено. А дори самият факт, че предприятието се явява част от пирамидалната структура на КТБ, позволила да потънат повече от 3,5 млрд. лева от спестяванията на българите, е достатъчно да се определи като ненадеждно.
Вероятно пъзелът ще продължи да се намества в бъдеще и доста неща тепърва ще се изясняват около връзките на Пиер Луврие с Цветан Василев и с други лица от руския бизнес или ъндърграунд. Анализирането на фактите дотук обаче несъмнено поставя много въпросителни, които изискват отговори. Отговори, които обществото има право да получи, имат право на тях и засегнатите от отнемането на лиценза работници на “Дунарит”.
От Цветан Василев - продал ли е “Дунарит” и “Авионамс” и ако да, къде са парите от тази продажби и ще ги предостави ли на Фонда за гарантиране на влоговете. От Пиер Луврие - кого реално представлява като прокурист в “Авионамс”, “Хедж Инвестмънт България” и “Дунарит” и като управител в “Кемира”, подставено лице на Василев ли е и Василев ли продължава да бъде реалният собственик на тези предприятия. От Кръстю Кръстев - какво е действителното финансово състояние на “Дунарит”, защо и по чие нареждане са подписвани от него съмнителни цесии с Едоардо Миролио, какви кредити има дружеството към КТБ и колко заеми е раздало на свързани с Цветан Василев фирми бушони. От Едоардо Миролио - каква е ролята му в казуса “Дунарит” и чии реални интереси защитава.
Докато не се получат адекватни отговори на тези въпроси, държавата има пълното право да отнеме лиценза на “Дунарит”. И не само. След като е платила сметката на избягалия бивш “банкер”, има правото да придобие и адекватна част от активите, закупени с парите на вложителите в банката. Не Василев, Миролио, Луврие или друг неясен субект, а държавата трябва да е единственият и легитимен собственик на “Дунарит” и “Авионамс”, след като Фондът за гарантиране на влоговете заплати 3,5 млрд. лева от парите на данъкопладците за покриване на финансовата дупка в КТБ.
Към момента Пиер Мишел Луврие е член на съвета на директорите на “Русгрейн Холдинг” ОАО (Rusgrain Holding OAO). Има бакалавърска степен по право и магистърска степен по икономически, социални и политически науки от Universite Catholique де Louvaine, Белгия. Работил е преди това и в KPMG. Биографията му изглежда като на специалист експерт от средно или висше управленско ниво. Живее и работи в Москва поне от 2010 г.
“Русгрейн Холдинг” ОАО е публично дружество (агроиндустриален холдинг), акциите на което се търгуват на руската фондова борса. Компанията е основана през 2004 г., а предметът й на дейност е от производството и преработката на селскостопански стоки - производство и обработка на зърно и маслодайни култури, фураж за животновъдството, търговия със зърнени култури, до производство на домашни птици и яйца. Дейността се осъществява основно чрез дъщерното дружество “Руско зърно” (Russkoye Zerno OOO). Останалите директори в “Русгрейн Холдинг” са Иван Тиришкин (президент), Вадим Тиришкин, Маркс Акимошкин, Виктор Шлепов. Иван Тиришкин е бил член на Борда на директорите на Санктпетербургската фондова борса, а до 2012 г. е член и на Борда на директорите на Московската фондова борса. От публичните отчети е видно, че дейността на “Русгрейн Холдинг” за мащабите на Русия е от среден калибър, макар да притежава няколко предприятия и доста недвижими имоти.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай